„Григор Димитров отново е тук“, радва се светът на тениса. Галеникът на аристократичния спорт сякаш бе предопределен за успеха, когато с гръм и трясък си проправи път в световния елит. До един момент той отговаряше на очакванията да се превърне, ако не в „новия Федерер“, поне в един от законодателите в световния тенис.

До момента, в който реши да сложи черта на всичко. Раздели се с треньора Роджър Рашийд, под чието ръководство спечели всичките си трофеи, и започна всичко отначало. Второто изкачване към върха се оказа далеч по-трудно и Димитров си дава сметка за това. Наскоро призна, че е допуснал грешки на корта и извън него, които са го отдалечили от най-добрите.

Затова победата в Бризбейн е важна колкото за българина, толкова и за спорта. Всяко шоу от световна величина има нужда от своите звезди, а Григор е роден да очарова публиката. Тук не говорим за хубавите жени, бързите коли, скъпите дрехи и харесванията в социалните мрежи. Става въпрос за играта му. Младежът от Хасково може да накара дори случаен човек да седне и да гледа тенис - такъв е талантът му. По това си прилича с Федерер. Не по бекхенда. Неслучайно Маестрото обира овациите дори в Лондон, когато срещу него е Анди Мъри. Работохолици на корта като Рафаел Надал и Анди Мъри могат да играят безгрешно и да връщат топката хиляди пъти, но много рядко изправят публиката на крака с изумителни удари. А Григор го прави по няколко пъти на мач.

Затова фенове са му дори колеги като Ник Кириос, който се зарадва на победата му с цитата, с който започнахме. Но за да бъдеш обект на възхищение от страна на конкурентите, трябва да ги побеждаваш. Налага се. Рашийд искаше от Григор да не бъде чак толкова симпатичен на колегите, а да ги кара да се чувстват некомфортно срещу него. Тогава Гришо не успя да се пречупи и да стане неприятен тип. Не е такъв и сега, но явно няма нужда от това, за да побеждава.

В Бризбейн той постигна много повече от една титла. Димитров показа, най-вече на себе си, че има и друг треньор, който може да го изведе на върха. Освен това взе скалповете на наборите си Милош Раонич и Кей Нишикори (всъщност японецът е с две години по-голям, но винаги е бил причисляван към поколението на Димитров), както и на по-младата звезда Доминик Тийм.

Григор вече не е „дете чудо“, той навлиза в най-добрите си години като спортист. Голямата му битка няма да е с Федерер, Новак Джокович или Анди Мъри, а с връстниците му. Именно с тях сравняваха българина в началото на кариерата, когато го определяха за бъдещ №1. Те обаче го изпревариха в ранглистата и играха финали на турнири от Големия шлем. Затова победите на Григор срещу тях сега са толкова ценни. Може сценарият, който се разигра в Бризбейн, след някоя и друга година да се повтори на Големия шлем. Във всеки случай главният герой се справи отлично в репетицията.