Има едно райско място на нашето морско крайбрежие, напоено с невероятни природни аромати. Който ги е вдишал, остава завинаги влюбен в това богатство: типичният морски бриз не носи само дъха на сол, риба и водорасли, там въздухът трепти с една особена магия - в обраслите с бръшлян дървета гнездят 25 редки птици, върбите галят с косите си речната повърхност, под която се стрелкат 96 вида риби и морски змии, сред непроходимия гъсталак учудено наднича блатното кокиче, а лисици, чакали, зайци, костенурки и още представители на дивия свят са съхранили своите леговища на метри от прибоя. Това е Лонгоза на река Камчия - цели 245 км от извора до пясъчното устие се простира тази река. Достигайки Черно море, тя се разлива и точно тук разкошни дюни посрещат хиляди туристи и любители на автентични преживявания.

На брега се извисява импозантен амфитеатър, който събира 2000 зрители, но не за да слушат чалга, а защото това е сърцето на поезията, бардовата музика, руските романси, класическата музика. Тази сцена е част от Санитарно-оздравителния комплекс „Камчия”, ръководен повече от 10 години от Станка Шопова и предоставящ не само ваканционни, спортни и балнеологични програми, но той е преди всичко културно-образователно средище с една от най-модерните бази в България. Тук всяка година се провеждат фестивали и асамблеи за деца („Звездите на Камчия” под егидата на ЮНЕСКО, Grand Dance Academy, „Заедно в ХХІ век”, „Нашият дом - Земята”), творчески лаборатории и проекти („Лятна литературна академия”, „Млади журналисти”, „Лидерът и неговият екип”, „Космосът и ние”, езикови лагери). Не са пренебрегнати и утвърдените творци - хорови и танцови фестивали, писателски и дипломатически форуми събират ежегодно изпълнители, писатели, издатели и дипломати от България и Русия. Защото „Камчия“ е неподправеният и стабилен мост между двете братски страни. „Тя е създадена на крилете на любовта между България и Русия и представлява най-успешната инвестиция в ново време на наша територия, а може би и в Европа, защото е свързана с развитието на духа, с възпитанието на новото поколение. Тук е спойката между творчеството, образованието, науката, културата, спорта и медицината. Комплексът вече работи целогодишно и като международен конгресен център. Представители на 66 държави са гостували и работили тук през последните години” - каза Станка Шопова, приветствайки участниците във Втората българо-руска писателска среща, състояла се в комплекса от 18 до 25 април. „Този форум е акт на почит към славянската ни свързаност, към словесността и нашето приятелство. Тук е домът на българо-руската дружба” - отбеляза още тя по повод представянето на уникалния том „България - любов”, издаден от „Български писател” и включващ класици на българската поезия - от Любен Каравелов, през Пенчо Славеийков и Никола Вапцаров, до Любомир Левчев и други изявени наши поети.

Какво се случи през тези 7 дни на творческо взаимодействие? Гостуващите поети от Русия - Наталия Воробьева-Хржич (актриса, поетеса, белетристка), Олга Шевчук, Марина Скрябина и Ирина Сабенникова - представиха най-новите си книги, участваха в преводаческа лаборатория, установявайки тесни контакти в българските си колеги и превеждайки техни творби. От своя страна, българските участници Елка Няголова, Надя Попова, Атанас Звездинов, Пенка Чернева, Иван Есенски, Лъчезар Еленков, Елица Виденова, Димитрина Кюркчиева, Петранка Божкова, Лалка Павлова, Ники Комедвенска, Иглика Пеева, Пламен Панчев, Боян Бойчев, Панчо Панчев и Валентин Шалтев преведоха стихове на руските поети и се включиха в над 10 събития по време на форума.

Руската делегация се водеше от проф. Михаил Чердинцев - поет, критик и законодател на нови поетически движения в Русия през 70-те и 80-те години. Друг знаков участник беше Виктор Пронин - добре познат на българските читатели с двутомника „Банда”, преведен у нас. За публиката беше истинска сензация да научи, че може да се вземе автограф от един от най-четените белетристи в света - 250 заглавия на негови криминални романа шестват от Европа до САЩ и Австралия - тиражът надхвърля 3 милиона броя. Голяма част от тях са филмирани, а поредицата „Банда” е показвана и у нас. Как ли създава тези сложни психологически, сюжетно-заплетени криминални интриги? „Не ползвам архиви на тайните служби, нито полицейски доклади. Всичко е в моето въображение, измислям го на мига, сядам пред белия лист и за един ден написвам 30 страници” - открехна прозорче към личната си лаборатория Виктор Пронин.

Малко хора у нас знаят, че звездата на руското кино Наталия Воробьова-Хржич (изиграла култовата роля на Елочка в „Дванадесетте стола”) днес е водещо име в хърватската култура, свързала личния си живот с Хърватия, но продължаваща да пише стихове и проза на руски език. Нейният живот е пълен с необичайни случайности, срещи с велики хора на изкуството, мистични сънища и феномени, чрез тях именно Господ ѝ диктува какво да пише, как да живее, защото съдбата е не само благослов, но и изпитание: „Шансът ми даде всичко, аз не исках да ставам актриса, но между 300 кандидатки за ролята аз сякаш залепнах за този образ. Не съм и мислила да ставам писателка - ръката ми сама се движи неудържимо, когато невидим ангел ми говори” - сподели Наталия.

