САЩ дрънкат с оръжия, но искат други да воюват

Тежки времена идват за Европа, могат да ги принудят да слушкат дори без да папкат

Или-или, така значи стоят днес нещата!

САЩ все по-нахъсано нагнетяват напрежението с Русия. Принудени са да го правят поради нарастващите собствени икономически и социални проблеми, които по стара традиция решават чрез агресия навън. Подтиквани са отвън, преди всичко от Израел и Великобритания, които пак по традиция опитват да решават своите проблеми чрез използване силата на американците. И за трите страни укрепването и дори оцеляването на Русия е неприемливо, плановете за целта и опитите да ги осъществят са отколешни.

Русия обаче все още успешно контролира „евразийския гръбнак“, не успяха да я лишат от него нито преди 100 години, нито преди 20. А това я прави практически непреодолима сила дори частично обезоръжена, разнебитена икономически и идейно изцедена. С наличието на стратегически ядрени активи за унищожителен възмезден удар само някой с тежко психическо заболяване би тръгнал на действително въоръжено нападение срещу нея.

САЩ поначало предпочитат да воюват с подкупване на политически елити, шпионаж, идеологически диверсии и пропаганда в чуждите общества. Най-много някоя Гренада без армия или Либия от разстояние да нападнат. Крайно редки са изключенията. Както и британците преди тях, главно дрънкат с оръжия, но интригантстват с оглед други да воюват срещу набелязания силен противник. Ако той все пак оцелее и набере сили, присъединяват се към него под някаква форма, както гласи една стара английска поговорка.

И пак по британски политически архетип нямат вечни приятели, а само вечни интереси. Между Първата и Втората световни войни, за да си отмъстят на Великобритания, изградиха с голяма финансова изгода редица много важни за икономиката на СССР индустриални обекти. След войната заедно с Москва чрез т. нар. национално-освободителни движения в Азия и Африка поставиха под свое влияние почти всички британски колонии.

Англо-саксонците, в частност САЩ, не са били, не са и няма да бъдат сигурен съюзник или поне партньор на никого. Биологизирана е тяхната външна политика, във висока степен и вътрешната. Оцелява и впечатлява само силният; победителят взима всичко и не го съдят; всичко му е позволено; законно е каквото прецени той. След ликвидирането чрез елитарно предателство на другата свърхсила СССР, САЩ решиха, че историческият процес е приключил, а те са бялата акула в океана, лъвът в саваната, върховният хищник за човечеството.

И очаквано изпаднаха в тоталитарен унес. Най-неизбежното нещо във Вселената е промяната. Ин неизбежно превключва в Ян и обратно, количествените натрупвания прерастват в качествени и обикновено скокообразно. Блъснаха се още при Буш Втори с незаобиколимия геополитически фактор Русия, при Обама вече и достатъчно въоръжен за отпор. Блъснаха се и в икономическия гигант Китай, вече достатъчно дълбоко проникнал в американската икономика, наука и образование.

При това двата и поотделно твърде мощни в своите области плътоядни заиграха заедно и координирано, привлякоха и други по-слаби в икономически съюзи. С оглед не само оцеляването си, но и победата над върховния над хранителната верига звяр. Така той се оказа в много болезнена фрустрация при провеждането на вътрешната си политика и особено за потъналия в самодоволния си грабеж, пределно оял се по времето на хегемонията банкстерски и либералстващ елит.

Според очакванията и поетите от президента Доналд Тръмп ангажименти Вашингтон премести посолството си в Йерусалим и развали ядрената сделка с Иран, сключена през 2015 г. Държавният секретар Помпео заплаши Иран с „най-тежките санкции в историята“ и изброи 12 условия, които трябва да бъдат част от евентуално следващо споразумение. Повечето преднамерено неприемливи условия очаквано бяха отхвърлени.

Омразата спрямо Израел рязко се увеличи не само в ислямския свят, съответно и рисковете за малката страна. Това ли искаха израелците, лобито им във Вашингтон и враговете на Тръмп в Щатите? Да, ако в резултат американската армия рязко увеличи незаконното си присъствие в Сирия и влезе във въоръжени сблъсъци с иранските и сирийските войски там. Скъпо и рисковано начинание, много е съмнително да стане с оглед военното присъствие на Русия и дискретното на Китай.

Както във Вашингтон гневно се бяха отказали от срещата с лидера на КНДР Ким Чен Ун поради „враждебното поведение на Пхенян“, така рязко се обърнаха на 180 градуса, Тръмп склони да отиде на 12 юни в Сингапур. Изглежда с намерението да постави неприемливи условия с цел запазване на военното си присъствие на Корейския полуостров, насочено главно срещу Китай и Русия.

