Много е писано и говорено за принцеса Анастасия. Тайнствената история за спасяването от разстрела на две от децата на руския император Николай Романов вълнува вече близо век целия свят. Отпреди двадесетина години наяве излиза и българската връзка в тази мистерия - една история, прекалено достоверна, за да бъде подмината и от най-сериозните историографи. Всичко започва през 1922 г., когато в казанлъшкото село Габарево пристигат няколко руски бежанци. След тях идва една двадесетинагодишна девойка, която се записва с името Елеонора Албертова Крюгер. Няколко месеца след нея пристига и един 18-годишен младеж. Той е записан като Георгий Павлович Жудин.

Странни са взаимоотношенията между тези хора, прогонени от родните си места от болшевишката революция. За тях свидетелстват в спомените си габаревци. Руската аристократка преподавала немски и френски на местните деца, учела ги да рисуват. Местните хора я уважавали и обичали. Една от малките ? тайни била, че е пристрастена към опиума. Според габаревци Георгий Жудин и Нора били много близки, като брат и сестра. Жорж бил слаб, със жълто лице и болнав вид. Според официалната информация умира през 1930 г. от туберкулоза. А госпожа Нора умира през 1954 г. Двамата били погребани един до друг в старото селско гробище, отнасяйки в небитието и една неизречена тайна…

Първият човек, установил поразителната прилика между госпожа Нора и принцеса Анастасия, е уредничката на музея на Ботев в Калофер. Василка Кертева заминава на екскурзия в Ленинград, където попада на една от последните снимки на императорското семейств Второто потвърждение на версията, че белоемигрантите от Габарево всъщност са престолонаследникът Алексей Романов и сестра му княгиня Анастасия, е дадено от дългогодишния свещеник на Габарево - отец Христо Няголов. Неговият син - писателят д-р Димитър Няголов, зашемети през 1993 г. българската общественост с твърдението, че Нора и Жорж всъщност са членове на династията Романови. След медийната шумотевица, на 13 и на 21 юли 1995 г. биват разкопани два гроба на едно от предполагаемите места, посочено от отец Христо Няголов. В ексхумацията участват проф. Йордан Йорданов, директор на Института по експериментална морфология и антропология при БАН в София и доц. Мария Грозева, ръководител на катедра “Съдебна медицина и деонтология” при ВМИ в Стара Загора. Откриват останки от три скелета - два женски и един мъжки, за жалост в много лошо състояние вследствие заравняването на старото гробище с булдозери.

Тогава в играта влиза следователят Благой Емануилов. По свои изчисления той прави нови разкопки и ексхумира тленните останки от други два гроба. Новият момент е, че в единия гроб той открива и полуизтляла руска икона на Иисус Христос.

Двадесет години след ексхумацията на костите Габаревската загадка все още не е получила своя категоричен отговор. Благой Емануилов не крие професионалната си подозрителност и не желае царствените /според него/ кости да напуснат България, за да им се направи ДНК анализ в лабораторията на Скотланд ярд. Пенсионираният следовател не крие и разочарованието си от официалната реакция на Русия на Габаревската версия, която доскоро бе оглушително мълчание.

Благой Емануилов е автор на две документални книги за Нора-Анастасия и Жорж-Алексей. Едната от тях е преведена на руски. Освен това следователят създаде и фондация “Принц Алексей и княгиня Анастасия” с цел да популяризира тази версия у нас и в Русия. Новината в Габаревската мистерия е появата на ктитор от Русия, почитател на императорското семейство, който заявил намерението си да финансира построяването на параклис до двата височайши гроба в Габарево. Понастоящем Благой Емануилов действа за издаването на разрешително за строеж на бъдещия малък храм. С две думи - официалното руско мълчание по темата е към своя край!