78-годишната Баба Седефка е готова да върне добрината

Вестник “Труд” започна съвместна рубрика със сдружение “Приятели, помагайте”. Всяка седмица ще представяме зов за помощ, получен от неговите координатори и ще показваме какво е свършено благодарение на доброволци и дарители.

Самотна възрастна жена получи помощ и надежда след поредната инициатива на сдружение “Приятели, помагайте!”.

78-годишната Седефка Славева остава напълно сама, след като през 2016 г. губи сестра си. Три години по-рано е починал брат й. Няма семейство и деца. Жената живее в радомирското село Дрен и разчита единствено на мизерната пенсия и двете си ръце, които губят силата си с всяка изминала година. Като млада мечтаела да стане лекар, но не я допуснали до университета по политически причини, въпреки отличните оценки. Затова завършила полувисш институт и станала медицинска сестра. Професията я отвела чак до морето, където работила дълги години.

Като повечето ни сънародници на нейната възраст, страда от високо кръвно. Сърцето й е здраво, но от притеснение заради тежкото си финансово състояние преди месец получава мозъчен инсулт и е приета за няколко дни в болницата в Перник. След седмица на успешно възстановяване я изписват и се прибира у дома, но няма пари, за да си купува скъпоструващите медикаменти, предписани от лекуващия лекар.

От публикация във вестника баба Седефка научава за мисията на “Приятели, помагайте!” и така решава да се обърне към платформата на Лео Кадели. Заради консервативното си възпитание жената се притеснява да проси помощ и в продължение на няколко дни събира кураж, преди да се обади по телефона. Накрая звъни и през сълзи споделя историята си. Няколко пъти казва “срам ме е” и “не съм възпитавана така”.

Споделя, че има нужда от малко дърва, за да изкара зимата. Нуждае се също от лекарства, тъй като е купила с последните си пари по малко от всички, които са й нужни. Не иска дрехи и пари.

Нейната история и призив за помощ са публикувани на страницата на “Приятели, помагайте!” във фейсбук и намират незабавен отклик - за две денонощия състрадателни българи събират 380 лева. “В случая не ставаше въпрос за много пари, но независимо от сумата хората всеки път реагират много бързо. Винаги съдействат”, обясни Лео Кадели. Само два дни след първия им разговор той, придружен от свой приятел, отива при баба Седефка. Жената ги очаква пред аптеката в Радомир, откъдето набавят така необходимите й медикаменти. От местен склад купуват три кубика дърва за огрев и няколко чувала въглища, които са доставени още на следващия ден от търговеца в дома й в Дрен.

Жената благодари и в очите й се появява надежда. За пръв път от много време. Разказва за опита си на медицинска сестра и, че до ден днешен често помага на свои съселяни. Дори предлага да стане активист на “Приятели, помагайте!”.

“Брат ми почина през 2013 г. и остави две деца. Ако беше жив той, нямаше да позволи да изпадна в това положение”, казва на сбогуване баба Седефка и почти се разплаква отново.

Валерия рисува икони, за да събере пари за участие в състезание във Виена.

Нова мисия

Малка художничка събира пари за турнир по художествена гимнастика в Австрия

11-годишната Валерия е ученичка в 5-ти клас и живее в Добрич. От една година се занимава с художествена гимнастика, но вече има отличия – пет златни и едно сребърно. Предстои й поредната надпревара в любимия спорт, този път зад граница – в австрийската столица Виена. За целта са й необходими пари, които момичето се опитва да събере с помощта на своето хоби – тя създава икони с техника за декориране “декупаж”.

Така решава да запише видеопослание и го изпраща до “Приятели, помагайте!”, но не моли за пари, а само иска да предложи за продан някои от своите творби, които сдружението да популяризира чрез социалните мрежи. Изрично подчертава, че въпреки трудния живот, родителите й не я лишават от нищо, но иска да им помогне като сама събере средствата за пътуването. Вече има половината от необходимата й сума, но не й достигат още 300 лева. “Ние ще трябва да съберем 500, за да й останат за джобни. Нали все пак на нашите деца даваме джобни когато ги изпращаме някъде”, призова Лео Кадели.