Руската рецепта за война и спорт

Все повече сигнали се появяват за очаквана провокация в Донбас по време на Световното по футбол

Москва няма интерес от участие в нови битки, засега

Вечерта на 8 август в Пекин, 2008-а, 15 хиляди души правят един от най-величествените спектакли в историята на Олимпийските игри. Домакин е Китай, а на стадиона присъстват лидери на държави от целия свят. Сред тях е и временно пребиваващият в длъжност министър-председател, бивш двукратен президент на Руската федерация и бъдещ такъв – Владимир Путин. Бившият премиер Димитър Медведев временно топли мястото в Кремъл, но за всички е ясно в кого е властта. На олимпийския стадион е истинска еуфория, но часове по-късно се случва едно драматично събитие, което ще принуди Владимир Путин да напусне игрите и да се върне в Русия, за да води поредната война.

През нощта на 8 август 2008 година, грузинската армия, след заповед на президента Михаил Саакашвили, започва артилерийска подготовка за настъпление на армията в Южна Осетия. Грузинците бомбардират столицата Цхинвали с ракетни установки, с артилерия и по въздух със самолети Су-25. Около стотина съветници от САЩ и Израел координират действията на армията. Четниците от осетинска страна бързо губят позиции и изглежда, че областта с неясен от години статут, отново ще се върне под контрола на Тбилиси. Но само един провинциален политик може да си помисли, че желаното е реалност, когато срещу теб е Кремъл. Както бе казал Отто фон Бисмарк “никога не кройте хитроумни планове срещу Русия, защото тя ще отвърне с неподозирана глупост.”

Москва отдавна чака тази грешка. Буквално за два дни руската армия поглъща Южна Осетия, другата спорна автономия - Абхазия и стига до Поти в крайморското настъпление и почти Тбилиси. Така още преди светът да се усети какво се случва, двете области вече са част от Руската федерация. Изглежда завинаги. Две седмици след като всичко в Кавказ бе приключено, в Батуми пристигна първият кораб с обещаната помощ за воюващите грузинци. От САЩ. Минерална вода и памперси. Хубав скеч за иначе обещаната помощ от всякакъв вид за Саакашвили.

Спортните събития бележат най-драматичните обрати, честно казано в руска полза, през последното десетилетие. Тези събития започват с провокация, според мен с активното и тихо подклаждане от Кремъл, а след бурната реакция на някоя страна, приключват с шах и мат в полза на Русия.

Събитията в Грузия не са само плод на лудата амбиция на неуравновесения Саакашвили. Те си имат предистория, а много важен дял от тази история е обявяването на Косово за независима държава няколко месеца по-рано, въпреки несъгласието на Русия, Китай и доста европейски държави. Мотивът - така се създава прецедент в европейската политика. Прецедентът Косово засега е одобрен от малко повече от 40 държави по света, като половината от ЕС още не одобряват създаването на нови държави на базата на войни и референдуми. След референдума в Каталуня, разбрахме защо например Испания още не е признала новата европейска държава. По тази причина в същия отбор са още много други държави. Все страни с нерешени малцинствени проблеми и опасни автономни тектонични процеси.

Така или иначе Русия си спечели златния медал по политика и война от Летните олимпийски игри в Пекин, а амбициите да добави и зимно злато вече имаха своите реални очаквания и възможности. Това се случи по време на зимните олимпийски игрите в Сочи. Единственият руски летен курорт със световна слава се превръща в световен зимен форум. Покрай него Русия се сдоби с голям шлем в световната политика. Крим.

След началото на политическа криза в Украйна в края на 2013 година, президентът Виктор Янукович бе пометен от протестите на отвратените от олигархията украинци. Нещата после се извратиха. Майдана в Киев бе окървавен, страната влезе в гражданска война. Към края на протестите февруари 2014 година, Русия изглеждаше на мирна, спортна вълна. На 7 февруари в Сочи се откриха Зимните олимпийски игри. Сочи беше само столицата – мястото на купона и някои състезания в зала. Истинските снежни спортове се случваха по северните склонове на Кавказ, съвсем близко до границата с Абхазия. Съжалявам, забравих – няма граница между Русия и Абхазия, след игрите в Пекин.

