Най-добрият вариант за нас е унгарският - като с централата им „Пакш“

Намерението за рестарт на АЕЦ „Белене“ изненада мнозина, защото проектът бе спиран и пускан няколко пъти. Защо се стигна дотам след решенията на НС за окончателното му прекратяване през 2012 и 2013 година. Колко опасна ще е тази бъдеща атомна централа, трябва ли да се вярва на страха, който насаждат противниците й. Кой ще бъде най-добрият вариант за инвеститор - по всички тези въпроси разговаряме с бизнесмена Руси Иванов.

- Господин Иванов, проектът за строителството на АЕЦ „Белене” има нов рестарт, след като през годините няколко пъти бе пускан и прекратяван. Кое наложи подобно решение, шест години след окончателното му спиране през 2012-а и препотвърдено през 2013-а от Народното събрание?

- Зрялата икономическа формула в енергетиката надделява - казвам това не като политик, а като човек, който повече от 15 години се занимава с енергетика. Българската ядрена енергетика до голяма степен е продукт на науката и на един голям капацитет в тази област професор Никола Тодориев. Той имаше теза, че от енергетика човек започва да разбира едва след 15 години работа в нея, а може да взема някакви решения след 20 години. Проблемът на българската ядрена енергетика е, че е политически обременена. Тя трябва да се освободи до голяма степен от ролята на политиците. Немският бизнес успя да наложи „Северен поток - 2” като изключително икономически проект. Така и българският бизнес трябва да има волята и силата да убеди политиците, че това е икономически проект, необходим на българския народ и за бъдещите му поколения.

- Това не беше ли изразено от българите и на референдума през 2013 година?

-Точно така - тогава повече от 850 000 български граждани подкрепиха изграждането на АЕЦ „Белене”. Жалко е за България, че изгубихме толкова време. А проектът започна още през 1981-1982 година с решение на Министерския съвет. До 1992 се работеше по него, дори се внесе голяма част от основното оборудване за повече от 1 милиард долара. Най-интересното е, че благодарение на таланта и добрите бизнес взаимоотношения - „Белене” е бил не само българо-съветски проект, той е бил проект на СИВ. Участва и Чехословакия като оборудване, Полша също. До голяма степен ние сме се разплащали с български стоки.

- Да не гледаме назад, да се върнем днес - как така проектът „Белене” от гьол, както го нарече премиерът преди години, сега се оказва, че е един много сериозен проект?

- Пак ще кажа, че не съм политик, но за съжаление нашите политици някой път се изказват емоционално, прибързано и неподготвено по въпроси, за които трябва повече да прочетат и анализират внимателно преди да правят изявления. Сравнението с гьол - това според мен бе абсолютно неуместна метафора. Площадката на ядрената централа е изчислена така, че дори ако ядрен бомбардировач падне върху нея, тя няма да се разруши и да наруши инфраструктурата на ядрената централа.

- Политици от десния сектор - от времето на Иван Костов и след това, и сега продължават да протестират срещу бъдещата АЕЦ. Доколко е вярно това, че проектът е много опасен, защото се намира в земетръсна зона?

- Това е мит, който не почива на никакви научни изследвания, нито пък на здравата логика. Говореха го политически глашатаи като Мартин Димитров и Иван Иванов тогава. Това е манипулация чрез насаждане на страх у хората чрез един абсолютно политически аргумент. Централата е изчислена да издържи дори и на земетресение от 9-а степен по скалата на Рихтер. Такива са изследванията на голяма част от професорите учени в Катедра „Топло и ядрена енергетика” - в момента тя се ръководи от изключителния специалист проф. Тотю Тотев. Това сочат и многократните проверки на световни ядрени експерти - и руски, и от Виенския институт по ядрени изследвания.

- Ако трябва да се върнем на решението на НС от 2012 г. за спиране на проекта - в него е записано, че „споделя опасенията от сеизмичен риск на площадката в Белене особено след ядрената катастрофа във „Фукушима”.

- Да, този ужасен случай беше възможен, защото, първо, там имаше цунами, второ - оказа се, че системите за безопасност не са сработили, трето - там не е бил правен и достатъчно качествен ремонт. Точно това е пример, че държавата трябва да участва в атомната централа, трябва да има наблюдение върху нея, а не тя да се изгражда само от частен инвеститор. Защото една АЕЦ е пряко зависима и пряко влияе върху националната сигурност на страната. За съжаление, този период, когато кресливи политици създаваха едва ли не паника сред населението, се отрази много негативно и уплаши хората, а оттук се стигна и до вземането на решение за спиране на проекта.

