Заявката на Германия за по-голяма глобална роля среща нескрито разочарование на американската администрация

Натовареният с много история Мюнхен изглежда предразполага политиците към типично "мюнхенска история". Тази политика се заключава в издигането на нови проекти с глобални намерения за Европа и света. Така е защото историята на този град при смесване с прекрасната баварска бира от самосебеси изискват да си не само на нивото на предишните проекти, започнати там, но и да ги надскочиш.

Тук Хабсбургите обявяват Кралство Бавария. През 1919 г. е създадена Мюнхенска съветска република, успешен износ на революция, оглавяван от „кормчията на световната революция“ Лео Троцки с идеята цяла Германия да се превърне в съветска република, а след като двете основни европейски държави - Германия и Русия са вече съветски, това да се случи и с Европа. Началото обаче е поставено малко преди това също в Мюнхен, в бирария „Хофбройхаус“, където сред кръг от съмишленици в нелегалност и под псевдонима „доктор Йордан Йорданов от София“ идеите за единна Европа на Съветите излага самият „баща на световната революция“ Владимир Илич Ленин. По ирония на съдбата по същото време бирарията е била любимото място на друг един човек с глобални идеи за Европа и света - бъдещият „фюрер на хилядолетния Райх“ - Адолф Хитлер. Същият даже посвещава една от малкото си картини на бирарията „Hofbrauhaus Munchen“: Adolf Hitler - акварел. В тази мюнхенска бирария на 25 февруари 1920 г. той създава Националсоциалистическата работническа партия, а през 1923 г. е извършен опит за убийството му, след което стартира т. нар. „Бирен пуч“, който има за цел завземането на властта първо в Бавария, а после в цяла Германия, за да тържествува идеята за нацизма.

В Мюнхен е написана „Моята борба“, в която са изложени идеите на нацизма и завоюването на Европа, а сетне и на света. Отново в Мюнхен през 1938 г. е подписан и „Мюнхенският договор“. Хитлер вече е фюрер на Германия и заедно с Италия подписват договор с Великобритания и Франция за преразпределението на Европа. Чехословакия е разпределена между Германия и Полша, духът на войната е изпуснат от бирената бутилка, ако можем да мюнхенизираме притчата.

През 2007 г. на Мюнхенската конференция за сигурност президентът на Русия Владимир Путин обяви нова визия за световна сигурност, където според него еднополюсният свят на глобална хегемонията на САЩ е не само неприемлив, но и невъзможен.

Десет години по-късно, на 29 май 2017 г., Ангела Меркел направи също своята „мюнхенска реч“ с думите: „Времето, в което можехме напълно да разчитаме на другите, свърши, както разбрах през последните няколко дни. Мога само да кажа, че ние, европейците, наистина трябва да вземем нашата собствена съдба в собствените си ръце...“.

Както виждаме също една своеобразна заявка за нова глобална роля на Европа и респективно на Германия и нескрито разочарование от проявите на новата американска администрация.

С този коментар канцлерът шокира Вашингтон и Лондон. Критиката към атлантическия партньор продължиха вицеканцлерът и министър на външните работи Зигмар Габриел, както и кандидатът на германските социалдемократи за канцлерския пост Мартин Шулц. И тук основателно възникват въпроси: Това емоционална реакция ли е? Заявка за нова роля на Германия в Европа ли е? Доколко е възможно това?

Следва да се отбележи, че такива идеи и намерения имаше и преди. През януари 2014 г. тогавашният германски президент Йоханес Гаук провъзгласи „новата роля на Германия в света“, както се досещате... в Мюнхен.

„Във времената когато САЩ вече не могат да дават повече и повече, Германия и нейните европейски партньори трябва сами да поемат все по-голяма отговорност за своята сигурност!“ Колко познато ни звучи тази теза днес. Нещо повече. Още през 2010 г. тогавашният външен министър на Германия, Гуидо Вестервеле постави въпросът (...отново в Мюнхен) има ли необходимост от присъствието на американското тактическо ядрено оръжие (ТЯО) в Европа, но тогава все още САЩ имаха големи планове и за Украйна, и за Северна Африка, и Сирия и... въпросът „зависна“.

