Какъв Дон Кихот е водачът на сепаратистите Пучдемон?

Изпитвах известна симпатия към порива на каталунци за самостоятелност. Не съм го казвал никъде, както и не съм коментирал тази тема. Не съм експерт по Испания. Не ми харесва и да съм пенкилер. Таях тази симпатия в себе си. Защото харесвам всеки порив към свобода, независимо от конкретните мотиви.

Каталунците искаха да имат свободата на избора как да живеят. Благоразумието диктуваше друго поведение, но в битката за свобода винаги има елемент на лудост.

Едно малко съмнение обаче ме гризеше. Каталуня е богат регион и нейната решимост за самостоятелност може би се базираше на една тънка сметка, че няма повече да дели своето богатство. Разбира се, историята на Испания предлага и други сериозни мотиви. Затова в порива на каталунци виждах духа на Дон Кихот - „Свободата, Санчо…“. Дон Кихот не е благоразумен, той обикновено е обладан от луди идеи.

Благоразумието е за Санчо и за онези граждани на Каталуня, които не искаха отделяне от Испания. Но историята се движи от лудите глави като Дон Кихот. Те прокарват пътеката, по която тръгват санчовците…

Но какъв Дон Кихот е водачът на сепаратистите Пучдемон? Неговата „пътека“ доведе каталунци до ръба на пропастта, след което той, като някой провокатор, се изпари от Барселона. Какъв водач е той, след като не е помислил каква е следващата стъпка след провъзгласяването на независимостта. Знаеше се как ще постъпят властите в Мадрид, но гражданите на Барселона бяха в неведение какво ще правят самите те. Своя план е имал и Пучдемон и на другия ден осъмна в Брюксел. Какво падение! Каузата се оказа без водач и по същество - предадена. Вече никой не гледа сериозно на временната лудост на каталунци.

Не, Дон Кихот никога не би постъпил така. Той би останал, би влязъл и в затвора, за да се превърне в мъченик на каузата на Каталуня, в легенда, в гордост за своите последователи.

Защо, благородни рицарю, сте винаги печален?