Рут Колева: Всичко е карма

Риалити форматите са омагьосан кръг с бърза слава, разбрала е на собствен гръб певицата

Рут Колева - млада, талантлива, червенокоса, космополит и свободна душа - не спира да ни радва с гласа си. Признава, че джазът е първата й любов. Наскоро спечели специалната награда на пролетния конкурс на БНР. Галаконцертът на 49-ия конкурс за нова българска поп и рок песен „Пролет 2018“ се състоя в края на април в Първо студио на Българското национално радио. Наградата й осигури възможност да представи България на фестивала „Евросоник“ в Грьонинген, Холандия, както и да реализира самостоятелен концерт в Първо студио на БНР. През януари 2019-а Рут ще представи продуцираното от нея парче „Collide“ на престижната сцена на фестивала. То е по музика на Рахел Лилия Тодорова и Jelmer Vlaskamp, текст Рахел Лилия Тодорова и аранжимент Jelmer Vlaskamp.

Засега Рут Колева се е съсредоточила в музиката си. След скандални участия в тв формати, днес тя е вече доста по-умерена в приказките си. Много повече внимава какво казва и пише. Предстоят й концерти у нас, изяви по света, тече европейско турне. И както сама се изразява във фейсбук: „Следете и споделяйте музиката ми. Тя е за вас!“

- Рут, какво дете бяхте?

- Благо, казват. Обичах да се катеря по дърветата и да чета.

- Какво означава за вас да имаш брат близнак, близки ли сте или различни?

- Близки сме много, връзката при близнаците е много особена. Все пак от ден първи на своето сътворение си с още един човек.

- За какво сте благодарна на родителите си и за какво - не?

- За всичко съм им благодарна, най-вече, че ме възпитаха да се боря, да съм дисциплинирана, да поемам трудностите и да не се предавам пред неуспеха. Няма перфектни родители, но моите определено са добри.

- Какъв спомен са оставили във вас Бахрейн, Индия и Тайланд, където баща ви Неделчо Колев е бил треньор и сте живели като малка?

- Спомените са хиляди, но генералното чувство е, че светът е необятен и шарен. В Индия живеех само с баща ми и минахме през много премеждия заедно, но това са неща, които те учат и обогатяват като човек. Източният свят е прекрасен и има какво да се научи от него.

- Дипломирали сте се със специалност медии и комуникации. Как и кога музиката успя да победи?

- Тя никога не е била второстепенна, но е добре човек да има и вариант Б, в моя случай музиката е вариант А, откакто бях на 11 години.

- Закривате Джаз фестивала в Банско тази година. Голяма чест! С какво се каните да изненадате публиката в градчето под Пирин, обръгнало на много международни величия? Какво е всъщност джазът за вас?

- Джазът е моята първа любов, така да се каже. Майка ми ме учеше да пея Елла Фитцджералд и Нат Кинг Кол, когато бях на 3. Закърмена съм с джаз и това е моята голяма слабост. Аз правя музика, производна на джаза, и имам огромен респект към него. Смятам да направим невероятен сет с моите музиканти за закриването на фестивала, ще бъде уникално преживяване.

- Навремето отпадате от "Мюзик айдъл", но скоро след това правите първия си хит. Днес какво мислите за музикалните формати?

- Мисля, че телевизията и музиката са два отделни свята. В тези формати днес - през 2018 година - виждам хора, които са били с мен преди близо 10 години и дори са стигнали по-напред в самото предаване тогава. Това е омагьосан кръг с бърза слава. Не дава трайни резултати, ако певецът не е и творец.

- Петият ви студиен албум излиза първо в Япония, нали? Защо и как ви възприемат там? В Бали ходите за четвърти път - какво ви привлича в Азия? Международното турне по представянето на албума включва и Америка, разкажете какво предстои.

- Засега нямаме дати в Америка, но ще свирим в Азия в края на годината - Китай, Тайван, Тайланд, Южна Корея и Япония. В Япония имам 2 издадени албума и 1 EP (extended play). Първият ми албум там влезе в класациите на iTunes и ми донесе награда за най-добра джаз певица от Радио InterFM. Най-големият ми успех бе в Cotton Club в Токио - абсолютно разпродадена зала преди година.

- Включвате се в обществено значими инициативи, коя ви е най на сърце и защо?

- Последното ми видео е посветено на проблема с домашното насилие. Тема, която е много наболяла и за жалост - неглижирана. Това е проблем, който не обхваща една прослойка на обществото, а всички. В клипа ни участват невероятната Анастасия Лютова и великата Цветана Манева, за която изпитвам огромна чест, че се съгласи да застане зад тази идея и кауза.

