Българската писателката Свежа Дачева, която от 30 години живее и твори в Швеция, представи белетристичната си книга „Ще се видим пак” (изд. Scribens, 2019). Събитието събра ценители на късия разказ и есеистиката в Dada Cultural

Bar вечерта на 29 октомври. В биографията на Свежа Дачева фигурират 10 стихосбирки, тя е и изявена наша преводачка от шведски език, но очевидно беше назрял моментът да облече драматични моменти от своя нелек емигрантски живот в къси белетристични форми. Бих ги определила като интелектуална поезия в ескизна проза.

Събитието се водеше от издателя Георги Гаврилов, а книгата представи авторката на предговора Светлана Стойчева, очертала акцентите – тематични, емоционални, философски: „Тази книга е тъжна като заминаване и светла като пристигане. Тя е родена не от липса, а от препълненост, изненадва ни с причудливите си жанрови форми – прозаически етюди, организирани около неизбледняващи спомени, сънища и видения, пропъстрени с поетически жестове, които са решени в една специфична, мистико-реалистична поетика. Авторката има слух за високата сеизмична сила на историите – не само човешките, но и на предметите.”

Както самата Свежа Дачева сподели, „Всеки пази в себе си поне едно тайно „Ще се видим пак!”. В процеса на диалога с публиката авторката разкри механизма на раждането на сборника: „Дълго време отказвах да пиша истории, защото на кого са му притрябвали моите истори?... Но преди три години в моя град Стрьомстад се основа писателска резиденция, започнаха да пристигат български писатели – Аксиния Михайлова, Мадлен Алгафари, Силвия Томова, Ивайло Диманов, Светлана Дичева и др.

Те всички ме питаха: „Защо не опишеш своите спомени?” Така един ден аз реших, че няма как да нося в отвъдното стотиците случки, маркирали живота ми. Забелязах, че ако разкажа една чужда история, тя отключва моя собствена история. Така се роди тази книга.” Свежа Дачева говори за нуждата от отдалечаване от себе си и бита, за да се моделира кръговратът на преживяното, фикцията и усещането за бъдеще.

В премиерата се включи и литературният критик Юлиан Жилиев: „Историите на Свежа бих определил като културологични етюди, срещи на чужденци с различни съдби, нейните разкази са като Северно сияние. Отношението ѝ към мъжете е изключително деликатно, те се мяркат някъде от дистанция, с лек хумор. Разказите са толкова ефирни, че добиваме усещането за четене на вълшебни приказки”.