Селски храмове край Монтана пазят корените на християнството и изкуството

Изследване на храмовете, посветени на Свети Николай в Долна и Горна Вереница представи в Държавния архив - Монтана докторът по изкуствознание Катерина Дюлгерова.

Ръководител на дисертацията е проф.д-р по изкуствознание Елена Попова от БАН, а с нея в представянето се включи и доц. д-р Миглена Прашкова от Великотърновския университет.

Проучването на храмовете „Свети Николай”, които са с петвековна история и са обявени за национални паметници на културата, е продължило три години. В архитектурата и фреските на черквите може да бъде проследено развитието на православието и българското изобразително и строително изкуство на границата между Средновековието и Възраждането, отбелязаха специалистите.

Двете села са били част от хасовете на румелийския бейлербей на територията на Видинския санджак. Според най-старият запазен опис на населението в региона в периода 1454 – 1455 година в Горне Верениче е имало 100 домакинства и приходи от 14 752 акчета, а Долне Верениче имало 197 домакинства и приход от 29 015 акчета и се равнявало по големина с град Видин и дори го превъзхождало по доходи, разказаха историци.

На изявата присъстваха Видинският владика Даниил, кметът на Монтана Златко Живков, кметовете на двете села Ивайло Иванов и Веселка Горанова, историци, краеведи, художници и общественици. „За нас това изследване е ценно защото проследява корените на хората, които са живели в двете села и поддържането на живия християнски дух. Това е националната ни памет и е една предпоставка за съхранение и препредаване на това религиозно наследство”, каза видинския владика Даниил.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Региони