 

Главен инспектор Ангел Папалезов:

Хиляди иманяри разграбват България

Засега у нас не се говори за специализирана дирекция по аналог на звеното на карабинерите в Италия, казва началникът на сектор "Културно-исторически ценности" при ГДНП

Ангел Папалезов е роден на 15 февруари 1977 г. в Златоград. Завършва Академията на МВР през 2001 г. Работил е в секторите "Престъпления, свързани с МПС", "Престъпления срещу собствеността" и "Културно-исторически ценности" в СДВР. От 2010 г. е началник сектор "Културно-исторически ценности" при Главна дирекция "Национална полиция". Той неведнъж е повдигал пред медиите въпросите за щетите, които нанася иманярството върху нашето културно-историческо наследство, за незаконния трафик на археологически ценности извън страната и за необходимостта от по-пълна и действаща правна уредба в тази област.

Въпросите на сътрудничеството между европейските държави в опазването на културно-историческите ценности бяха обект на тематична конференция в рамките на българското председателство на Съвета на ЕС, посветена на трафика на културни ценности. На тази тема е и интервюто ни с главен инспектор Ангел Папалезов.

- Г-н Папалезов, България е сред най-богатите държави в света по културно-историческо наследство. Това предполага и повишена сигурност по отношение на опазването му. Успява ли държавата ни да се справи с това предизвикателство близо 30 години след промените?

- Все още има какво да направят държавните институции за опазването на културното наследство. Те са длъжници както на обществото, така и на самата държава. Но след 2009 г., когато влезе в сила новият Закон за културното наследство и новите наказателни състави в Наказателния кодекс, има определено повече успехи, по-добра политика и по-добра наказателна практика спрямо престъпното посегателство към археологическото и архитектурното наследство. Тази положителна промяна на правната среда се постигна благодарение на негативния отзвук, който имаше в обществото, множеството увреждания на археологическото културно наследство, което стана ясно през печатни и телевизионни медии. Има какво още да се желае откъм правна уредба като поднормативна база, инструкции и наредби, които допълват Закона за културното наследство, но в администрацията на Министерството на културата и на институциите за опазване на културното наследство имат желание да допълнят празнотите.

Българският закон за културното наследство и някои от наредбите рециклират голяма част от нормативната уредба на италианското законодателство. Запознавайки се след 2000 година със съдебната практика на Италия, въвеждаме голяма част от тяхното законодателство в нашия закон. Взели сме практики и от френското законодателство, отнасящи се до изобразителното изкуство.

- По неофициални данни иманярите в България са около 500 хиляди. Има ли МВР данни за броя им?

- Тази бройка - около 500 хиляди - е спомената в едни обществени обсъждания при приемане на Закона за културното наследство през 2008-2009 г. Тогава са цитирани от служители на ГДБОП, може би почиват на някакви данни. По оперативни данни на МВР към момента активно действащи иманяри, които се препитават от тази дейност, са около 20-30 хиляди, които почти ежедневно излизат на терен. Докато инцидентно иманярстващите българи, на които това не е основен доход, може да достигнат 100-150 хиляди човека, според Криминална полиция.

Средно на година се образуват и докладват на прокуратурата около 150-200 досъдебни производства срещу иманяри и дилъри на незаконно придобити археологически културни ценности. За щастие в рамките на няколко месеца, до година и половина, се стига до съдебни споразумения между голям процент от лицата - подсъдими и прокуратура. Това се налага от анализа на съдебната практика. Има области в страната, където има по-слаба наказателна практика. Дължи се на две причини - непълноти в познанията на органите на МВР по събиране на доказателства, другата е в практиката на окръжните прокуратури, които ние анализираме с Върховна касационна прокуратура и опитваме да отстраняваме с конкретни мерки.

- В публичното пространство има информация, че дори и археолози участват в трафика на културно-исторически ценности. Вашият сектор знае ли за това?

- В органите на МВР не е постъпвала конкретна информация за участие на действащи археолози в извършени престъпления. Има един случай само, в който лице, завършило археология, но неработещо по специалността, е задържано с незаконно притежавани археологически културни ценности.

- В Европа три от държавите имат проблеми с древното културно наследство - Италия, Гърция и България. Имаме ли координация между държавите по този въпрос?

- Има добро сътрудничество между България и Италия по проекти за обмен на добри практики, оперативна информация. Последните 10 години имаме пет или шест случая на взаимни съвместни разследвания със задържани археологически предмети. С Гърция имаме информационен обмен за лица - българи и гръцки граждани, съпричастни към такъв вид престъпления. В този смисъл има задържани гърци в България с незаконни сделки и иманярство, също и българи, които се опитват да извършват иманярски набези и трафик на културни ценности в Гърция.

 

Преслава и сестра й отидоха в манастир

Иван бил до Андрей при раждането на сина му

Дария Симеонова чака бебе

Алисия отрече да е бременна

Измамник се представя за Софи Маринова

Над 1 милион следват Ангелите на Мегз

Румен Сали Шопов - ромът, който стана звезда в САЩ

Елена Срацимир е първата жена, стъпила на Атон

Славата опиянява известните, а дрогата - децата им

Синди Крауфорд празнува 20 години с Ранди Гребер

Кайли Миноуг чукна 50 с ново гадже

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА - В "ЖЪЛТ ТРУД" ОТ 6 ЮНИ!

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лайфстайл