Марин льо Пен е все­признат политически мизантроп второ поколение и разчита на твърда база избиратели и нещо повече

Боксовият чувал на световния радикален ислямизъм - Франция, е изправена пред съдбовни президентски избори, които обещават при всеки резултат да са повратни за бъдещето на Стария континент. И ако апокалиптичните сценарии в дългосрочен план са само в сферата на крайните вероятности, в краткосрочен са доста конкретни. Но както казваме често, без паника! Засега!

“Здравият разум” все още има шансове да надделее над “прогресивните сили”, пък било то на цената на пълното отчаяние. Защото с наближаването на първия тур на вота на 26 април напрежението в държавата, възродила преди три века републиканските ценности в Европа (където революцията е рефлекс, а манифестацията - задължение), се води ожесточена предизборна кампания с тежки удари под кръста. Разкрития, клюки, компромати и обвинения в злоупотреби и морално разложение красят страниците и емисиите на медиите. Фаворити отпадат от схемите за сметка на неочаквани кандидати, а самите французи стискат зъби и очи. В такава ситуация дори не е необходима “руска хакерска намеса”.

В едри щрихи ситуацията е сложна. Франция продължава да е в състояние на извънредно положение след цялата серия терористични атентати срещу “бастиона на западните ценности”, които отнеха живота на близо 300 души през последните четири години. Действащият държавен глава Франсоа Оланд е най-непопулярният президент/политик в собствената си страна в планетарната история на социологията и свободното слово (съвсем сериозно в един момент господинът достигна практически отрицателни стойности на одобрение - герой...). Дали това стана заради скандалите около личния му живот - безбрачните връзки и честата смяна на майки на децата му; дали заради неуспешното му управление, икономическата ситуация в страната и рисковете за сигурността й... спорно е, но фактите са публични и налице. И това е само началото.

Управляващата традиционна френска левица (социалистите) влезе в кампанията като реален политически “мъртвец” (благодарение на гореспоменатия “герой”) и може да остане в това положение поне едно десетилетие напред. Издигането на неубедителен кандидат за президент в лицето на практически неизвестния Беноа Амон е най-малкото доказателство за фрагментирането и липсата на лидерски потенциал.

Откровено рехавият интерес към вътрешните избори за кандидат-президент сред социалистите преди няколко седмици демонстрира реалното им беззъбие. И пълния срив на доверие към доскорошния премиер (и бивш вътрешен министър) Манюел Валс, който едва стигна до балотажа на собствената си партия, макар да бе основен оператор на извънредното положение в страната в последните години.

Обичайните им опоненти вдясно, които бяха в същото състояние и преглъщаха години наред “провала Никола Саркози” - бракове, разводи, извънбрачни връзки, деца и корупция в огромни размери - се преименуваха на “Републиканците” след дискредитирането на т.нар. “Съюз за народно движение” и несъмнено привлякоха повече интерес от страна на френските избиратели, в търсенето на адекватен кандидат за президент. Което, предвид съществуващото общо разочарование, е повече от разбираемо. И така, със стотици хиляди гласове на членове и потенциални избиратели, бившият “знаменосец” (министър-председател) на Саркози - Франсоа Фийон, излезе като лидер на десницата. Онзи, който трябва да победи в прогнозираната надпревара на балотажа с утвърдения “гуру” на френските фашисти - Марин льо Пен.

Фийон обаче бързо падна жертва на разкрития, че тайно е плащал на съпругата си заплата с държавни средства, под предлог че му е била асистент - т.нар. “Пенелопагейт”. Въпреки че все още не се е оттеглил от надпреварата, рейтингът му се срина и всички погледи се обърнаха към Еманюел Макрон. Отцепник от социалистите, позиционирал се в ляво-либералния спектър с движението “Напред”, 39-годишният бивш министър на икономиката е новият фаворит да стигне до втория тур на вота. Т.е. ако успее да се справи с клюките, че поддържа тайна хомосексуална връзка, заради което нарочно развежда за придружител съпругата си на всички кампанийни събития. Защо това ще е по-голям проблем от факта, че Макрон никога не е бил избиран за какъвто и да било пост преди сегашната кампания, появи се в екипа на Франсоа Оланд като “лицето”, което само да привлича симпатии от кориците на списанията, и видимо е политически опортюнист - разгадаването на проблема оставям на френските избиратели.

Единствената им друга алтернатива остава Марин льо Пен, която отдавна е имунизирана срещу компромати и е твърд абонат за балотажа. Дъщеря на баща си Жан-Мари, основател на “Национален фронт”, лидерката на националистите във Франция е всепризнат политически мизантроп второ поколение и разчита на твърда база избиратели. Но и нещо повече. Разчита да апелира към същия профил граждани като тези, които гласуваха за Брекзит във Великобритания преди година. Онези гласоподаватели, неизвестни на политици и социолози, които тихо се бяха обявили в подкрепа на кауза, противоречаща на “здравия разум”, но лъжливо подадена от политици и медии; с две думи, т.нар. прогресивни сили.

С откровено грозната кампания, която тече и ще продължава още два месеца, отвращението на френските избиратели може лесно да повлияе на предизборните намерения. Което ще наложи широко мобилизиране на гласоподаватели от целия политически спектър в подкрепа на “който и да е” опонент на Марин льо Пен на втория тур на президентските избори на 9 май. Случвало се е и преди. Затова баща й не стана президент през 2002 г., когато разцепването на левицата му осигури достатъчно гласове, за да стигне до балотажа срещу Жак Ширак. Този път обаче ценностите, с които ще трябват да се съобразяват французите при избирането на държавния си глава за следващите пет години, са в много по-различна светлина.

Иначе евентуална загуба на “Марин”, както простичко залага лозунгът на кампанията на дамата, няма да е краят. Нито сега, нито в бъдеще. Дядо Жан-Мари е заложил още една бомба във френското предизборно уравнение - внучката му Марион-Маршал. Тя несъмнено някой ден ще е “третото поколение” Льо Пен в щурм към Елисейския дворец. Но засега е само депутат. И ако не говорите езика, сигурно като впечатление ще ви трогне с визията си. Сякаш виждате новата “Мариана” (идеалистичният женски образ на Франция, олицетворяван през годините от Катрин Деньов, Летисия Каста и др.). Просто за сметка на разкъсаната рокля, голата гръд и братчетата на Гаврош зад нея си я представете с военна униформа, винкел в едната ръка и паве в другата.