Новата 2020 година тръгна от руската държавност към англосаксонската несигурност

Регионална и глобална енергия с мирис на нефт и газ в Средиземноморската акватория

Новата 2020 г. започна бурно, с много закани и динамични геополитически конфигурации в международен план. Публичното пространство се изпълни с ескалация в отношенията САЩ-Иран-Ирак, с артилерийски залпове и масови протести по улиците на Техеран. Заговори се за световна война, която може би е елемент от засилващата се войнствена реторика, подчинена на плановете на задкулисните кукловоди. Освен това все повече регионална и глобална енергия с мирис на нефт и газ се концентрира в Средиземноморската акватория. Великобритания напомни за себе си и своето решение за напускане на Европейския съюз чрез три интересни факта – ареста на британския посланик на място и по време на младежките протести в Техеран, изявлението на военния министър на Кралството за еманципация от американската военна зависимост и бунта на принц Хари и съпругата му Мегън за отказ от изпълнение на кралските си задължения. Освен това в САЩ бе открита процедурата за импийчмънт на президента Доналд Тръмп, а на 5 януари 2020 г. обръщението на президента Владимир Путин към Федералното събрание на Руската Федерация отново изненада света. Историята също продължава да бъде ефективен политически инструмент в информационната пропаганда.

На пръв поглед хаосът и страхът са се настанили трайно в публичното пространство, в което политици и повечето експерти упорито твърдят за засилващата се опасност от стратегически врагове, икономически санкции, митнически войни и възможни локални, а от време на време и за глобални, военни конфликти. Все повече се губи тънката линия между истината и лъжата, което не само обърква, но и стресира.

В 2020 г. обаче все още продължава да съществува устойчивият геополитически модел, в който основните субекти са държавите, независимо от утвърдената вече икономическа глобализация. Енергията като своеобразен филтър на международните отношения отново напомня за себе си. През първите седмици на годината откриването на газопровода „Турски поток“ през Черно море от руския до турския бряг и неговото балканско продължение през България, заедно със строителството на газопровода „Северен поток 2“, предизвика предсказуемото недоволство на Вашингтон. По-интересна бе реакцията на Европа. Френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Ангела Меркел категорично обвиниха САЩ в намеса в европейските дела. София не остана по-назад и отхвърли американските препоръки за отказ от „Балкански поток“с аргумента за стриктно спазване на европейските изисквания за диверсификационни енергийни проекти. Факт е, че Вашингтон освен познатите закани за засилваща се енергийна зависимост на Европа от Русия, не може да предложи алтернатива. Строителството на терминал Александропулис за втечнен газ, както и наличието на „американски“ такъв, са бъдеще, което не решава днес и сега енергийното потребление на Европа.

Познатата политическа картина на енергийната алтернативна карта на Черноморския регион получи нов обект на конкуренция и сътрудничество в Средиземно море. Интензивността и мобилността на геополитически конфигурации в региона са впечатляващи. Руско-турското енергийно и военно сътрудничество в Черно море и Близкия Изток не е гаранция за запазването му в либийския казус. Не може да се отрече обаче фактът, че с опитите за посредничеството на Москва за постигане на военно примирие между враждуващите страни се постави началото на политическия диалог. Той продължава на организираната в Берлин под егидата на ООН международна конференция за уреждане на конфликта в Либия, с многобройните и на високо равнище участници в нея. Това няма да промени ситуацията, но ще вкара ситуацията в Либия в руслото на политическото безвремие и дипломатическа активност.

Процесите в средиземноморската акватория, чийто знакови акценти са свързани с турската активност в североизточната й част (мотивирана от елиминирането на Анкара от разработването на откритите газови находища в шелфа на Израел, Крит и Кипър) и включването й в гражданската война в Либия, очертават нови характеристики на международното пространство. Назад във времето остават проблемите да се обсъждат и решават в рамките на Европейския съюз, НАТО или ООН. Все по-често мобилни регионални конфигурации от две-три или повече държави се опитват да обединяват конюнктурни, но със стратегически ориентир, цели, насочени към утвърждаване на сфери на влияние в акваториални или териториални зони, свързани с производство или транзит на газ и нефт. Освен това тази тенденция през следващите месеци ще продължи да се засилва.

Друг сегмент от многовекторната мозайка на 2020 г. е отсъствието, но и активното търсене на идеологически мотив за сътрудничество и конфронтация на обществата. Миграционната карта с цивилизационното противопоставяне между християнска Европа и ислямския Близък Изток и Африка засилва общественото недоволство в Южна, Централна и Западна Европа, но официално не определя чужденците за стратегически враг. Също така в Европа пропагандната машина не успява ефективно да защити тезата за руска или турска опасност. Необходимостта от руски газ и очакваната, но и богато заплатена защита от миграционния поток от Турция, предопределят многопосочните и като цяло противоречиви политически сигнали.

Обществената енергия вече е насочена в три направления на идеологическа консолидация – борбата срещу климатичните промени, обединение около Истанбулската конвенция и набиращата скорост пропаганда за фалшифициране и подмяна на историята, свързана със събитията преди, по време и края на Втората световна война. Последният елемент от идеологическата рамка на противопоставяне не само отдалечава историческата истина, но и насажда омраза и ненавист към участници и събития от близкото, но важно за бъдещите поколения, минало.

Факт е, че Руската Федерация ще бъде основния обект на подобни експерименти. През последните години упорито се налага моделът, в който платените медии, историци и политици утвърждават предвзети тези, основаващи се не на факти и документи, а на морал и етика. Този подход намери конкретен израз в арогантната и преднамерено премълчана или далече от истината, държавна позиция на Полша. Ефектът от активността на Варшава в утвърждаването на историческите неистини е засилващо се недоверие и съмнения. Тепърва ни очаква 75 години от редица събития, чиято оценка и интерпретация ще определят политическите отношения между Русия, държавите от Европейския съюз и САЩ.

През изминалата седмица обръщението на руския президент Путин към Федералното събрание не само очерта параметрите на повишаване жизненото равнище на населението, обяви се за необходимостта от промени в Конституцията, а държавният глава се похвали с поредното, без аналог в света, ядрено оръжие, но доведе и до оставката на правителството на Дмитрий Медведев. Удивителна бе скоростта, с която подалият оставка премиер бе назначен за зам.-председател на Съвета за сигурност към президента и назначаването на ръководителя на федералната данъчна служба Михаил Мишустин на неговото място. На практика с тези решения и рокади в Русия се утвърди и засили държавното начало, което продължава да е гаранция за сигурността на обществото и страната.

Не по този начин може да се определи ситуацията в САЩ, където Конгресът стартира процедурата за импийчмънт на президента Тръмп. Никой не вярва, че обсъждането в Сената ще доведе до свалянето му от власт. Тази ситуация обаче, заедно с излизането на Великобритания от ЕС, едва ли може да бъде оценявана като гаранция за сигурен контрол върху процесите в конфликтните зони.

Защитата на крехкия мир обаче се корени не толкова във впечатляващия военен бюджет на САЩ или в неоспоримото военно превъзходство на Русия, колкото в мобилните геополитически конфигурации, които не гарантират сигурност на участниците им, ако са извън тях. Никой вече не може да започне самостоятелно война, още повече да я спечели във век, в който наличието на ядрено оръжие не дава надежда за оцеляване след неговото използване.

Преди разсъмване е най-тъмно. През ноември, изборът на 46-ия американски президент ще повлияе върху регулирането в някаква степен на политическите процеси и световното бъдеще. За това ще спомогне и решаването на въпроса за оставането или излизането на Англия от ЕС.