Ако мачовците вдигат по толкова пъти на ден по 50 кг над главата си, да дойдат да ми се обадят

Артистичният директор на балета на Националната ни опера Сара Нора Кръстева наскоро се върна от Варна, където, заедно с други директори на световни театри и балетни корифеи, беше в журито на престижния Международен балетен конкурс. Възползваме се от малкото й свободно време, за да обсъдим отличното представяне на българските състезатели и хореографи и защо конкурсът беше „превзет“ от азиатски балетисти, танцуващи под най-различни национални флагове. Примабалерината Сара Нора Кръстева изброява върховите моменти на трупата през изминалия сезон, а ние се възползваме да я подпитаме какво да очакват зрителите през следващия.

- Наскоро се завърнахте от Международния балетен конкурс във Варна, където бяхте член на журито. Дъждовете успяха ли да попречат на балетната олимпиада?

- Наистина тази година не беше много късметлийска. Много валя, трудно беше, вечер започвахме късно. Дори влязохме в историята - и жури, и участници - с една конкурсна вечер, която започна в 12,30 и приключи в 4,20 сутринта. Но в крайна сметка наградите бяха раздадени и слава Богу, мисля че конкурсът мина успешно. Преди началото му говорих много с организаторите Димитър Димитров и Соня Димитрова. За първи път имаха много сериозни финансови затруднения и бяха силно притеснени дали изобщо конкурсът ще се проведе. За всички българи този конкурс е нещо изключително важно. Няма какво да крием, има много апетити към него - дали да бъде приватизиран, или просто унищожен. Трябва да направим всичко възможно да си го запазим. Под „ние“ имам предвид понсорите, държавата. Министерството на културата помага, и слава Богу, но няма да е лошо, ако може, и повече спонсори да се отзоват за спасяването на нещо, което си е национална гордост.

- Каква е причинта за тези нововъзникнали финансови проблеми?

- Миналите години е имало повече спонсори, които сега по една или друга причина не са могли да се включат. Този конкурс е най-дългият в света – цели две седмици! Организацията му наистина е много тежка. Освен това се плаща наем за всеки ден в театъра. Мисля че от община Варна биха могли да измислят някакъв начин поне този наем да бъде опростен. Всички свързват този конкурс с Варна, той е гордост за града и би било редно общината да го подпомогне.

- България има двама носители на награди в Балетния конкурс, и двамата са от трупата на Софийската опера и балет. Трябва ли да ви поздравим с техните постижения?

- Ами, надявам се. Смятам че е редно. Ето, София Цуцакова взе бронзов медал. Напоследък наистина й давам и солови роли, но тя все още е ансамблова балерина. Това значи, че нивото на нашия ансамбъл е доста добро. Разбира се, че ще я поощря с още нещо, защото тя работи много и пред очите ни много израстна. Джон също е с много добра техника, но той си е солист, от него очаквах много добро представяне.

- Имаме и две награди за модерна хореография – за Ангелина Гаврилова и за Надежда Дичева. Наистина ли нашите хореографи са толкова добри, съпоставени със световното ниво?

- Очертава се едно добро поколение от нови български хореографи. Беше коментирано от цялото жури, че тази година само българската група е с хубави и сериозни съвременни постановки. В това число и Раду Поклитару, който в момента прави световна кариера като хореограф, ми каза: "Моите поздравления и за двете хореографки!"

- Балетните конкурси взеха да стават като Мондиала – под националните флагове се състезават все повече чужденци. Но във Варна преобладаваха азиатците. На какво се дължи това?

- Факт е. Да, азиатските балетисти много напреднаха. Те като цяло развиват изключително много техниката си. Още преди години идваха и буквално ни стресираха с техническите си изпълнения. Но с времето успяха да развият и още нещо. Първо, промениха външния си вид. Звучи невероятно, но е факт. Днес всичките са много издължени, с много хубави пропорции, но в началото не беше така. По някакъв начин успяха да преборят физиката си, която при тях е ген - затворени крака, при японците криви от коленете надолу - с О-байн. Сега няма такова нещо. По-рано казвахме: "Да, ама те не са артистични." Е, вече въобще не е така. Докато ние на Запад губим стила, понеже се опитваме да превръщаме изкуството в нещо комерсиално, при тях, тъй като започнаха по-късно в това изкуство да работят, държавата максимално го подпомага. Максимално! Аз съм говорила с много китайци, корейци, японци. Всичките казват, че изцяло са субсидирани от държавата: получават каквото поискат. Плаща им се пътуването до Варна, костюмите, обучението, всичко. А ние се опитваме да превърнем балетното изкуство в нещо, което да изкарва пари.