- Веднага ще ви репликират, че такава е работата на защитниците на проекта - да говорите, че той е безопасен.

- Безопасен е. Категоричен съм в това. Защото той отговаря на абсолютно всички най-високи и строги изисквания, които световната атомна агенция има за безопасност. Ние ги имаме, а за да ги получиш, за тях трябват години. Нужни са минимум 7 години, за да получим санкция за безопасност след тези проверки. Ние буквално имаме всичко. Ако проектът не беше спрян, през 2016-2017 г., реакторите трябваше да тръгнат. Ако сега ги рестартираме, това означава, че през 2025-2026 година трябва да бъде готов първият реактор, а през 2028 година - вторият. И пак ще сме със 7-8 години напред пред другите, които строят нови блокове. Турция строи 4 блока, а румънците вече пуснаха два блока. Това е една много дълга геополитическа игра, чиято цел беше нашите реактори да се спрат.

- Припомнете каква беше тази игра?

- Румънските реактори КАДУ - те бяха канадски, трябваше да тръгнат, за да могат да се изплатят инвестициите от френската банка „Париба”, която инвестира изграждането на двата блока в „Черна вода”. Играта беше ние да затворим 3-и и 4-и блок на „Козлодуй”, което беше голям абсурд, и едно от най-големите икономически престъпления срещу българския народ и държава. Защото вече сме забравили, но преди да бъдат затворени тези два блока, бяха инвестирани 250 милиона евро български пари за реконструкция и модернизация. Бяха минали и всички изпитания и реакторите можеха да работят още минимум 10 години, като щяха да носят печалба всяка година по 2 милиарда. И накрая по политически причини без никой да го иска, ние спряхме блоковете. Е, госпожа Меглена Кунева след това стана член на борда на директорите на същата тази банка „Париба”...

- Сега има няколко кандидати за „Белене”- основната цел на правителството е това да стане без държавни гаранции. Е, чуват се доста силно и „изисквания” от някои хора, ако може инвеститорите да не бъдат руски.

- Да, известно е, че вече има подадени предложения. Г-н Герман Титов, който беше тук на ядрената конференция на „Булатом” във Варна, заяви, че „Росатом” е готов да се върне веднага към изграждането на проекта, когато България реши да го възобнови. „Росатом” е подал заявление за участие в тръжна процедура. Другият заявител е най-голямата Китайска електрическа компания, а „Фраматом” - най-голямата ядрена френска компания - бившата АРЕВА (сега името й е ОРАНО), според мен неправилно се третира. Тя не е трети участник, защото работи с „Росатом” в партньорство със „Сименс”.

- Искате да кажете, че е неправилно да наричаме „Белене” руски проект?

- Да, точно така - „Белене” не е руски проект! Тя е международен проект, в който участват „Росатом”, „Сименс” и бившата АРЕВА или „Фраматом”. Те са партньори и имат споразумение за сътрудничество като участват съвместно в изграждането на ядрени централи по света. Освен това повече от 30% от дейностите трябваше да бъдат изпълнени от български фирми подизпълнителки, повече от 10 000 работни места щяха да бъдат отворени, а в централата да работят над 2000 човека.

- Нашите специалисти обаче вече ги няма, защото в Козлодуй работят само два реактора. Откъде ще дойдат такива кадри?

- За съжаление, е вярно и това е голям проблем за българската ядрена енергетика. Нашата компания също търси специалисти да назначи и не можем да намерим млади и подготвени кадри. Всяка година от АЕЦ „Козлодуй” се пенсионират между 50 и 80 човека, а нови попълнения ядрени специалисти няма. Огромен проблем ще е бъдещото обезпечение на централата с такива хора. Трябва да се помисли много сериозно, защото след 2027-2028 година, когато пуснем реакторите, ще трябва да се назначат минимум 1000 човека. А дотогава поне още 500-600 души от АЕЦ „Козлодуй” ще излязат в пенсия. Има вакуум за специалисти и това трябва незабавно да се реши.

- А колко голям проблем ще бъде това, че държавата не иска да даде гаранция? Кое притеснява големите компании инвеститори?

- Добре, няма да има държавни гаранции. Но инвеститорите искат да имат политическа сигурност да не се случи като досега - спиране, рестартиране, пак спиране и т. н. Ето - те влагат средства, а след 2 години, примерно, някоя политическа сила им казва: Спираме проекта. Тогава какво става със средствата на инвеститора? Затова, вкл. и китайците, казват - искаме социална гаранция и по някакъв начин държавата да застане зад проекта, да гарантира, че няма да има политически промени в решението. Че няма пак да стане гьол, метафорично казано. Подчертавам - те не искат пари, а сигурност. Представяте ли ако се появи някой премиер или президент тип Росен Плевнелиев? Затова пак ви казвам - нормалният, сериозният и големият инвеститор не иска банкова гаранция, а форма на сигурност от държавата. Политиците трябва да измислят каква да е формулата на държавата. Защото АЕЦ „Белене” трябва да бъде гарантиран от политически риск и от поредната политическа глупост, която теоретично е възможна.

- Бихте ли се наели да кажете кой е най-добрият вариант за нас?

- Първо да уточня, че като компания, която ръководя, ние нямаме никакъв интерес. Но аз като българин имам интерес в името на нашите деца и внуци. Най-добрият вариант според мен - все пак работя толкова години в енергетиката и мога да го кажа, е унгарският вариант на тяхната централа „Пакш”. При него държавата си запазва контролния пакет. Тя е съсобственик и след изплащането на централата на „Росатом”, държавата ще си остане собственик. По този начин тя ще получава печалбата от централата, която ще е минимум 2 милиарда евро годишно. Затова в случай, че българската държава не стане собственик, тази печалба ще отиде в джоба на инвеститора - който и да е той. А българският народ няма да спечели нищо. Пак казвам - при унгарския вариант България нищо няма да плаща. Държавата влиза, както иска уважаемото правителство и министър Петкова, с апортна вноска с инвестициите, които е направила досега, а „Росатом” довършва проекта. Както каза един английски консултант, който се изказа на конференцията на „Булатом”, най-добрият вариант е този, който е направил проекта и е започнал изграждането, той да го довърши.

- Колко години ще трябва да се разплащаме на „Росатом”?

- България за 8 до 10 години след като проектът бъде завършен, ще се е разплатила на „Росатом”. После печалбата ще остава в България и ще носи приходи в продължение на 50 години. Разбра се и се доказа, че без базова мощност не става. А сега ние увеличаваме живота на 5-и блок на „Козлодуй” с още 10 години - ще увеличим с още толкова живота и на 6-и блок, което означава, че до започването на АЕЦ „Белене” ще имаме сериозна базова мощност от ядрена централа. Затова нямаме време, тя сега е гръбнакът на енергетика. Ние - ядрените и топло- енергетиците не сме против възобновяемите източници на енергия, те са хубаво нещо, но базовата мощност си е базова. Не можеш да развиваш предприятия без нея.

- Противниците на АЕЦ „Белене” имат достатъчно силен глас, трудно ще бъдат убедени да спрат виковете си.

- Всеки едни проект има привърженици и противници. Има и конкуренти. Спомнете си какви атаки имаше и срещу Виктор Орбан в Унгария, но той взе държавническа и мъжка позиция, независимо, че голяма част от западните политици бяха срещу това. Той защити интереса на страната си. „Росатом” работи в тясно сътрудничество с най-сериозните компании в света. Заедно със „Сименс” и АРЕВА в момента изграждат съвместно около 30 блока в света. Само преди ден бе съобщено, че „Росатом” и Китайската ядрена компания са подписали по време на заседание на Шанхайската група договор за изграждане на два ядрени блока в централата „Тян Вам”. А ние искаме китайците да ни строят „Белене”... Все пак съм оптимист - за промяна в ситуацията много допринесоха посещенията в Русия, първо на президента Румен Радев, а след това на премиера Бойко Борисов и срещите им с Владимир Путин. Очаквам истинска промяна в отношенията ни с Русия и излизане от ледниковия им период.

Нашият гост

Руси Иванов е роден в Пловдив през 1959 г. Завършва макроикономика в УНСС, специализира и международен маркетинг в института МАРКОМ, и от 1993 г. е в частния бизнес. От 2001 г. се занимава с енергетика, по-специално с доставки на оборудване и резервни части за топло и ядрената ни енергетика. Директор на “Емтекс инженеринг” ЕООД.