Изостриха ситуацията и в Източна Украйна, само за седем дни наблюдатели на ОССЕ съобщиха за 7700 нарушения на примирието. Киевските власти в навечерието на световното по футбол остро провокират Русия да се намеси с редовна войска. От Варшава заявяват, че Полша е готова да даде до 2 млрд. долара, за да бъде разположена постоянна база на Съединените щати на нейна територия с цяла танкова дивизия в нея.

Другаде в Евросъюза като че ли стоплиха, че САЩ ще си бранят хегемонията и Израел за тяхна сметка. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск изригна: „С приятели като Доналд Тръмп, кой се нуждае от врагове? Осъзнахме, че ако се нуждаете от помощ, вие ще я откриете в собствените си сили. Европа трябва да бъде икономически, политически и военно заедно. Или сме заедно, или няма да ни има“.

Или-или, така значи стоят днес нещата! Скоро лицемерно загрижен се обади и световният „добродетел“ Джордж Сорос: „ЕС е изправен пред предстояща екзистенциална заплаха... Всичко, което може да се обърка, вече се е объркало“. За поводи сочи „териториалната дезинтеграция“, илюстрирана от „Брекзит“, кризата с бежанците и строгите икономии, които докарват популистите във властта. Предупреждава за нова „голяма“ финансова криза и „разрушаването“ на трансатлантическия съюз между ЕС и САЩ „.

Корифеите в икономиката спорят само дали тази криза ще е нова или пореден пристъп на старата от 2008 г. Значи някой пак трябва да плати сметката, поне по-голямата й част. Ами Европа да я плаща! В частност записаните в ЕС, който поначало е американски неоколониален следвоенен проект, а не мечтания от европейците съюз на нации.

ЕС няма самостоятелна политика, тя е иззета от Вашингтон чрез различни ефективни механизми, най-здравият от които е НАТО. Чрез тази примка на шията страните в ЕС на практика са лишени от всякаква независимост в областите на външната, отбранителната, финансовата и търговската политики. А така и от почти всички други. Европа реално е окупирана от САЩ с всички видове американски военни структури, с което всяка страна от Северно-атлантическия пакт е превърната в мишена за възмезден ядрен удар.

Политическите и силовите елити в страните от ЕС са строго подбрани от Държавния департамент и секретните служби на САЩ. Медиите са под почти пълен американски контрол, в обществата вилнеят соросоидните НПО. Изборите се манипулират черз подкупи и заплахи през лидерите или с натиск от улицата. На първите постове в големите партии и властите в ЕС с малки изключения са издигнати откровени палячовци с видимо агентурно поведение.

Добавиха и организирани цивилизационно чужди групи, измамно наричани бежанци, насочени към различни форми на тероризиране на европейците в собствените им страни. „Да бъдем субект, а не обект на глобалната политика“, каза Туск, но е вярно обратното. Мулти-култи и гейпарадизмът на Брюксел порутиха европейската идентичност и способност за съпротива.

Обаче „САЩ вече не са надежден партньор на ЕС, заяви австрийският канцлер Курц. Преди него същото рече канцелерината Меркел и се забърза към Русия и Китай да дири съчувствие и съдействие. При Путин дотърчаха френският президент Макрон, японският премиер Абе и индийският Моди.

На Икономическия форум в Петербург имаше представители на Siemens, Shell, Volvo. BP, Boing и много други мощни западни фирми. Междувременно Еврокомисията отмени антимонополното разследване на „Газпром“ и даде знак – дано не е предпоследният! - на нашите първи ръководители да летят на север с ищах за тръби за газ и съживяване на „гьола“ в Белене.

Обратното на желаната от Вашингтон изолация на Русия. Не го правят западняците от Европа от внезапни топли чувства към нея, не са обърнали гръб на Щатите. Не могат реално да го сторят, а и не искат твърде, само опитват да дадат сърдити знаци и стряскащи сигнали на Вашингтон да спре натиска върху тях. Добре ги разбират в Москва, с присвити очи чакат да видят дела във вид на спиране на санкциите и оттегляне от противопоставянето поне по повод Украйна.

Тежки времена идват за Европа. От другата страна САЩ натискат „международната“ си общност за нови санкции по разни измислени поводи: за сваления малайзийски „Боинг 777“ над Източна Украйна, за намеса в избори и референдуми в редица страни от НАТО, подкрепа на тероризма и пр. Имат много лостове да ги принудят да слушкат дори без да папкат. В един момент дори могат да се разберат с Русия и Китай и да ограбят европейските конкуренти.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи