Световният учен в областта на биотехнологиите проф. Николай Желев пред „Труд“: Създаването на органи вече не е научна фантастика

Поводът да потърсим проф. Николай Желев бе участието му в Световния конгрес по биоткрития, който се проведе в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Именитият учен бе един от съорганизаторите му. Откриваме го във Велико Търново след приключването на форума. Противно на очакванията ни, че едва ли ще намери време за интервю, ученият се съгласява бързо. Необходими са му няколко минути да намери тихо място, от което да говори спокойно по телефона. Извинява се, че интервюто ще е телефонно, тъй като до петък му предстоят пътувания из страната, а след това лети за Великобритания.

- Проф. Желев, създаването на изкуствено сърце доскоро бе в сферата на фантастиката. Какво направи производството му възможно, при това в изключително кратки срокове?

- Това, което ние правим от години, е да препрограмираме човешки клетки да изпълняват различни функции. Това теоретически е възможно, тъй като всички клетки в нашето тяло имат един и същ геном, т.е. имат една и съща програма, записана на ядрото на клетката под формата на ДНК. Т.е. всяка отделна клетка има представа за функциите на организма като цяло. Включвайки и изключвайки различни програми, тя може да се превръща във всяка друга клетка. Примерно, всяка кожна клетка може да се превърне в кардиомиоцит (това са клетките, които изграждат сърцето), в нервна клетка. Благодарение на това, че вече познаваме човешкия геном, който е хард диска на човека, ние научихме и начина, по който можем да включваме и изключваме програми.

- Каква е ролята на стволовите клетки в тези открития?

- Всичко се случи благодарение на напредъка в т.нар. стволови клетки. Стволовите клетки са клетки, които не са диференцирани. Т. е., могат да бъдат диференцирани в каквато и да било клетка, в зависимост от нуждите на организма. Оригиналната стволова клетка е яйцеклетката. Тя може да се дели и да стане мускулна клетка, нервна клетка, кожна клетка.

- А от какви стволови клетки вие синтезирахте изкуственото сърце?

- Първоначално ги правехме от ембрионални стволови клетки, но по-късно се научихме да програмираме и кожни клетки до стволови и оттам да ги препрограмираме в кардиомиоцити. Кардиомиоцитите работят 24 часа на ден, това са най-сериозно работещите клетки в човешкия организъм. Благодарение на тях сърцето се съкращава и помпа кръв по цялото тяло. Вече не е научна фантастика да се създават човешки органи. Това е необходимо, защото, за съжаление, нашият организъм не е перфектен. Той трудно регенерира, в случай на повреди, на контузии. Кожата регенерира, костите донякъде също регенерират, но сърцето не регенерира. Много често при млади хора, вследствие на интензивни тренировки, се стига до нарастване на сърдечния мускул, до хипертрофия на лявата камера, което води до внезапна смърт. И преди да се стигне до фатален край, ние трябва да поправим тази грешка, като заменим част от нефункциониращите сърдечни клетки, или цялото сърце. Но за съжаление, сега трябва да чакаме т.нар. донорска ситуация, при която да бъде трансплантирано сърце.

- Не разбирам нещо, моля да ми обясните, за какво точно се използват създадените във вашата лаборатория сърца.

- Те са минисърца, върху тях се тестват вещества. Сърцата са около 1 милиметър. Целта е да пестим материали, тъй като малките сърца изискват малко количество хранителна среда, в която ги култивираме. Второ, те попадат в едни стандартни плаки и резултатите се обработват много бързо.

- Може ли да се прогнозира кога ще стане възможно производство на „резервни части“ за човешкото тяло?

- Вече има такова производство в някои области. Нервна тъкан може да бъде регенерирана в случаи на контузия, при която е прекъсната връзката и хората се парализират. Вече има успешни опити за възстановяване на тази връзка чрез стволови клетки. Има успешни опити и за възстановяване на част от панкреаса, за да се възстанови продукцията на инсулин в случай на диабет. Но ми е малко трудно да прогнозирам кога ще се случи създаването на цели органи. Оптимист съм заради бурното развитие на биотехнологиите. Има много неща, които прогнозирахме, че ще станат след десетки години, а се случиха много скоро. Когато бях студент (през 1985 г.) мислехме, че никой няма да успее да проучи човешкия геном. Тогава почнахме да секвенираме (процес на декодиране на дадена ДНК) един ген за една година и смятахме това за голямо постижение. Тогава ние дори не знаехме колко са всичките гени в организма. А ако знаехме, това само щеше да ни вгорчи, защото те са около 25 000-30 000.

- В момента за колко време може да се секвенира един геном и каква информация може да даде на медиците и пациента?

- За един ден може да се секвенира генома и то на много ниска стойност – около 1000 долара. Ако вие секвенирате вашия геном, ще имате цялата информация записана във вас и не ви трябва вече петричката врачка, за да предскаже какви заболявания ви предстоят, какви таланти имате и т.н. Всичко това е записано в генома.

- Като стана въпрос за заболявания, ще ви върна към работата ви в областта на стволовите клетки. Може ли ракът да се лекува с тях?

