След абдикацията си князът се жени за певица и има две деца

На 17 април 1879 г. германският принц Александър Йозеф фон Батенберг, на 22 години, е избран за пръв княз на модерна България след освобождението й от османска власт. Той встъпва в длъжност на 29 април същата година и остава на трона до абдикацията си през 1886-а. Избран е за български княз от Първото Велико народно събрание, което ден по-рано приема Търновската конституция.

Приел българския трон по настояване на руския цар Александър II, любимият му племенник и негов кръщелник скоро установява, че всички слуги и лакеи в двореца, оставени от русите, са агенти. Доказал се като добър войник (през 1877 г. постъпва в руската армия и участва в Руско-турската война), младият княз е напълно безпомощен в задкулисните интриги. Заминавйки за погребението на убития от терористи свой вуйчо Александър II, обречено въздъхва: "Моят покровител е мъртъв. Сега с мене е свършено".

Новият руски император

Александър III отдавна ненавижда братовчед си Сандро

"Онзи немец", презрително го нарича той и вижда в негово лице заплаха за териториалните амбиции на Русия. Освободителката вече гледа на България като на своя губерния и открито се меси в политическия й живот.

Междувременно Батенберг започва да се оглежда за съпруга. Изборът му пада върху принцеса Виктория Пруска, която също не е безразлична към стройния красавец. През 1883 г. Александър

сключва таен годеж

сьс 17-годишната принцеса, щерка на германския кронпринц Фридрих и внучка на британската кралица Виктория. Връзката им е истински роман със скришни съобщения, кратки срещи и страстни писма. Скоро този годеж става публична тайна в европейските дворове. Перспективата за един династичен брак, който би укрепил и утвърдил независимостта на българската корона, хвърля в бяс руския император. Германският канцлер Бисмарк не иска да помрачава отношенията си с великата северна империя и през пролетта на 1884 г. категорично отказва на влюбения български княз. На негова страна са само родителите на годеницата му и нейната баба, кралица Виктория, покъртена от тази скришна любов на "бедния Сандро".

Стар майстор в интригите, руското външно министерство провежда блестяща операция, за да предотврати брака. Чрез своите посланици в различни европейски столици то

пуска гнусни клевети

че княз Александър имал "турски вкус" и не се интересувал от жени. От друга страна, по салоните тръгва и обратният слух, че младият български суверен поддържал проститутки в двореца си и сам бил заразен от венерически болести. Накрая целта е постигната. Бракът, който може би щеше да даде друг ход на българската история, не се осъществява.

Романтичните чувства между двамата продължават, но мерзките слухове и омразата на Петербург довеждат дотам, че Батенберг получава категоричен отказ за ръката на Виктория и след абдикацията си от българския трон, която става на 26 август 1886 г. За да угоди на Русия, Бисмарк дори заявява, че докато той е имперски канцлер, нито една германска принцеса няма да сключи брак с княз Александър.

Докато е в България, Сандро поддържа писмовна връзка с Клара Циглер – актриса и писателка, която играела предимно героични роли. Връзката му с нея продължава и след абдикацията. Според семейството му това е причината да се разтрогне годежът му с пруската принцеса Виктория, на което никой не вярва.

След абдикацията си Александър Ба­тенберг прекарва почти всичкото си време в Италия. Там,

на оперно представление среща Йоханна

Тронът не е успял да потуши вкуса му към забавленията и хубавите жени. Завладян от любовния венециански дух и красотата на певицата, той често пее в гондолата пред своята любима. Именно във Венеция Александър и Йохан­на забравят за разликата в произхода. Бившият княз й предлага брак, макар да знае, че това ще изглежда абсур­дно в очите на роднините му.

Против волята на всички той се венчава за певицата и с нея прекарва последните близо седем години от живота си. Раждат им се две де­ца – син и дъщеря. Пръв на бял свят идва Крум-Асен – през 1890 г. След 3 години се ражда и Мари-Терез-Цветана-Вера. Те, както и повечето деца в рода обаче, умират млади и оставят Батенберг без наследници. Самият той умира след операция от апандисит. Докторите не успяват да се справят с възпалението и едва на 36 години Батен­берг напуска земния живот.

Йоханна трудно приема волята на Александър да бъде погребан в България. Нейното желание е тя и двете им деца да посещават често гроба му, а след време костите й да бъдат положени до неговите. С много усилия сестра му Мария успява да я убеди, че според дворцовите канони това е невъзможно. След време обаче Йоханна идва в България и е посрещната с всичките почести като съпруга на първия български княз, обединил Северна и Южна България и направил много за признаване на Съединението от Вели­ките сили.