Проявите в „Камчия“ никога не са само в едно русло - словото има нужда от своето музикално надграждане: поетът бард Владимир Стоянов (ръководител на Славянския център в курорта) зарадва гостите със своя музикално-поетичен спектакъл „Орфей се завръща”, а певицата Грета Ганчева не остави никого седнал по време на нейните изпълнения - евъргрийните на Емил Димитров.

Колко поети биха могли да се похвалят, че са влизали в истински спускаем космически апарат? Тази възможност имаха и творците в „Камчия”, които посетиха авиокосмическия център, разположен в модерния училищен комплекс „Юрий Гагарин”. Тук за историята на руската и българската космонавтика изнася лекции лично третият български космонавт Красимир Стоянов (дубльор на Александър Александров).

Българската делегация се водеше от поета Атанас Звездинов, а акцентите бяха свързани с премиерата на „Ангел в пещере” - стихосбирка на Елка Няголова на руски език, издадена в Москва. Поетесата е автор на над 20 книги, стотици публикации на нейни стихове и самостоятелни книги са излезли в Русия, Хърватия, Сърбия, Македония, Швейцария, Румъния, Украйна, Полша, Франция, Великобритания и др. Надя Попова очерта релефния профил на личността на Елка Няголова: „Бих казала, че така както напоследък е популярна мантрата „50 нюанса сиво”, то за Елка е валидна марката „100 нюанса бяло” - това е метафора не само за външния ѝ стайлинг, но и за духовната ѝ същност. Тя е изключително надарен писател, обладава топлота и човешко съпричастие, чувствителност, любов, отдаденост на каузата на литературата и културата, едно невероятно добротворчество. Елка е посветила цялата си дейност на обединението на славянството, на нашите изконни славянски корени, на духовните ни връзки с Русия.”

Последва премиера и на току-що излязлата мемоарна книга на Надя Попова „Дух над водите” („Български писател”). Авторката прикова вниманието на присъстващите с любопитни истории от своята младост, когато е била студентка в Литературния институт „Максим Горки”. Мемоарната вълна обхвана руските писатели Михаил Чердинцев и Алес Кожедуб, чиито прелюбопитни истории за големи писателски фигури е трудно да бъдат преразказани - те могат да бъдат само почувствани като неукротим дух на епохата в средата и края на XX век. Надя Попова обеща, че ще опише още изплували в паметта ѝ ситуации за атмосферата на Арбат, за хора емблеми на това време, за личностите, трасирали величието на руската култура. Хиляди детайли живеят в душата ѝ - като късчета от все по-ясно очертаващата се феноменална метафора за един златен век за руската литература.

Беше отделено място и на литературните издания: писателите Алес Кожедуб и Максим Замшев, придружени от Олеся Емелянова и Мария Емелянова (редактори в московското издателство „У Никитских ворот”), представиха издателската политика, творческите задачи и перспективите за развитие на в. „Литературная газета” и на съвременната поезия в Русия. Разразиха се дебати по същностни и разпространителски теми: за миналото, когато вестникът на Съюза на руските писатели е достигал 7 милиона тираж, а в сегашната пазарна икономика е оставен на трудно оцеляване. Промените в държавната политика се отразяват пагубно на писателското творчество независимо от новите дигитални възможности - беше изводът на участващите в дебата руски и български творци. Максим Замшев отбеляза значимите имена на наши поети, чиито преведени и издадени книги са на почит в Москва. Легендарни са вече неговите преводи на стиховете на Никола Вапцаров и Христо Ботев, които звучаха отново и отново в негово изпълнение, както всъщност се случи само преди 4 месеца в НДК по време на литературния фестивал. Проблемите на българските литературни издания бяха изложени от Иван Есенски – зам. главен редактор на в. „Словото днес”, от Боян Бойчев - редактор на литературната притурка „Пегас”, и от Лъчезар Еленков - редактор и издател на „Моята вяра”.

Финалът на писателския форум беше ознаменуван от една необичайна премиера - дипломатът Анатолий Щелкунов (екс генерален консул на Русия във Варна) запозна участниците с излязлата през 2016 г. негова историко-биографична книга „Дипломат России” (издание на фондация „Устойчиво развитие за България”). Това е забележителeн дългогодишен негов труд върху живота и делото на граф Игнатиев - генерала, дипломата, приятеля на България. Народът ни завинаги е съхранил неговия образ като свещен лик дълбоко в съзнанието на поколенията, в историческата си и емоционална памет.

Българо-руската писателка среща се осъществи под патронажа на Н. Пр. Бойко Коцев - извънреден и пълномощен посланик на Република България в Руската федерация.