Световноизвестната цигуларка изнесе концерт със Софийската филхармония под диригентството на маестрото

Магнетичната Сара Чанг получава първото си признание едва 8-годишна, когато дебютира на сцената на Нюйорската филхармония. На тази крехка възраст тя вече свири пред големите диригенти Рикардо Мути и Зубин Мета, а на 10 години записва първия си албум, наречен “Дебют”. Носителка е на многобройни награди и признания, свири с най-големите оркестри в Европа, Съединените щати и Азия и изнася над 150 концерта годишно. Сара Чанг свири на цигулка Гуарнери дел Джезу от 1717 г. и използва няколко лъка. Същият инструмент тя използва и на концерта си у нас.

Найден Тодоров не се нуждае от специално представяне. Той ръководи най-реномирания ни симфоничен оркестър - Софийската филхармония, основана от легендарния Саша Попов. „Между нас тече химия“, твърдят цигуларката и диригентът, които поканихме за съвместно интервю.

- Маестро Тодоров, твърде сериозна програма избрахте за концерта и я изпълнихте блестящо!

- О, благодаря ви много! Обичам понякога да не съм най-сериозният човек на света. Защото като не е сериозен, човек може да каже най-сериозните неща. Бърнстейн, Пиацола и Гершуин са сред моите любими композитори и затова ги събрах на едно място. Пък и Сара Чанг прие с радост тази програма. За мен самия в личен план програмата бе много специална. Гершуин е авторът, който ме обърна към класическата музика. Първият ми компактдиск в живота бе с негова музика. И първият ми концерт с оркестър бе с Гершуин. Увертюрата на „Кандид“ пък е връзката с България и с Пиацола. В „Кандид“ главният герой е бил принуден за известен период да служи в българската армия – това е според сюжета. От друга страна, част от действието се развива в Буенос Айрес. И ето ни при „Годишните времена на Буенос Айрес“.

- Г-жо Чанг, а вие какво ще кажете за концерта в зала „България“?

- Между мен и Найден Тодоров протече химия и това ме прави много щастлива. За трети път съм в България. Бях тук преди много години с концерта на Сибелиус. После под диригентството на Росен Миланов отново гастролирах у вас. За мен срещата с маестро Тодоров е щастие. Рядко се случва да влезеш на първа репетиция с оркестър, който не познаваш, и да заработите веднага на пълни обороти.

- Въпрос към двамата. Явно сте се сработили добре. Каква е предпоставката за това добро партньорство?

Найден Тодоров: Професионализмът. Както и разкошният инструмент, на който свири Сара. Много лесно се разбрахме с нея, и оркестърът ще го потвърди. Пожелахме си да се срещнем и в страната на тангото.

Сара Чанг: Да, професионализмът! Без него не може. Пък и българите сте темпераментни хора, тангото сякаш ви е в кръвта. Ще се радвам да се срещнем с Найден и в други зали, и в други страни. Въпрос на бъдещето. Светът вече се глобализира и разстоянието не е проблем.

- Всички музиканти помнят първите си учители, вие и двамата не правите изключение, нали?

Сара Чанг: Първият ми учител е баща ми. Година работих с него. Всеки родител ще ви каже, че това е лоша идея. В името на мира в семейството татко ме изпрати при г-жа Дороти Дилей – неговата учителка. Нещата потръгнаха бързо. Така е в Джулиард скуул. Сега аз ходя по училищата, свиря на децата, каня ги на открити репетиции. Ставам нещо като наставник. Имитирам г-жа Дилей. Правих го в Босна и Херцеговина, в Буенос Айрес, пък и в САЩ. Тия концерти са много полезни, особено за онези, които нямат средства да си купят билети.

Найден Тодоров: Дължа изключително много на първите си учители. Аз не съм от семейство на музиканти, така че моите родители се довериха на добрите специалисти. Дължа много и на диригента Веселин Байчев. И на учителите ми във Виена.

- Какво е за вас публиката?

Найден Тодоров: Всичко. Служа й откакто се помня.

Сара Чанг: Отиваш в непознат хотел, в непознат град и се питаш – къде съм, какво ще свиря тази вечер? Идва концертът. Обичам да надникна в залата и да се уверя, че е пълна. Обичам да видя лицата на някоя позастаряла двойка, която е дошла да ме чуе. Това е моята публика. Аз й принадлежа. За мен е изключително важно и с кого съм на сцената, кой ми партнира. Дали я има химията, дали се разбирам с оркестъра. Е, със Софийската филхармония химията я има.

Найден Тодоров: Да, с нашия оркестър химията я има! Със Сара не е възможно да работиш без вътрешната химия. Тая химия потече и от подиума към публиката на нашия пръв общ концерт.

- Важно ли е за вас да знаете какво си мислят хората в салона?

Найден Тодоров: Много важно. Някой седи, слуша и си мисли какво ще яде вечерта. Затова аз съм щастлив, че съм с гръб към публиката и не мога да съзря гладника, който сигурно не е обядвал добре и мисли само за храна. Той не е виновен, но...

Сара Чанг: Разбира се, че е важно. Затова след концерт обичам да разговарям с хората. Да чуя мнението им за моето изкуство. Искам да се получи магията. Искам моите послания да стигнат до всички хора. Едва тогава ще бъда щастлива.

- Последен въпрос! Маестро Тодоров, кога чухте за първи път името на Сара Чанг?

Найден Тодоров: Когато бях в десети клас. И си помечтах някой ден да се засечем на подиума. Е, понякога и най-дръзките мечти се осъществяват, нали! Ето я в България, А съм убеден, че пак ще дойде.

- Госпожо Чанг, кога чухте за Найден Тодоров?

Сара Чанг: О, не ме питайте, това няма значение! Важното е, че се срещнахме. И съм убедена, че няма да е за последно. Найден е млад човек, тепърва ще прави кариера.