Основният проблем, стоящ пред Германия, за една лидерска роля в Европа е това, че в същност държавата не е Германия, а е ФРГ. И най-важното: С тази държава няма подписан все още пълномащабен мирен договор. Това е държава, която „преля“ в себе си ГДР през 1991 г. с т. нар. „Договор за окончателно регулиране на отношенията“, или „Договор 2+4“, или „Договор за суверенитета“, подписан в Москва на 12 септември 1990 г. между ФРГ, ГДР и страните победителки Франция, Великобритания, САЩ и СССР.

Въпреки гръмките заглавия договорът не е съвсем окончателен, нито дава пълен суверенитет. В основните си положения той предвижда обединяване на Германия, като ГДР се присъединява към ФРГ в сегашните граници и се задължава да няма териториални претенции към други държави. Отказ от разработване, производство и владеене на ОМП, ядрено, биологично и химическо. Отказ на държавите победителки от правата и задълженията им към Германия и Берлин, като по този начин страната получава суверенитет в своите вътрешни и външни отношения.

Друга част от договора е, че съветските войски се изтеглят със срок до 1994 г. от територията на ГДР, а на същата няма да бъдат разполагани никакви чужди войски, ядрено оръжие или негови носители. В договора се определят ограничения по числеността на въоръжените сили на Германия.

При подготовката за подписване на договора огромна съпротива възниква от страна на Великобритания и Франция. Вече има публикувани документи , които показват опасенията на Тачър и Митеран, че това ще възроди отново една мощна Германия в Европа и разобличават съвместните им опити да осуетят обединението.

За да се успокоят изпадналите в истерия съюзници, се записва, че този договор следва да приключи с пълномащабен мирен договор, но не е посочен срок. Следователно, а и доколкото ФРГ е оставена като държава се запазват в сила и някой от ограничителните клаузи от Бонския договор от 1952, както и Парижкия договор от 1954 г. Запазват се ограниченията относно устройството и функционирането на Бундесвера и към настоящия етап там няма Началник на Генерален Щаб.

Висшият военен пост е на Генерален инспектор към канцеларията на министъра. Германия няма военно разузнаване, духът на всемогъщият Абвер още стряска европейците. Ракетната програма е на ниво Фау-1 и Фау-2, както я е оставил Вернер фон Браун от 1945 г., реактивни изтребители се разработват само с чуждо участие и още др. Запазват се ограниченията да се провеждат референдуми по военно-политически въпроси. Това изрично се препотвърждава в нарочно писмо на канцлера Хелмут Кол.

До подписването на пълномащабен мирен договор чуждестранните въоръжени сили (7-ма полева армия на САЩ , гр. Висбаден и 3 мех. дивизия на Великобритания, гр. Хофер) остават на територията на страната, като Московският договор не поставя срокове за тяхното изтегляне, нито предвижда процедура за поставяне на такова искане от страна на Германия.

Що се отнася до операции на Бундесвера извън територията на страната и изискването това да бъде потвърждавано от страните победителки в момента се действа на принципа на прецедента като страната взема участие във вече утвърдени операции на ООН и НАТО, например Босна, Косово, Афганистан, Сомалия и др.

Един от вариантите за излизане от тези ограничения и колизии, решаване окончателно на „германския въпрос“ и засилване на водещата роля на Германия за сигурността на ЕС е развитието на Общата европейска отбрана и Евроармията. Целта на Германия е въпросът с подписването на всеобхватен договор ще се реши от само себе си при бъдещият нов европейски договор, защото е взаимоизключващо се в тези Общоевропейски отбранителни сили водеща да е държава, с която няма мирен договор и е под безброй ограничения. На такова развитие рязко и злостно се противопоставяше Великобритания и продължава да го прави, но времената се променят.

В момента тече процес по напускане на ЕС, Брекзит и скоро британците няма да имат право на вето в Европа. С новия френски президент се водят преговори за нова Европа, събрана около френско-германско ядро. Русия на практика с Договора от Москва обедини Германия и няма претенции. Остават единствено САЩ.

Новият американски президент не крие, че има своя нова глобална визия за света и Европа, което ще засегне и Германия в частност. Най-вероятно в рамките на мандата ще я обяви, а къде по-удачно място за това, отколкото... в Мюнхен.