Сага за Разединеното кралство, Брекзит

Краят на прелюдията, преди първата глава

„С решение осем на три гласа жалбата ви се отхвърля“, прочете с каменна физиономия върховният съдия лорд Нюбъргър. Печалното изражение на главния прокурор на Великобритания Джереми Райт беше самата еманация на думата разочарование. Докато примирено приемаше поражението си пред камерите на изхода на сградата на съда, като фон звучаха игривите трели на ирландска жига, изпълнявана от привърженици на победителите.

Като в разказ с множество неочаквани края, сагата Брекзит взе нов (макар и не толкова странен) обрат. Оказа се, че стратегията на британското правителство за излизане от ЕС, изложена преди седмица след седеммесечно чакане, няма легитимна основа, ако не е получила одобрението на парламента на Великобритания, преди да бъде обявена. Което одобрение тя няма, защото не е обсъждана. Загубихте ли му края?

Да обобщя. Резултатите от референдума от 23 юни 2016 г. хванаха цялата британска политическа класа в небрано лозе. Дори тези, които бяха водили кампанията за излизане от ЕС, нямаха единен план - как точно смятат да стане това. Съгласете се, навремето никой не го вземаше на сериозно като възможност.

Политическият шарлатанин Найджъл Фарадж дори първоначално се призна за победен. Преди да се окаже, че е врътнал най-големия номер в съвременната европейска история, като принуди консерваторите на Дейвид Камерън да обещаят предизборно и да организират с неохота един ненужен референдум. Камерън подаде оставка, защото беше обещал допитване, в което стоеше от другата страна. На негово място дойде вътрешният министър Тереза Мей, която обеща до края на март 2017 г. да задейства член 50 от Лисабонския договор, който стартира процедурата по извеждане на държава член от ЕС. И започна голямото чакане на отговора на въпроса „как“, който получихме преди седмица под формата на 14 екзалтирани опорни точки за „глобална Британия“.

Същевременно част от британските граждани, които бяха гласували за излизането, защото мислели, че това ще спре имиграцията, започнаха да осъзнават какво всъщност са направили. Другите милиони техни сънародници, които искаха оставане, не се признаваха за победени. Организираха се и дадоха правителството на Тереза Мей на съд заради намерението самостоятелно да активира член 50. Основанието им беше, че с решението за излизане от ЕС се отнемат от британците вече придобити с членството граждански права. Следователно всички подобни действия трябва да се вземат с решение на парламента на Обединеното кралство и дори националните асамблеи на Шотландия, Северна Ирландия и Уелс. Особено предвид факта,че гражданите на първите две страни масово бяха гласували за оставане в ЕС. Всички съдебни инстанции се произнесоха в полза на тъжителите, а британското правителство, в лицето на главния си прокурор, обжалваше всяко решение. Докато не се стигна до върховния конституционен съд, който във вторник закова последния пирон в рамката. Или в ковчега.

Окончателното постановление не разрешава на правителството на Мей да задейства едностранно член 50 без предварително решение на парламента на Великобритания (Уестминстър). Но също така изрично подчертава, че въпросът няма нужда от консултиране с националните асамблеи. Което засяга в частност тези в Шотландия (Холирууд) и Северна Ирландия (Стормонт) - имената в скоби са нарицателни за местата, къдетоо заседават съответните парламенти. Които щяха да са основната пречка в задействането на член 50 по обяснените по-рано причини. И страстите кипнаха на секундата.

Шотландският премиер Никола Стърджън реагира с изявление че с подобно съдебно решение законът за отдаване на правомощия за самоопределяне на Холирууд е по-нищожен и от хартията, на която е написан. Когато шотландците гласуваха на референдум през 2014 г. за оставане във Великобритания, общата страна още беше член на ЕС. Премиерът на Шотландия дори призовава за ново национално допитване - дали сънародниците й все още искат да имат нещо общо с Обединеното кралство. Но и да не се стигне толкова бързо до втори референдум, Никола Стърджън има силен коз в ръката си и сега. След изборите през 2015 г. Шотландската национална партия (ШНП) измете лейбъристите от цялата територия на страната и взе 56 места в Уестминстър. Може да не са много спрямо общите 650, но са достатъчно за гласност по време на предстоящите дебати.

За сметка на Северна Ирландия, която се намира в много сложна ситуация. Стормонт е пред разпускане на 26 януари за предсрочни избори. Десет месеца след предходните, след референдума за Брекзит и след огромен политически скандал за финансови злоупотреби, който срина доверието между демократите унионисти (роялистите) и „Шин Фейн“ (републиканците). Двете партии, върху които се крепи съвместното управление на католици и протестанти в Северна Ирландия, са само номинално представени в Уестминстър, с осем места за първите и четири за вторите. И няма да имат толкова възможност за натиск по време на обсъжданията. Отделно, че ще са концентрирани в предизборната кампания за собствения си парламентарен вот на 2 март. На който темата Брекзит несъмнено ще е широко застъпена. Северна Ирландия е единствената сухопътна граница на Великобритания с ЕС. Свободното движение на хора през нея, най-малкото от чисто историческа гледна точка, е от фундаментално значение за отношенията между Обединеното кралството и съседната република Ейре. В изявлението си за Брекзит преди седмица Тереза Мей обърна особено внимание и на тази „подробност“.

В самия Уестминстър има достатъчно мнозинство от консерватори и лейбъристи (последните вече обявиха, че няма да спъват процеса), за да мине законопроектът за Брекзит навреме - до края на март, когато е планираното от Мей задействане”на член 50. Въпреки това при измененията и допълненията на текста маневрите между партиите ще са сериозни.

Черно на бяло

Основната положителна новина от решението от вторник - за всички извън Великобритания, които следят процеса по Брекзит, е, че най-накрая британците ще трябва да напишат черно на бяло какво точно искат. При това до дни. С което може би най-накрая ще започне краят на прелюдията към сагата Брекзит и ще започне първата глава - преговорите.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи