Санкциите свиват населението на Русия

Прогнозите на демографите падат със стотици хиляди

Президентът Владимир Путин признава открито, че икономическите санкции „нанасят тежки щети“ на Русия. Наложени най-вече в отговор на незаконното анексиране на Крим през 2014 г., западните санкции се превърнаха оттогава в основен двигател на руската външна политика, вероятно дори тласвайки Кремъл към намеса в президентските избори в САЩ през 2016 г., на страната на открито про-руския кандидат Доналд Тръмп. Путин има всички основания да иска свалянето им: санкциите, според някой източници, са „изпили заряда на икономиката на Русия“.

Възможно ли е обаче също така да са изсмукали и живота й? Съществуват достатъчно данни които предполагат, че западните санкции тласкат Русия към демографска пропаст.

Най-необичайното в Русия тези дни е, че руснаците имат по-малко новородени деца през 2017 г., отколкото през предходната година. Официални данни на Федералната статистическа служба на Русия, „Госкомстат“ показват, че раждаемостта за 11 от последните 12 месеца е спаднала с между 10 и 15 %. Какво се случва тук?

През 2016 г. на територията на Русия са регистрирани 1 893 237 раждания и 1 887 907 смъртни случаи, което води до положителен прираст на населението в размер на едва 5 330 души, без да се брои имиграцията. За сравнение, от януари до август тази година в Русия са се родили 1 131 543 души, срещу 1 236 108 починали. Ако следваме пропорционално същата крива, до края на годината ще са регистрирани около 1 697 000 раждания, срещу 1 854 000 смъртни случаи, т. е. отрицателен прираст от 157 000 души през 2017 г.

Несъмнено някой би казал, че с общо население от 146 млн. души, 157 000 е едва забележимо число и да се твърди, че Русия е изпаднала в някаква смъртоносна спирала би било несериозно. Дори и все още да изостават от европейските си съседи, съвременните руснаци живеят много по-здравословно и продължително от когато и да е в историята си, и тази позитивна тенденция няма вид да се обръща. Което са добри новини.

Но именно в светлината на тези постепенни подобрения трябва да обясним защо изведнъж руснаците имат по-малко деца. И най-правдоподобната хипотеза е да хвърлим вината върху западните икономически санкции. Разсъждението е елементарно: икономическите санкции спънаха руската икономика и произтичащото от това обедняване и икономическа несигурност тласват по-малко руснаци да отглеждат деца.

Доказателствата за това са налице: двойният шок от санкциите, наложени от САЩ и ЕС през 2014 г. и спадът на глобалните цени на петрола – основният експортен продукт на Русия – предизвикаха свиване на руската икономика от 3,7 % от БВП през 2015 г., увеличаване на бюджетните дефицитите, а рублата загуби над 50 на сто от стойността си спрямо долара. Рязко се увеличи броят на безработните и на руснаците, които живеят под прага на бедността – от 15,5 млн. души през 2013 г. на 19,8 млн. души през 2016 г.

Алтернативното обяснение е, че това са просто дългосрочни демографски тенденции. Русия под Путин се намира на ръба на демографската пропаст от доста време, без дори конкретния режим да има някаква вина за това. Сривът на комунизма, преди 25 години, предизвика не само края на СССР, но сложи началото на безпрецедентна демографска катастрофа. По време на траялата цяло десетилетие икономическа депресия през 1990-те, под Борис Елцин, смъртността в Русия започна да се покачва неимоверно. Средната продължителност на живота при мъжете спадна до 59 години. Същевременно, по-малко момичета родени през този период, предполага по-малко майки днес, създавайки едно своеобразно „ехо“, което демографите очакват от години. Това, на което сме свидетели е началото на едно необратимо свиване на населението на Русия, в резултат на което до 2050 г. страната ще е на 15-та позиция по гъстота на населението, изоставайки зад Филипините и Танзания.

Трудно се спори срещу износената теза за „демографската съдба“: Демографският спад в Русия е съвсем реален. Но има причини да се смята, че западните санкции са я тласнали допълнително към ръба.

На първо място и руските, и западните демографи и статистици, са много добри в работата си. Дългосрочните прогнози за населението обикновено са прави в 94 % от случаите; грешките им зависят от непредвидени политически фактори – като опустошителна война или икономическа депресия. Подобно на климата, колкото по-дългосрочна е прогнозата, толкова по-вероятно е да е грешна.

Заради което е интересно, че според оценките на „Госкомстат“ за 2015 г., населението на Русия е трябвало да се увеличи с между 108 300 и 492 000 души до 2017 г. или средно с 311 800 руснаци. Вместо това, както споменахме по-рано, Русия се бори със средна загуба на населението в размер на около 157 000 души за 2017 г.

Дори и краткосрочните прогнози да са били сбъркани – с четвърт милион под дори и най-песимистичните очаквания – всичко това предполага че външни фактори, като продължителната икономическа рецесия, дърпат надолу населението на Русия.

На второ място, през последните години Русия се възползва много от вътрешната миграция, особено от страни от бившия СССР в Централна Азия. Едновременно с това броят на мигрантите за първата половина на 2017 г. е най-нисък от 2010 г. насам, и няма как да повлияе на спадът на населението. Още едно доказателство, че подложената на санкции руска икономика е загубила привлекателност. Двигатели на миграцията са политиката и икономиката, не демографията.

 

Песимистите и оптимистите

Разликата между оптимистичната и песимистичната прогноза за приръста на руското население до 2035 г. е в рамките на 13,5 млн. души повече или по-малко. В положителен вариант потенциалът е огромен: данъкоплатци, бизнесмени, иновации, артисти и военнослужещи. Обратният резултат предполага все по-трудно поддържане на икономическия ръст, върху все по-свиващо се на брой население. През 2017 г. сме свидетели на началото на дългосрочен демографски спад в Русия. От това колко бързо и колко дълбоко ще потъне, зависи всичко.

(превод със съкращения)

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари