Големият наш диригент умира в изгнаничество, прогонен от завистници

Тази година се навършиха 120 години от рождението на „бащата на българския симфонизъм“, големия диригент Саша Попов. Роден е на 12 юли 1899 г. в Русе, умира на 18 август 1976 г. в САЩ.

Израства в семейството на музиканти. Майката му е пианистка, а бащата - цигулар.

Дете-чудо

Започва да свири на цигулка на четиригодишна възраст, като първи негов учител е баща му. Седемгодишен е вече обявен за „дете-чудо”. Семейството му се преселва в София, където Саша Попов усъвършенства цигулката при Петко Наумов. През 1908-а, едва 9-годишен, заминава за Виена с държавна стипендия, където става ученик на професор Карл Пирл. По-късно е приет за студент във Виенската консерватория. През 1913 г. гастролира с огромен успех в Русия. През 1926-1928 г. изнася близо 250 концерта из цяла Европа. Признат е за един от петимата първи цигулари в света.

Оставя цигулката заради палката

След завръщането си в България Саша Попов е назначен за диригент на Академичния симфоничен оркестър и изоставя цигулката. През 1936 г. на основата на този оркестър създава Царски военен симфоничен оркестър, предшественик на днешната Софийска филхармония.

От 1939 до 1942 г. оркестърът концертира не само из България, но и в Италия – Рим, Венеция, Флоренция, в Румъния, Унгария, Хърватска. Публиката в Италия е изумена, когато по време на турнето оркестърът излиза без ноти и пултове и изсвирва цялата Шеста симфония на Чайковски наизуст. Нещо невиждано в музикалната история на страната!

След 9 септември 1944 г. заради Царския оркестър Саша Попов е прогонен от поста главен диригент и изпратен във Варна. Там основава нов симфоничен оркестър, бъдещата Варненска филхармония. През 1953 г. основава и Плевенския симфоничен оркестър. Негова е идеята за фестивала „Мартенски музикални дни“ в Русе и за конкурсите за млади музиканти.

Пословична е неговата педантичност и стремежът всяка фраза да бъде изпипана от оркестъра. Затова и прави дълги репетиции. Веднъж, когато оркестърът допуска грешка, издава заповед за наказание на... себе си, защото е убеден, че диригентът трябва да дава пример на всички музиканти.

Възстановяват го на работа в Софийската държавна филхармония, както вече е преименуван Царският военен симфоничен оркестър, до февруари 1956 г., когато е преждевременно пенсиониран не без помощта на „доброжелателни“ колеги оркестранти и композитори. Останал без работа, Саша Попов основава оркестъра „Колегиум за камерна музика“, но завистниците и сега не го оставят на мира. Срещу него се повежда подмолна кампания.

И двата пъти, когато е в немилост – непосредствено след 9 септември 1944 г. и в началото на 1956 г., никой не казва и дума в негова защита, за него - първия наш музикант със световна слава, възпитал поколения изпълнители. Мълчат колегите му, профсъюзите, творческите съюзи на музикалните дейци и на композиторите. А може би това е отмъщението на некадърниците и завистниците...

Последни години в чужбина

През 1962 г. Саша Попов се принуждава да напусне България. Работи в Израел, Египет и накрая се установява в САЩ. В Щатите е високо оценен, прави много концерти и дирижира оперни спектакли.

На 12 август 1976 г. диригентът е „помилван“ от партийното ръководство на държавата и вече може да се върне в България, което той силно желае. Но по пътя за летището в Лос Анджелис сърцето му не издържа на огромното вълнение и Саша Попов умира от масиран инфаркт. Отново нито дума за него в родината му, нито по-късно, в годините на демокрацията, когато през 1999-а трябваше да бъде отбелязана подобаващо 100-годишнината от рождението му. Сякаш такъв българин не съществува...

Една от съпругите му е пра-правнучка на Дюма-баща

Освен с големия си талант, Саша Попов е прочут и с многото си бракове – пет на брой. Сред съпругите му има пианистки, диригентки, оперни артистки, балерини: Илка Попова е певица, племенница на Петко Наумов, един от основателите на Софийската опера и първи учител по цигулка на Саша Попов в София. Елена Воронова е балерина, Вера Даскалова-Попова - пианистка, Лина Терзиева - диригентка, Лиляна Ноева - арфистка.

Най-дългият му брак, продължил цели 22 години, е с изтъкнатата пианистка и клавирен педагог Вера Попова. Тя е с 13 години по-млада от него. По баща е Даскалова, но майка й се казва Валери Сципион Дюма и е правнучка на великия Александър Дюма-баща, автора на „Граф Монте Кристо” и „Тримата мускетари”. Валери Дюма-Даскалова (1886-1973) пристига в България след Освобождението. Живее в Дупница, където мъжът й работи в болница. Тя е автор на драми, публицистични статии и литературна критика през 20-те и 30-те години на ХХ век. По време на комунизма творчеството й е забранено.

Вера Попова (1913-2003) ражда на Саша Попов две прекрасни дъщери – пианистката Антонина Бонева и оперната артистка, дългогодишната първа солистка на Софийската опера Валери Попова, майка на световната звезда Александрина Пендачанска.