Експонати от френския музей се върнаха в Созопол един век, след като са били открити при разкопките на острова

Остров „Свети Кирик и Юлита” ще стане остров на изкуствата. Идеята е на Министерството на културата и ще бъде осъществена скоро, с подкрепата на Музея Лувър. Местните хора - созополчани - се радват, че още една туристическа атракция ще привлича летовниците като магнит към техния град и разказват, че островът, макар и достъпен, на пешеходно разстояние от центъра на романтичния морски град, пази своите тайни и е не по-малко мистичен от събратята си наоколо - островите Свети Иван и Свети Петър.

„На острова е било култовото ядро на Аполония, последните разкопки показват това. Засега са открити локациите на два храма – единият на Аполон Ятрус. През Средновековието тук е открита първата базилика. По-нататък в късното Средновековие по тези места се е намирал и манастира „Свети Кирик и Юлита”, коментира Димитър Недев, шеф на созополския музей.

България има шест острова и всички те носят имената на светци. Това е така, защото островите са късчета суша сред морето, възприемани от древността до наши дни като спасителна земя за корабокрушенци. Всеки е под закрилата и покровителството на светец.

Свети Кирик и Юлита са майка и син. Св. Юлита била от рода на предишните римски царе. Рано останала вдовица с тригодишен син - Кирик. Живеела в град Икония и била предана на Христовата вяра, в която посветила и своя син.

Когато при Диоклетиан настанало гонение и в Ликаонската област, Юлита взела тригодишния си син и с двете си верни слугини избягала в Селевкия, а после в Килийския град Тарс. И там обаче била принудена да застане на съд, заради вярата си. Щом управителят я попитал за нейното име, род и отечество, тя отвърнала само, че е християнка. Управителят наредил да я бият пред очите на детето и. Кирик с висок глас извикал: „И аз съм християнин, пусни ме при мама!” Тогава озлобеният управител го блъснал от своето високо седалище, детето паднало и загинало, обагряйки стълбите с кръвта си. След много мъки и Юлита била посечена с меч. Това станало в 304 година. Според житието, телата и на двамата не били погребани, а били хвърлени на зверовете. Две слугини обаче ги взели и погребали. Едната от тях доживяла възцаряването на Константин Велики. Тя показала на вярващите мястото, където били погребани мъчениците и разказала за тях. Мощите им били намерени нетленни. И до днес те са чудотворни. Част от тях се намира в Охрид, в църквата „Св. Богородица”.

Това е историята на двамата светци- закрилници на созополския остров, който е с площ 80 декара. През 1965- та е обявен за паметник на културата.

„Свети Кирик и Юлита” е единственият по нашето Черноморие, който е свързан със сушата с изкуствен провлак- вълнолом, изграден през 1927 г. Заради вълнолома, е достъпен по суша и не е нужна лодка, за да стъпиш на него. Вълноломът играе и друга важна роля - той успокоява вълните и морската шир край него е винаги тиха и спокойна.

Остров „Свети Кирик и Юлита” е интересен и с това, че навремето тук се е помещавало така нареченото Рибарско училище. Строителството му започва през 1924 г., а е било открито през 1930-та година. Официално е предназначено за кадри и осъвременяване на риболова в Черно море. Идеята за него всъщност била малко по-различна. Заради Ньойския договор България нямала право на военноморско училище и затова кадрите от Варна се преместили в Созопол.

До 2005 година на острова е имало военноморска база на българския военноморски флот. Това е и причината „Свети Кирик и Юлита” да бъде забранен за достъп, като военна територия. На него са изградени 38 масивни сгради с обща застроена площ над 10 000 квадратни метра, три подземни склада и хидротехнически съоръжения, използвани от Министерството на отбраната като военно пристанище.

Островът, подобно на останалите си събратя е пълен с тайни и загадки. Предполага се, че на него се е намирало известното в древността светилище на Аполон със статуята на Каламид. От 2009 година тук се извършват разкопки под ръководството на доц. д- р Кръстина Панайотова.

През миналата година в Созопол и после в София, бе подредена уникална изложба- „Аполония Понтийска - по стъпките на археолозите”. В нея за пръв път си дадоха среща експонати, открити на острова, но разделени повече от сто години в две различни държави- във Франция и България.

Експонати от френския музей „Лувър” се върнаха в Созопол един век, след като са били открити при разкопките на остров „Свети Кирик”. Предметите са намерени по време на разкопки през 1904 година ръководени от френския дипломат барон Жюл Александр Дегран. След като ги намира, той ги отнася със себе си в родината си и те стават част от богатата колекция на „Лувъра”. Година след това българското правителство издава закон, с който забранява изнасянето на културна ценност извън пределите на страната.

Предметите показаха развитието на древна Аполония до Римската епоха.

Сред тях бяха керамични фризове от храма на Аполон, на които се виждат сцени от битка, фигурални съдове, съдове за благовония, предмети, показващи почит към богинята Кибела и към Афродита.