Свършва ли сагата с турската кандидатура за Евросъюза

Брюксел е болезнено наясно с необходимостта от сътрудничество с Ердоган поради кризата с бежан­ците

Турският президент Реджеп Ердоган заплаши да обяви референдум за членството на Турция в Европейския съюз, а Брюксел обвинява Анкара в “отстъпничество” от ключови ангажименти. След половинвековния изтощителен процес по присъединяване може ли това да бъде финалът на дългата сага за турското кандидатстване в ЕС?

Ситуацията достигна повратна точка след провалилия се на 15 юли преврат, когато Брюксел гневно разкритикува репресиите, а Анкара обвини блока, че не е изразил солидарност. Турция официално предложи кандидатурата си за членство в ЕС през 1987 г., а преговорите за присъединяване започнаха през 2005 година. Амбицията на страната да влезе в ЕС датира от 1960 година. Анализатори твърдят, че въпреки всички проблеми двете страни имат желание да поддържат илюзията за присъединяването. Брюксел също така е напълно наясно с важността на сделката с Турция, за да се намали потокът от мигранти към Европа.

Приключва ли половинвековният присъединителен процес? Турското правителство заяви, че може да върне смъртното наказание. ЕС предупреди, че това ще зачеркне турската кандидатура за членство. “Техен е изборът (на ЕС) дали да продължат с Турция или без нея”, предупреди Ердоган през октомври. Но германският министър на външните работи Франк-Валтер Щайнмайер, който посети Анкара миналата седмица, подчерта, че топката е в полето на Турция. “Това не е решение на Европа или на европейските столици”, изтъкна той. Айкан Ердемир, старши научен сътрудник във Фонда за защита на демокрацията във Вашингтон, сподели, че “Европа не желае да спре присъединителния процес на Турция”. “Продължаването на този процес се разглежда като един от последните налични инструменти в ръцете на ЕС за контролиране на самовластието на Ердоган”, поясни той.

Какво е влиянието на репресиите? След провала на преврата срещу Ердоган над 100 000 души от съдебната власт, медиите, армията и държавната администрацията бяха арестувани, уволнени или временно отстранени. Сред арестуваните са светски настроени журналисти от вестник “Джумхуриет” и съпредседателите на Демократичната народна партия, втората най-голяма опозиционна политическа сила в страната. За Рой Карадаг, политолог от Бременския университет, репресиите след преврата “са всъщност край на присъединителния процес на Турция”. “Казано на дипломатически език, трудно е да си представим, че вече ще се намери политически лидер в Европа, който да се ангажира с присъединяването на Турция”, категоричен е анализаторът. И все пак на повърхността поне лидерите на ЕС са склонни присъединителният процес да продължи, с изключение на Австрия, която на среща на външните министри предложи процесът да бъде спрян. Ръководителката на външната политика на ЕС Федерика Могерини заяви, че е “много важно да са отворени каналите за контакти между страна кандидатка и партньорите от ЕС”. Президентският говорител Ибрахим Калън написа във в. “Дейли сабах”, че членството в ЕС е “стратегическа цел” за Турция и преговорите трябва да се ускорят, а не да бъдат спрени.

Какво е бъдещето на споразумението за бежанците? Миналата година континентът преживя най-тежката бежанска криза след Втората световна война, когато над един милион души, бягащи от войни и бедността, стъпиха на европейския бряг през Турция. В опит да спрат потока Брюксел и Анкара се споразумяха за 6-милиардна сделка, съгласно която Турция ще вземе обратно мигрантите, а ще получи тези 6 млрд. евро, безвизово пътуване и отварянето на нови преговорни глави за присъединяване към ЕС. Сонер Кагахтай, директор на програмата за Турция към вашингтонския Институт за близкоизточна политика, заяви, че ЕС е болезнено наясно с необходимостта от сътрудничество с Ердоган поради кризата с бежанците. Ердоган “всъщност може да блъфира и да се отдалечи от ЕС, знаейки, че ЕС ще дойде при него (почти като просяк) през пролетта, когато ще се затопли времето в Беломорието и отново ще има заплаха бежанците да залеят континента”, посочи той.

ЕС е болезнено наясно с необходимостта от сътрудничество с Ердоган заради кризата с бежанците. Въпреки нажежената до червено реторика в момента, съществената причина, която може да охлади горещите глави, е икономическата зависимост на Анкара от ЕС. Експертът Антъни Скинър от консултантската компания Verisk Maplecroft изтъкна, че със забавянето на растежа на БВП на Турция прекратяването на преговорите по присъединяването “би нанесло тежък и многопосочен удар върху търговията с Европа и преките европейски инвестиции”. Ердемир е съгласен, че Ердоган може да не е склонен за спиране на преговорите, за да защити турската икономика. “Президентът на Турция може да се прави на популист, но в същото време той е достатъчно умен, за да се съобрази, че 85% от външните инвестиции идват от Запада”, твърди специалистът.

(БГНЕС)

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи