Село възстанови килийно училище и камбанария

Отец Славейко освети градежа.

15 метрова кула – блеснала  с прясна вар и нови керемиди, се извисява над центъра на монтанското село Смоляновци. Внушителният градеж е черковна камбанария,  в която се помещава и килийно училище. 17 години местните жители събирали левчета, тухли и керемиди, за да възстановят старото школо и гнездото на храмовата камбана, градени от прадедите им, но сринати от времето и немарата.

Смоляновци е едно от най-големите села в района на Монтана – с близо 1000 души население и ревностно пази паметта и традициите си. Има училище, детска градина и музей. Организират и Международен фолклорен фестивал, а самодейците им печелят национални награди със самобитните народни песни, танци и обичаи.  Местното школо „Васил Левски” е обявено за защитено и всяка сутрин освен тукашните хлапета автобуси докарват в класните стаи още деца от близките села  Горно Белотинци, Клисурица и Долна Рикса. Събират се общо 44 момчета и момичета. На метри от селската управа, сгърбена в долчинка, за да не се вижда  от душманите в миналото, сивее  над 150-годишната черква „Света Петка”. Тя е свидетел на голяма част от историята на Смоляновци – на заселването на фамилии, битки и погроми,  на Освобождението, на войни, сватби и кръщенета. В годините на комунизма обаче Божият дом тънел в забрава, а камбанарията рухнала.

 

- Всичко тръгна от поп Васил – старият свещеник на Смоляновци, разумен и достоен човек. Той ме извика още през 1986 г., предаде ми една папка с чертежи, изчисления  и документи и ме помоли да се заема с възстановяването на камбанарията. Но подчерта, че трябва само местни хора да го направим! Обещах му, но не предполагах колко много време и усилия ще са нужни!, споделя бизнесменът Борис Ангелов – регионален представител на Софийската стокова борса в Монтана. 30 години минали оттогава, но Борис не забравил обещанието си и стъпка по стъпка, ден след ден с помощта на приятели и съмишленици, събирал средства и хора, за да възродят символа на родното си село.

- Опитахме се да започнем строителството още преди 1989 г., от отдел „Култура” на община Михайловград ни  осигуриха 20 000 лева, но не можахме да намерим екип, който да започне работа, спомня си Ангелов. След промените нещата станали още по-трудни. Мините, в които мъжете изкарвали хляба си, били затворени,  предприятията и земеделските стопанства в района рухнали. Ширнали се безработица и бедност. Заети да оцеляват в настоящето,  в неведение за бъдещето, смоляновчани  обаче не забравяли дълга си да опазят миналото на селото. През 1999 година, когато родените през 1949 г. жители се събрали, за да отпразнуват 50-годишнината си, идеята за възстановяването на черковната камбанария отново била подета. Натрупали за половин век  опит и сили, намерили местата си в живота из цяла България, но не забравили родното си село. И така мъжете и жените от набор 1949 г. решили да се заемат с издигането на черковната кула.

- Избрахме инициативен комитет, в който включихме и дъщерята на поп Васил  Маргарита, а касиер ни стана местният полицай Митко Страхилов, спомня си Борис Ангелов.  Ентусиастите  подготвили проект, събрали малко пари и на 8 май 2000 г. направили първа копка, а свещеник осветил и благословил градежа. Всички решили, че заедно с камбанарията, ще възстановят и някогашното килийно училище, което навремето се помещавало в  храмовата кула и където учили прадедите им.

Първото килийно училище на Смоляновци било в манастира „Свети Йоан Предтеча Пусти”, който се е намирал на връх Стовци над селото, разказва краеведът и уредник на местния музей Петър Младенов. В създадена от него сбирка са подредени от древни вкаменелости, през римски антики  и стари носии до документи от нови дни.  От спомените на старците Петър научил, че през 1858 г. турци нападнали манастира, където се криели хайдути и  убили учителя в школото отец Стойко. После агаряните накарали децата и монасите да пренесат събраното наблизо сено в манастира, затворили вътре всички и ги запалили. Зверството обаче не отказало местните хора от науката и вярата. След опожаряването на манастира поп Васил Бонкин организирал строежа на нова църква „Света Петка” в селото, която била завършена през 1863 година. А в центъра на Смоляновци селяните дигнали конак с кула, където открили и килийно училище. В него учил децата на четмо и писмо поп Йоцо, после даскал станал Йоан Кекерата, реди краеведът. Със сигурност поповете и даскалите не учели децата само на молитви, а и на обич към България и свободата, щом  през 1876 г. смоляновчанинът Русин Робов се включил в Ботевата чета, а от селото излезли учители, духовници и патриоти.

Заради дълга към дедите си във  възстановяването на килийното училище и камбанарията освен хората, родени през 1949 г. се включили и почти всички жители на селото.  Градежът подел строителният техник Любен Шиндов. Майсторите Ачо Митов, Митко Ганов, Петър Върбанов, Мито Първанов, Венцислав Петров и Пенчо Рудов зидали и мазали. Идеята с жар поел и младият кмет Младен Младенов, вече покойник. С инициаторите  решили да кандидатстват с проекта си за камбанария  по програмата за селските райони.  И за да работят на градежа само местни хора, както обещали навремето на поп Васил, четирима смоляновчани регистрирали фирми и една от тях спечелила поръчката. Педя по педя камбанарията растяла сред селото. Но парите все не стигали. Повечето хора – бедни и възрастни, дарявали по лев, два. Като през Възраждането обаче за общото дело всеки давал каквото може - едни носели тухли и цимент, други – желязо, трети участвали с труд.

- Много сме благодарни на общинската управа в Монтана и на кмета Златко Живков, които ни помогнаха с финансиране, организация и специалисти. Кметът Живков на три пъти дари и лични средства. Помогнаха и от Областната управа, и от ВИК, разказва Борис Ангелов.  След 17 години събиране на дарения и труд  през лятото на 2016 г. камбанарията най-после станала готова. Навръх Петковден – празника на старата черква „Света Петка”, Смоляновци откри възстановената си камбанария и килийното школо. Отец Славейко отслужи водосвет, а председателят на Инициативният комитет Борис Ангелов, кметът на Монтана Златко Живков и местният управник Пламен Лилчов прерязаха лентата.

Вашето дело е добър знак за историческа памет и  ни прави повече българи и повече християни!”, заяви кметът Живков. А местният управник Пламен Лилчов по традиция даде на празника курбан за цялото село. Преди да се понесе камбанния звън над Смоляновци  бяха изчетени и имената на 157 дарители  за общото дело. „Тази кула е символ на селото и на всичко което трябва на нас и държавата ни – вяра, образование, труд и единство!”, казва кметът на Смоляновци Петър Лилчов. А смоляновчани вече чертаят планове да започнат заедно да потягат и храма си.

 

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Репортажи