На 23 февруари едновременно с бляскавата церемония по закриването на игрите, в Крим започва ненасилствено и поетапно превземане на властта в полуострова и града с особен статут – Севастопол. Новите власти отказват да признаят тази в Киев и се обръщат за помощ от Кремъл. Малка подробност е, че смяната на властта, макар и по мирен начин е извършена с помощта на т. нар. “зелени човечета”. Те нямат нищо общо с извънземните, а са офицери на ГРУ и извършват на практика военен преврат. Не е много трудно, защото в Крим живеят преимуществено руснаци, а в Севастопол се намира руски контингент с близо 20 хиляди души. Все пак операцията на “зелените човечета” вече се изучава в специалните школи като нова епоха.

Само месец по-късно – през март - е обявен референдум с предвидим резултат, и така след олимпийските игри, Русия получава не само много златни медали, но и два нови субекта на Федерацията – Крим и Севастопол. В обръщението си към членовете на Думата и Съвета на федерацията, Владимир Путин обосновава анексирането на Крим с историята, но и с прецедента Косово. Русия плаща и спортната цена за спорното си действие. На следващите зимни олимпийски игри, МОК не допуска отбора на Москва, спортистите, които се състезават се появяват без руски символи, а златните медалисти слушат химна на Олимпийското движение.

Ето защо като дойде голям спортен форум и будните умове започват да гледат оръжейната на Кремъл. Наближава световното първенство по футбол в Русия. Заради случая Скрипал и предполагаемото участие в атентата на руските тайни служби, няколко европейски държави отказаха да изпратят делегации на церемонията по откриването на шампионата. Но не от този символичен жест идва жуженето в пространството. С наближаването на първия мач, все повече руски сайтове започват да алармират за подготвяна нова военна провокация срещу Кремъл – за оклеветяване, казват те.

Според анализаторите едната възможност е да се подпали замразеният конфликт в Нагорни Карабах, доколкото руското военно присъствие и контрол върху властта в Ереван са достатъчно осезаеми и една макар и кратка война на Армения с Азърбайджан би била с негативни последици за Русия. Това обаче е почти невъзможно да се случи, тъй като Москва държи в ръцете си юздите на Армения, а основният съюзник на Баку – Турция е стратегически партньор на Русия. Отделно иранският фактор също е достатъчно силен, за да бъде допуснато подобно развитие в историята с мирис на барут.

Виж, в Украйна огънят не е спирал от игрите в Сочи. През последния месец бойните действия в Донбас се усилиха значително. Всеки ден се случват между 40 и 80 престрелки, с участието на танкове и артилерия. Жертвите основно са от украинска страна, като всеки ден има ранени, а през ден и убити войници. Опасенията на анализаторите са, че хардлайнерите в Киев ще се опитат да организират пълномащабна операция за отвоюване на няколко ключови населени места в Източна Украйна. Дори и да се провалят, действията ще дискредитират достатъчно много Русия.

Без дори да правим аналогии със спортната зависимост на конфликтите около Федерацията, щом всеки ден се появява анализ по темата, означава че предпоставки за подобна провокация съществуват. Въпросът е дали Русия има изгода да изиграе своите карти? Според мен – не. Крим беше, е и ще бъде от изключително значение за Русия – един огромен самолетоносач в сърцето на Черно море. Ако не бяха действали навреме, през 2017-а, съгласно договора с Украйна, Москва трябваше да изтегли войските си от Севастопол (вярно, Янукович удължи този договор, но това беше незаконно и новата власт щеше да денонсира този нов договор).

До 2008-а Русия беше заплашена да остане с някакви символични плажове на Черно море, пък било то и с разкошните резиденции в Сочи. Днес Путин може да се разхожда от Армянск, на новата граница с Украйна почти в Поти близо до новата граница с Грузия. Отделно се сдобиха с плацдарм (Южна Осетия), по пътя на коприната и енергийните магистрали.

Защо е нужна ескалация, но пък и решаване на конфликта в Източна Украйна. В Донбас има само проблеми – невъзможни на този етап за решаване, а и прекалено скъпи както във финансов, така и в политически аспект. Тази никаква, мръсна ситуация в Източна Украйна устройва Кремъл, защото целта е, ако перифразирам идеята за НАТО, е да държи Русия вътре, САЩ вън, Украйна долу.

Затова прогнозите - реалистичните, са, че провокация е възможна, но едва ли ще се стигне до пълно мащабна война с териториални промени. В същото врем е задължително да се припомни и какво казва Клаузевиц: ти може да не се интересуваш от войната, но това не означава, че войната не се интересува от теб.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи