Чалгата е за нискоинтелигентни мургави типчета

Светльо Витков разказва за големия концерт на четирите култови групи на прехода "Хиподил", "Ревю", "Контрол" и "Нова генерация". Политик, каратист или музикант е - на този и много други въпроси на "Труд" отговаря Светльо, но с изричната молба да не говорим за политика.

- Каква е концепцията на концерта ви на 21 април в зала "Арена Армеец"?

- Да се съберем тези четири групи - "Хиподил", "Ревю", "Контрол" и "Нова генерация" със специални гости Милена, Кольо Гилъна, Мишо Йосифов и т.н. Ще има много музиканти. Това са голяма част от култовите групи от края на 80-те и 90-те годзини до 2000 г. Основоположниците на пънка и уейва в България, формиращите ъндърграунд културата, особено през деветдесетте. Групите ще се качат в оригиналните си състави.

"Контрол" ще излязат с действащия си вокал Иван Гатев, но с тях може би за последен път ще се появи и Кольо Гилъна и ще изпълнят няколко парчета. А, и Крезо ще бъде (клавиристът на "Контрол" Красимир Неделин - бел. ред.) Ако оцелее дотогава.

"Ревю" ще са с певицата си Цвети, след което ще се появи и Милена Славова.

Публиката ще види тези групи в такъв състав, в какъвто повече едва ли ще се съберат. Като за последно.

- Как върви подготовката за такъв голям концерт?

- Текат репетиции - "Нова генерация" не е активна група, както и "Хиподил" в оригиналния си състав. "Хиподил" ще сме 8 човека на сцената Петър Тодоров, Лъчо Маринов, Венци, Басистчето, Мишо Йосифов ще бъде на тромпет, Вили Стоянов на тромбон и Влади Митин и той на тромпет, ще имаме и един сакс.

- Предвидили ли сте специални ефекти, нещо интересно?

- Ще свирим всички "Шушана" за последна песен. Шегувам се. Ще бъде голямо шоу, звукът осветлението, всичко ще бъде в необходимите качествени параметри. Не очаквайте някакъв балет на МВР да имаме - няма да стане! Но ще изпълним всичките хитове, които се наложиха през годините - без помощта на институции, на медийни кампании, а въпреки всичко. Те се наложиха от феновете. Ще чуете "Само двама" на "Нова генерация," "Най-щастливият ден" на "Контрол", "Шарената сянка" на "Ревю" с Милена, на "Хиподил" - "Бате Гойко", "Скакалец". Това са едни парчета, които всеки българин знае.

4 часа ще бъде шоуто. От два-три месеца го организираме. Билетите вървят много добре при липсата на реклама. Ще бъде наистина уникално, бих казал историческо, но историята вече ни е запомнила - колкото и да сме скромни. И четирите банди.

- Е, какво е усещането да си влязъл в историята, как го приемаш?

- Със смесени чувства.

- Какво ще рече това?

- Като в оня виц: жена ти да ти каже, че ти е най-голям в блока.

- Каква е идеята на този концерт?

- На фона на чалгаризацията на културата ни, както и в музиката, нормално е да и дадем отпор, дори и с един топовен изстрел в мрака, дето се казва. Пънкът, уейвът, твърдата музика смятам че имат много почитатели все пак...

- Чалгата във възход или в падение е в момента?

- Не, най-гадното е, че стана константа. Човек би си помислил, че ще западне, но, за жалост, чалгата стана константна величина както в поведението на хората, така и в културата. За мен тя е липса на всякакво творческо начало. Това е отвратителен продукт, който е за нискоинтелигентни мургави типчета.

- Все пак този вид музика огговаря на някакви потребности у част от публиката, не смяташ ли?

- Въпросът е добър, защото на публиката се предлага това, което тя иска. Но в същото време и се формира какво тя да иска. Формирането на вкуса на публиката е работа на цялата тази машина, тъй наречената "Пайнер" организация. Нито естрадата, нито рокът успяха да си създадат такива организации.

- Теб, лично, хората с коя песен те свързват най-често?

- Не знам. Викаха ми Скакалец като излезе "Скакалеца", и Бате Гойко, като излезе "Бате Гойко". Но "Скакалец" май стана най-популярна.

- Как написа "Скакалец"?

- Много случайно. Бях на едно култово заведение - "Билката" с Кембъла. Мина оттам един познат, лека му пръст, и каза - гледахте ли едно предаване на Къци? Там един пич от Варна го питат - отворени са първите три букви от думата "ска...", и го въпросът е "Свещено насекомо в Древен Египет". И Къци Вапцаров го питал "Искате ли жокер?", а той: "Мене жокер ми не требе, я го знам - скакауец", а то е скарабей, нали. И се посмяхме малко. След това имахме репетиция с "Хиподил" и Лъчо и китаристът повтаряха някаква мелодийка - там, там, тара-дам, и аз почнах: "Скакауец!" и оттам се роди този, диалектният говор на "уъ" и всякаквите щуротии, които ми дойдоха в главата и така се формира парчето. А после те ми казаха: "Човек, това е най-тъпото парче, която сме чували!" Аз им отговорих: "Може и да е така, обаче ще видите че ще стане най-големият хит, който сме правили." Така и стана. И се превърнахме в основоположници на вицовете за перничани.

- Да, така е, от вас тръгнаха всичките вицове за Перник.

- Кръстници сме и на премиера - Бате Гойко.

- Твоите песни доста са нецензурни, защо така?

- Права си, но не всичките. Имам доста сериозни песни - социални балади и т.н. Човек има ляво и дясно полукълбо - може би едните ми текстове са от лявото, другите - от дясното полукълбо, не знам. Може да имам някаква поетическа шизофрения.

Просто мръсните песни не ме правят мръсник.

- Нали искаше да правиш дует с Веско Маринов. Какво ще изпеете?

- Бих искал, наистина. Не се шегувам. Аз може да се бъзикам, но той пълни ли зала 1 на НДК? Пълни! Можем много неща да изпеем, все ще измислим някое министерство, ще направим парче. Само да не е вътрешно.

- Иначе какво ново-вехто със сегашната ти група Svetlio and the Ledgends?

- Последно записахме две нови парчета, които ще станат хит, колкото "Боли ме гъзът" - поне едно от тях ще стигне силата му... Като болка, искам да кажа. Подготвяме нов албум, от който парчето "Гей парад" (G. Parade) ще излезе съвсем скоро.

- Ти имаш черен пояс и си инструктор по карате, общински съветник, музикант. Коя ти е основната професия?

- Дето се вика, дялан камък, където и да го сложиш, все ще пасне. Сърцето ми е в каратето. Но за жалост, от карате не се живее.

- Като ученик как си се представял, че ще се издържаш? Какво ще работиш след като завършиш?

- Първо си представях, че ще имам дълга коса, обаче... не станаха нещата. Когато бях ученик, беше друго време - социализъм. Не знаех какво искам.

Тъй като баща ми беше инженер, майка и тя - инженер-конструктор, общо взето по това време беше: където са мама и татко, там и ти. Така и стана, не успях да запиша ВИФ, казаха ми "всичките сме инженери, и ти ще учиш". Хич не ме влечеше МЕИ-то, защото... нямаше мацки там. Така и не успях да вляза, влязох в казармата и, докато бях там, падна бай Тодор и общо взето светът се промени. За добро, разбира се.

- Явно не си от тези, които изпитват носталгия по Народната република?

- Който каквото иска да ми говори, просто или не е живял през това време, или обича някой друг да се грижи за него и да го дундурка.

Като излязох от казармата работех каквото има - от хамалин до барман.

- Хубаво ли е да си барман?

- Не, отвратително е - защото намразваш алкохола - около теб е пълно с алкохол.

- В крайна сметка те приеха във ВИФ, защо не завърши?

- След казармата влязох, но си изтеглих документите. Дамата, която беше в администрацията, каза: "От 30 г съм тук, но за първи път виждам някой да си изтегля документите."

- Но защо се отказа да учиш карате във ВИФ?

- Защото изпитната ми комисия се състоеше от хора, които не са тренирали карате, а самбо, джудо, борба и таекуондо. Това, което им показах, не видях да получи някакъв отклик у тях. Бойните изкуства зависят от майстора, не от комисията - какъв майстор имаш, какъв учител.