- Как стоят нещата за кандидатите от България? Те сами ли плащат? Сами ли отделят пари за костюмите, за подготовката си?

- Да, сами си плащат костюмите, сами си плащат на педагозите, сами си плащат на хореографите за модерните постановки. Изцяло си плащат сами.

- Колко души работят в балетната трупа на Софийската опера?

- 64, от тях 25-има са мъжете. Сега взех трима - единият от тях е българин, но се води италианец, едно момче, което е завършило тук Националното училище за танцово изкуство, но е от Австралия и едно момче от Гърция.

- Значи си внасяме мъже?

- Внасяме ги, да. Добре че са отворени границите, та в крайна сметка можем да си внасяме. Съжалявам че балетното училище тук не "произвежда" достатъчно кадри. Може би трябва повече реклама да се прави.

- Съществува един предразсъдък, споделян най-вече от българските татковци, че синовете им ще станат "женчовци" или гейове, ако играят балет. Има ли истина в това?

- Това е мит. В това отношение балетът не се отличава от останалите професии. В нашата трупа в момента няма нито един гей. В крайна сметка балетът е една много хубава професия, която ти дава много повече отколкото ти взима.

- Тъй като балетният танц е свързан с красиви движения и жестове, мачовците намират в това основание да твърдят, че балетистите са женствени. Какво бихте им казали по този повод?

- Мога да им кажа, че ако мачовците вдигат по толкова пъти на ден по 50 кг над главата си, да дойдат да ми се обадят. Аз съм виждала така един силно напомпан културист, който се правеше на мачо, но не успя да премести един много масивен стол в заведението, а нашите мъже съответно доста се смяха на тази ситуация. Те са... нямат проблеми! Пренасяне на хладилници, на пиана... Изглеждат елегантно, а в същото време са много, много здрави.

- Кое е най-големият бич в работата на балетистите? Например, театралните актьори се оплакват, че зад кулисите става течение и се схващат.

- Лошият под. С течението имаме вече доста опит, особено от фестивалите на открито, където преди излизане на сцената си пожелаваме "попътен вятър".

- Какво значи това - ако скачаш, вятърът да ти е зад гърба?

- Ако вятърът е зад гърба - добре, ако е срещу теб, трябва повечко сили да извадиш. Но ако подът е неравен, тогава е неприятно, защото тогава се правят травми, които застрашават кариерата.

- Имало ли е случаи да откажете участие на място, където подът е лош?

- Да, аз съм отказвала такива. Това е риск за артистите. Щастлива съм и съм горда, че преди години успях да организирам спонсорство за сцената с тампонирания под. Това е страхотно облекчение за натоварването на ставите. Навремето нямаше такива удобства. Успях да го организирам, но не успях да стъпя на този под. Виждам, че е голямо удобство. Травмите определено намаляха оттогава. Навремето, аз докато танцувах, подът беше толкова лош, че ми се е случвало до половината стъпалото ми да хлътне в дупка. Течаха ми сълзите, имах чувството че нямам крак - абсолютно нямам крак! Беше на "Лебедово езеро". Мислех си че ми стърчи костта, такова беше усещането. Когато успях да погледна, видях че не стърчи. Не беше счупен, но болката беше неистова. Навремето танцувахме на такъв под.

- Сложно ли е да си мениджър на Националната балетна трупа?

- Ами... не знам. Историята ще покаже дали се справям или не се справям. Сложното е в това, че в България, за мое огромно съжаление, богатите дават повече пари за спорт. Даже не за всеки спорт, а за футбол. Ако можеше малка част от тези финанси да бъдат пренасочени към културата, би било чудесно. Както наблюдаваме в последно време, в България има културен глад. Салоните са пълни - поне тези на Софийската опера. Наистина трябва да има хора, които да ни подпомагат. Не става само на наша собствена издръжка или с пари от министерстовото на културата. Навсякъде по света има богати хора, меценати, а при нас - не. В интерес на истината ние имахме такъв човек, който обичаше оперното и балетното изкуство, но той за съжаление почина. Сергей Давидов беше истински меценат и подпомагаше изцяло Софийската опера. След неговата кончина нещата вървят трудно.

