Свобода и догма

Трудно е да се управлява напрежението, което възниква, когато уважението към религията може ненужно да ограничава словото

Голяма част от английската езикова журналистика в световните новинарски служби се създава в светските общества и в нюзрума, места, които предразполагат към скептицизъм и непочтителност. Но светът не е толкова светски. Вярата и нейните учения и ритуалите играят централна роля в много човешки животи.

Редакторът на читателските писма вижда как престъплението породено от искрените религиозни убеждения може много лесно да бъде осъществено или много лесно да бъде прекратено. Около Великден например християните могат да се оплакват от карикатурите, в които бремето на един политик може да е изобразено като препратка към разпъването на Исус.

Карикатуристът обикновено мисли злободневно и живописно, и може да се позове на великите произведения на западното изкуство. Може и да няма никакво намерение да обижда. Но редакторът много скоро научава за възмущението или за тревогата, почувствани от онези, за които Новия Завет е същността на вярата, а Великден е свято време. Същите примери могат да бъдат и за исляма и юдаизма.

Експертът на свободното слово, Ерик Баренд, обобщи аргументите на една църква от престъпленията срещу религията и общественото богослужение: „Обществото има право или може би дори трябва да защитава чувството за свещеното. Понякога нещо ценно се губи, ако изобщо няма ограничения за това, какво може да се каже или какво да се напише за Бог или за религиозните вярвания“. И Баренд продължава с : „Това мнение, разбира се, може да бъде оспорено. Много хора, може би сега мнозинството в Англия, живеят със светските ценности и може би предпочитат, законът да не прави опити да защити това, което те смятат за частни, а не за споделени ценности".

Случаите на свободно изразяване на някои хора могат да бъдат възприети от другите като атака срещу тяхната религия, а пък уважението към религията може да се смята, като ненужно ограничение на изказа. Управлението на тези напрежения чрез саморегулиране ще се увеличи, особено в организации като Guardian, които обслужват много разнообразна онлайн глобална аудитория. Законът постепенно се отдръпва от традиционната си роля като пазител на религиозната власт. Не съвсем, или навсякъде, но има такава тенденция.

Хората от Ирландия наскоро гласуваха с 65% срещу 35%, за премахването от тяхната конституцията члена за престъпление вследствие на богохулство. Миналата седмица Върховният съд на Пакистан отмени смъртна присъда за богохулство, наложена на християнка през 2010 г. Избухнаха протести, сигурността на съдиите беше усилена, а на социалните медии бе напомнено как могат да омекотят разпространението на насилие в правилната посока, а части от мобилната телефонна мрежа бяха временно изключени.

На 25 октомври Европейският съд по правата на човека хвърли друга светлина по въпроса. В едно противоречиво решение, което показа продължителната сила на законите, криминализиращи речи, критикуващи религиозните убеждения, той потвърди наказанието дадено от австрийските съдилища на жена, критикувала Мохамед, и считан от мюсюлманите за последния от Божиите пророци. На нея бе наложена глоба от 480 евро, или по подразбиране шест месеца в затвор.

Назованата от съда жена като „Е.S“, бе обявена за виновна, че „публично е пренебрегнала обект на уважение от една домашна църква или от едно религиозно общество, а именно Мохамед, Пророка на Исляма, по начин, който може да предизвика обосновано възмущение“. През 2009 г. жената назована като „Е.S“ проведе семинар, организиран от дясната австрийска „Партия на свободата“, на който са присъствали около 30 човека. Тя е поставила под въпрос дали Мохамед може да бъде модел за подражание от мюсюлманските мъже, като се има предвид, че Мохамед, според ислямската история, която тя е цитирала, е сключил брак с шестгодишно момиче и е приключил тази връзка, когато момичето е станало на девет години. „Е.S“ отхвърли съвета на своята сестра да „каже това по по-дипломатичен начин“. Съдът установи, че „Е.S“, „по същество е предала така посланието си, че Мохамед има педофилски наклонности“. Съдът е установил, че „Е.S“ не поставила брака с дете в историческия му контекст. Трябва да отбележим, че детските бракове са били широко разпространени сред европейските управляващи династии.

Съдът по правата на човека установи, че „една религиозната група трябва да толерира отричането от страна на други религиозни убеждения и дори да толерира разпространението на други доктрини, враждебни към тяхната вяра, стига спорните твърдения да не подбуждат към омраза или религиозна нетърпимост“, но забележките към жената назована като „Е.S“ бяха, че тя е предизвикала обосновано възмущение, което не е имало за цел да предизвика обсъждане с обществен интерес, а може да се приеме само като целящо да покаже, че Мохамед не е достоен обект за поклонение.

Има различни мнения по този случай. Аз бях поразен от очевидното пренебрегване към безпристрастно решение от съда. Една от обясненията за престъпленията, обосновани с богохулството в миналото, а по сега действащите закони срещу речи на омразата, е да се ограничи подстрекателството и да се опази мира. Един семинар от 30 подбрани участници в никакъв случай не ми прилича на потенциална тълпа. И никаква масова аудитория от мюсюлмани не беше изложена на опасност от това, което е казала „Е.S“.

 

Системата смазва

На семинара под прикритие е присъствала журналистка. Нейният работодател е седмичното списание, наречено от съда „N”, и то информира прокурора, а полицията разпитва „Е.S”, за това което по-късно е обвинена. Журналистите понякога работят по доста мистериозен начин.

Превод специално за „Труд” - Павел Павлов

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Мнения