- Решил си, че няма какво да научиш там?

- Да. И продължих с икономическия. Завърших. Та тогава се роди и "Хиподил" - 1991 г. Реално истинският "Хиподил" с Пешо, Лъчо и моя милост. Иначе "Хиподил" си съществува от ученическите години от 1988 г.

- Откога тренираш карате?

- От края на 1985-а. Бях на 15. Тогава карате не беше позволено много да се тренира. Състезанията се провеждаха апокрифно. На едно състезание в София станах първи на ката и втори на кумите. Бях доста добър.

- Имаш ли ученици, които са постигнали големи успехи.

- Да, едно от момчетата ми стана вицесветовен в нашия стил.

- А ученички?

- Малко жени оцеляват в бойните изкуства и обикновено те са мъжкарани. От 30-те ми ученика шестима стигнаха до черен пояс, трима от тях са в чужбина.

- Вярно ли е, че каратистите подписвате декларация, че няма да се биете извън залата?

- През соца ни караха да подписваме такива глупости. Има една притча, че карате не се използва за нападение, но пък може да се наложи да атакуваш първи, когато срещу теб расте агресия, защото така можеш да предпазиш от по-голямо зло всички участници - чрез един вид превенция.

Карате е за изграждане и структуриране на тялото и духа. На мен специално формата в каратето не ми е толкова интересна, колкото съдържанието.

- Би ли обяснил какво имаш предвид?

- Ако можеше някой да обясни как рисува картините си, щеше да е много хубаво, ама не може. Така е и с каратето - не можеш да го обясниш, можеш само да го усетиш с практиката.

- Да те върна малко към събитията отпреди две седмици, когато президентът Радев направи коремно превъртане на лоста и социалните мрежи изпаднаха в амок. Ти реагира също с видео как се превърташ коремно, като предизвика Красимир Каракачанов да направи същото. Защо го направи?

- Прекалено много значение се придава на цирковите номера, а не толкова на смислените действия. Хайде да правим коремни, лицеви опори, скок дъга и шпагати, и това е! Да ни дават по медиите колко сме готини.

- Но защо отправи предизвикателство именно към Каракачанов?

- Е, към кого? Защото все пак е министър на отбраната.

- Казваш, че много от колегите ти вече не са в България. Ти защо не си заминал да си пробваш късмета в чужбина?

- Тук ми е най-добре. Убанко ми е - това си ми е мойто блато. Дето викаше майка ми: "Сине, като облечеш якето - имах едно яке с кръст - и кучетата в махалата те познават."

Тук са ми приятелите, тук ми е семейството. В България са най-красивите и най-умните жени, най-евтиният и хубав алкохол, ако успееш да стигнеш до него. Има чиста вода, чист въздух - не съм съгласен с това, което тиражират, че сме с най-мръсния въздух. Има и чиста хубава храна, ако успееш да си я намериш.

- Ще се кандидатираш ли пак за президент?

- Има толкова време! Ще видим. Не мога да знам, наистина. Има много вода да изтече и много простотии да се случат. След 4 г. ще видим какво ще стане. Има един лаф - ако ти не се занимаваш с политиката, политиката се занимава с теб. Не съм от хората, които обичат да целуват ръце и да се навеждат, по тази причина винаги срещам ударите. Вече ми е ясна играта.

 

Нашият гост

Светослав Емилов Витков e вокалист на групи „Хиподил” (1988–2006) и Светльо & The Legends (2007). Роден е на 26 януари 1971 г. в София, завършил е Софийската математическа гимназия, след което е следвал и завършил в УНСС – специалност „Икономика”.

Кандидат президент е през 2011 и 2016, през 2013 създава политическа партия „Глас народен”, която участва в предсрочните парламентарни избори през май 2013 г. и през октомври 2014 г.

С „Хиподил” издава седем албума, със Svetlio and the Ledgends - само един пълен албум – IBAN (2011), фокусирайки си повече върху концертна дейност и издаване на сингъли.

Занимава се с карате от 1985 г. Има черен колан (трети дан, сенсей – учител) по Tani-ha Shito Ryu Karate Do Kofukan, а от 1994 г. е карате-инструктор на деца и възрастни.