- Е, да но може би пречка е и нуждата от този прословут закон за меценатството, за който роптаят всички в сферата на сценичните изкуства.

- Доколкото знам, той още не е гласуван.

- Правилно ли ви разбрах, че според вашите наблюдения, българите са станали по-отворени към културата? Може ли да се каже, че чалга епохата отминава?

- Според мен, да. Имам такива наблюдения и искрено се надявам да съм права.

- Като цяло изминалият сезон беше много успешен за балета на Софийската опера. Кои са основните ви поводи за гордост като артистичен директор на трупата?

- Първо, премиерата на “Корсар”. Аз съм много горда с този спектакъл. Изкуството е субективно нещо - на едни нещо им харесва, на други - не. Има много постановки на “Корсар” по света и аз съм изгледала голяма част от тях. Дълго търсих подходящата за нашата публика и за нашите артисти. Много съм доворлна от постановката на Елдар Алиев. Започнахме сезона с наградата на Съюза на музикалните и танцовите дейци Златна муза по повод 90-годишнината на балета на Софийската опера. През март бяхме на турне в Италия. Но абсолютно най-големият връх беше гостуването на сцената на Болшой театър. Това за мен е една сбъдната мечта.

- Въпреки очевидния успех в Болшой театър, получихте и някои критики. Как ще ги коментирате?

- Каквито и неща да чета по фейсбук от, меко казано, негативни хора, аз бях свидетел, а те - не. Салонът беше пълен, хората пляскаха над 15 минути. Стейдж мениджърът беше възхитена и все повтаряше: "Шикарен спектакъл!" Видях реакцията на публиката, видях колегите си как танцуваха нахъсано, и съм доволна. И в последващите спектакли се виждаше, че те вече танцуват с едно друго самочувствие. Наистина го заслужават. Живот и здраве, ще видим дали ще има и друг гастрол.

- Фестивалите на открито тази година бяха ли успешни за балета?

- Деветият фестивал в парка на Военната академия за съжаление премина без нито един балетен спектакъл на открито. Времето тази година не ни го позволи и всичките представления бяха изместени на сцената на Софийската опера. Сцена на върховете в Белоградчик мина много хубаво. Играхме „Корсар”, “Жизел” и “Дон Кихот”. Операта остана два уикенда след нас с “Реквием”, “Кармен”, “Тоска” и още един уикенд “Мамма миа”, което беше фурорът на сезона.

- Имате ли някакви фамозни планове за следващия сезон?

- В момента подготвяме договор за ново гостуване на Светлана Захарова и Денис Родкин. Би трябвало да танцуват на 10 ноември в „Баядерка“ на сцената на Софийската опера този път, не в НДК. Надявам се да се случи, но имаме доста сериозни бюрократични перипетии, така че засега идването им не е сто процента сигурно. Другото, което подготвям, е голяма премиера на 15 март послучай 120 г. от рождението на Панчо Владигеров. Ще поставаме „Легенда за езерото” с хореограф Донвена Пандурска.

- В Софийската опера предстои избор на директор, усеща ли се вече някакво напрежение?

- Предполагам че има. Слава богу, сега съм в отпуска, така че не го усещам. Ако трябва да съм честна, акад. Карталов няма конкуренция в България. Смятам, че се е доказал в абсолютно всичките си амплоа - и като режисьор, и като мениджър. Той направи страшно много за Софийската опера и благодарение на него вече сме абсолютно значим европейски театър. Но в крайна сметка си е негово лично решение дали ще продължи, или не. Конкурсът го организира Министерството на културата, там постъпват кандидатурите.

Нашият гост

Сара Нора Кръстева е примабалерина на Националния театър за опера и балет и художествен ръководител на балетната трупа. Дъщеря е на Екатерина Илиева, прима от първото поколение професионални балерини у нас, и Асен Георгиев, актьор, сценарист, драматург. През 2003 г. е удостоена с наградата “Кристална лира” за ролята на Черния рицар в “Кръстоносци”. През 2008 година е наградена със “Сребърен ритон” за изключителни заслуги за популяризиране на българската култура. Директор на балета става през януари 2009 г.