- Ракът е много сложно заболяване, при което една клетка заживява собствен живот – започва да се дели, да се размножава, да метастазира, без да се съобразява с главната цел на организма. При рак на кръвта например, се унищожават всички клетки. Чрез стволови клетки могат да се възстановят клетките на кръвта. Това е възможно и вече се прилага. Напредъкът ще дойде от разбирането на молекулната причина на различните видове рак. Много комбинации от мутации в различните тъкани могат да доведат до рак и познаването на молекулно ниво на тези механизми може да доведе до индивидуално лечение на различните видове рак. Сега класификацията се прави на основата на възникване – рак на мозъка, рак на костите и т.н. Новата класификация ще бъде на базата на молекулните мутации и оттам вече има възможност за извършване на рационален подход. На основата на познанието на какво се дължи определен вид рак, ще се решава с какви лекарствени вещества да бъде атакуван. Говоря за индивидуална медицина, тъй като всички сме различни и е логично да реагираме по различен начин на едни и същи лекарствени вещества. Лекарствата би трябвало да се прецизират и да се дават в зависимост от генома на човека. Едно и също лекарство може да бъде безполезно, може да се превърне и в отрова, ако въздейства токсично на организма. Тези неща трябва да се напасват индивидуално според генома на човека, за да имат максимално въздействие. Това означава да се лекуват пациенти, а не болести.

- Имате ли наблюдения върху медицината в България?

- Да, въпреки, че аз се занимавам по-скоро с медицински биотехнологии. В България има много кадърни лекари, интересуващи се от развитието на биотехнологиите. Аз работя с колеги от Медицинския университет в София, с колеги от Пловдив. За съжаление, трябват и средства, за да се въведат новите биотехнологии.

- Имате ли обяснение защо в България и лекарите, и пациентите са недоволни?

- Според мен проблемите основно са свързани с организация, а може би и с отношението между лекар и пациент. Моята дъщеря завърши медицина във Великобритания. Там още от първи курс ги учат как да разговарят с пациента. Отношението е това, което дразни пациента. Във Великобритания от първи курс до края на обучението ги учат да бъдат любезни към пациента, не да му се карат.

- Дъщеря ви в България ли е?

- В момента е в Южна Африка. Там има много инфекциозни болести, които тя иска да изучи. Преди това беше в Колумбия, Венецуела, обикаля по целия свят. Не знам къде ще бъде следващата й дестинация.

- Вие бихте ли се върнал да работите в България?

- За съжаление, България не е най-доброто място за една приложна наука. Такава наука изисква много бързо да можеш да внедриш едно фундаментално изследване. Частните компании са тези, които подсигуряват практиката с научните открития. В България това е много трудно. В Шотландия е твърде лесно един професор в университета да намери частна компания и много бързо да мине през процеса „от епруветка до таблетка“. Тук това е невъзможно. Самото общество не е готово да приеме, че един професор в университета може да работи и в частния бизнес. Веднага ще го обвинят, че източва университета.

- С какъв екип работите в лабораторията по биотехнологии в Дънди?

- Моят екип е огромен. Лабораторията - също. В наше време не може да се затвориш в една стая . Изучавал съм живота на големите учени. Айнщайн не е имал лаборатория, той е работел от дома си. Но това не означава, че е бил затворен в една стая. Той е обикалял по различни конференции, тъй като университетът му е отказал позиция. Срещал се е с хора като Мария Кюри. Той е черпел идеи, а идеите са основното. Те се трупат чрез общуване. Аз обикалям много. В последните години бях в Харвард, в Китай, в Русия… Работя на всички тези места. Основната ми лаборатория, разбира се е в Дънди, в един от университетите. Много често може да ме видите в друг университет, или в частни компании. Най-важно обаче е общуването. То води до развитие на идеите. Когато имаш хубава идея, самото й практическо осъществяване не е толкова трудно. Всеки може да го направи, то е въпрос на определени вещества, на гледането им под микроскоп и т.н. Наложи ми се да завърша и бизнес училище, тъй като това, което върша, е бизнес. Човек трябва да познава бизнес законите, за да намери инвеститори и да превърне откритието си в практически продукт-

- Как се отзовахте в Шотландия?

- Бях в Дания и в Лондон. Поканиха ме на едно събитие и още като видях колко красива е Шотландия, реших че това е моето място. Шотландците много приличат по темперамент на българите. За съжаление, в работата се различаваме много. В Шотландия няма значение какъв си и откъде си – даваш ли, получаваш. Там има ясни критерии за оценка.

- В България учените непрекъснато се оплакват, че се отделят малко пари за наука. Как е решен този въпрос в Шотландия?

- Учените не би трябвало да се оплакват, тъй като в момента пари за наука има на много места. Ако техните научни открития имат някаква полза за практиката, могат да си осигурят много пари. Моето основно финансиране идва от частни инвеститори, които очакват да видят приложение на нашите научни открития. Съветът ми е: Не очаквайте държавата да ви даде нещо. Показвайте, че вашите научни открития ще водят до приложение и не правителството, а директно народът ще ви дава пари, като купува вашите научни продукти. Това е най-демократичният начин на финансиране. Ние правим различни инструменти и ги продаваме директно на пазара. По този начин финансираме дейността си.

- Какви инструменти правите?

- Последният бе един малък инструмент за мерене на взаимодействието между молекули. Успяхме да продадем тези малки кутийки по цял свят. Така че не бива да се чака само на българското правителство. Българският учен може да кандидатства за финансиране от европейски грантове, могат да се създадат и частни научни компании или да намерят частни инвеститори . Има много пари, но идеите са малко. Имаш ли хубава идея, винаги ще се намери кой да я подхване. Скоро имах един инвеститор, който започна да ме преследва. Дойде в София. Инвеститорът иска да вземе нещо. Но ученият трябва да е и бизнесмен, за да не продаде евтино или да подари идеята си. Никой не учи българските учени как да продават идеите си.

Нашият гост

Проф. Николай Желев е завършил биохимия в СУ “Св.Климент Охридски”. От 30 години живее и работи в Шотландия, където завежда Лаборатория по медицински биотехнологии в университета в Дънди. Лабораторията е фокусирана в областта на раковите изследвания и стволовите клетки.Той е член и на биологичното отделение на Академията на науките на Великобритания и е почетен професор в още няколко университета. Съветник е към редица британски държавни институции.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта