Прабългарите използвали материала за изработка на юрти и седла

Вода, сапун и много ръчен труд

Майсторка от Пазарджик помага за запaзването на един от най-древните човешки занаяти, предхождащ тъкането - плъстенето на вълна. „Вълната е здраве”, категорична е Ваня Терзиева, докато показва красивите изделия, излезли изпод ръцете й в малкото си ателие.

Изработването на изделия от нетъкан текстил - „плъсти”, e сред традиционните занаяти на българския народ, но корените му стигат далеч назад във времето. Смята се, че това е най-старият начин за правене на тъкани, без каквито и да било инструменти и е усвоено от хората хиляди години преди Новата ера. Техниката използва свойството на овчата вълна да се сплъстява чрез пране, без помощта на сложни устройства, машини и технологии.Тъй като плъстите имат изключителни топлоизолационни и влагоустойчиви качества, древните българи ги употребявали като постелки за конна езда и правели от тях юртите си. Вълната задържа въздух и водата се стича по повърхността, а намокрена много бързо се отцежда. Освен това лесно заема и запазва обем, което позволява изработването на фигурки и изделия с вътрешна кухина, например обувки.

В работилницата на Ваня могат да се видят дрехи, пантофи, обувки, дори играчки, които си приличат по едно нещо - нямат шевове.

Интересът й към плъстената вълна се появява преди десетина години. По онова време тя работи в ателие за поправка на дрехи. Клиент донася изделие, с каквото шивачката не е работила преди и няма идея как да поправи. „В дрехата имаше орнаменти от плъстена вълна и когато разбрах, че това е направено само със сапун, вода и вълна, много се заинтригувах - разказва тя - Започнах да се уча сама, гледах клипове в интернет цяла година. Започнах плахо, в началото правех само малки цветчета, брошки и аксесоари. През 2013 г. започнах да участвам в различни панаири на занаятите”. Там среща колеги от цялата страна, както и първите си клиенти. Рускиня я моли да изработи за нея специфичен дълъг елек. Англичани пък поръчват девет чифта пантофи.

Пред „Труд” майсторката с готовност разкрива някои от тайните на занаята си: „Вълната има свойството да се захваща нишка за нишка в здраво платно. Сапунът и водата са спомагателни материали. Те позволяват на ръцете да се плъзгат по-лесно по нишките в процеса на обработка, който е много бавен”. Много хора мислят, че сапунът слепва вълната. Питали са ме дали не мога да я лепя с нещо друго, но той се използва само за да улесни работата, след което се измива, казва с усмивка Ваня Терзиева.

Изработването на материал, достатъчен за едно изделие, в зависимост от големината му, отнема около ден. За направата на дамска чанта е необходим и още един ден за довършителните работи - хастар, дръжка, украса.

Използват се различни видове вълна. Българската е по-груба, но по-лесно задържа форма - подходяща е за чанти, пантофи, обувки и т. н. Австралийското мерино пък е по-меко и става за по-фини изделия, като дрехи, шалове и шапки. Тази вълна се свива много и изисква изключително фино редене. Необходимо е и по-голямо количество от нея, разкрива Ваня.

Другата особеност е, че трябва да знаем кога да спрем да плъстим. При изработването на пантофи например се влага по-голямо усилие и силно плъстене. Те и килимите са най-трудоемки за направа, допълва тя.

Всичко започва с изправяне на нишките на вълната в една посока и подреждането им в няколко перпендикулярни един на друг слоя. Тук на помощ идват сапунът и водата, които улесняват процеса. Основното обаче е внимателното и продължително триене с пръсти. Под техния натиск влакната започват да се захващат едно за друго. С помощта на шаблони и калъпи се оформят платното и изделията.

„Обувките от плъстена вълна са невероятно удобни и могат да се носят на бос крак. По същата технология в Русия правят техните прочути валенки. Материята задържа влагата, но далеч от кожата, през зимата топли, а лятото - охлажда. При намокряне най-бързо се изсушава, като завием изделието в суха памучна кърпа, която попива влагата. Почистването е без пералня - на ръка”, съветва майсторката.

Тънкости

Бои от бурени и билки

Ваня Терзиева сама прави боите за изделията си от естествени източници. Използват се орех, липа, люспи от кромид лук, джоджен, брош, махония и други. Багрилните растения се изкисват, сваряват и се оставят да престоят, за да се извлекат цветовете от тях. Това става и с помощта на фиксиращи агенти, като оцет и син камък, които определят нюансите им. Накрая вълната се смесва с боята в големи буркани и престоява около месец. През това време бурканът се обръща всеки ден.