Селфи с жертвен агнец

Грузинците честват два пъти Св. Герорги и го почитат като закрилник на страната

От специалния пратеник на "Труд" в Кавказ

Рано сутринта на 6-и май главната улица на село Мухнари (40 км. северозападно от Тбилиси) изглежда като добре организиран масов протест срещу вегетарианството.

В продължение на няколко километра се простират месарски магазини – едни са добре подредени, така да се каже сертифицирани, а други – импровизирани. При импровизираните всеки, който има три агнета е провесил едното пред дома си.

На селския пазар животът среща смъртта, вярата – суеверието. Прииждат търговци на животни, очакват купувачи на животни. Продава се всичко – от малки пиленца, петли, агнета и кочове до плашещи с погледа си бикове. Съпътстващите стоки също са на лице – киндза, лук, домати, краставици, туршии и включително типичните за Грузия говежди копита, от които правят прекрасна супа, подобна на нашата пача. С последното кулинарно изделие се изтрезнява. Защото на празник се пие.

На 6 май грузинците празнуват така, както никой друг по света. Всъщност те празнуват два пъти своя светец Тцминда Георги (Св. Георги, б.а.) – на 23 ноември и на 6-и май. Всяко семейство, всеки човек нарича нещо, което ще принесе в жертва и на тези два дни задължително го изпълнява.

Моят грузински герой Афтандил Осепашвили, посветил свободното си време да ме въвежда в най-топлите традиции на страната, също е в Мухрани. Следобед ще събира цялата фамилия и няма как да има компромис в традициите.

Мухрани е най-големият свободен пазар на прясно месо в цялата страна (тук всяко село е специализирано в нещо, но това е друга тема). То може да се купува свободно всеки ден, а в неделите се случва нещо, което трябва да се види.

Афто притичва от място на място, пазари се на висок глас, чеше се по главата – явно сваля цената. След около половин час вече е спазарил едно шиле, натоварва го на колата и продължава към следващата спирка – пекарната. Самият Афтандил притежава чудна пекарница в Мцхета (старата столица на Грузия, техният Йерусалим), но казва, че в Мухрани продават най-хубавия лаваш (хляб, който изглежда като голяма вкусна мекица). Самото минаване около пекарната кара стомаха ти да заработи, устата да се изпълни със слюнка, а в очите ти да плува сулгуни (сирне) и пресни розови домати – добро начало за шашлици с вино.

Двайсетина хляба хляба полягат на задната седалка точно до голяма бутилка с ракацители и колата тръгва към храма Свети Георги, който се намира на върха на планината между Ксани, Мухрани, Чардакхи и Патара Канда.

Пътят е труден, стръмен. Десетки хора, въпреки ранния част, вече пъплят нагоре. Едни са с автомобили, други пеша – кой както е обещал на Свети Георги. Вървят по двойки, вървят на семейства, цели на компании. Някой дърпа след себе си агне, някой носи петел, а тук там се виждат и телета.

Традицията е да се обиколи църквата три пъти. На всяка обиколка трябва да целунеш северозападния ъгъл – не знам защо – сетне да се поклониш на вратата три пъти и да се прекръстиш три пъти. Накрая се влиза в храма, запалва се свещичка и се произнася молитвата. Всеки знае какво иска да измоли, защото по тези планини се случват чудеса. Накрая се преминава към курбана.

Точно пред малката църква вече са заели места клети търговци на свещи, един-двама просяци. Оформени са и две импровизирани кланици.

Нико се е специализирал в главоотделянето на петли. Седи на пътеката, точи двата уморени от употреба ножове и не бърза. Няма защо. На всеки две минути при него спира някой, подава му банкнота или монета и той не се пазари. Обръща се с гръб към хората и след минута връща птицата.

“Дават ми дребни пари – някой две, друг – три, а по-щедрите по пет лари”, казва той. След това ми обръща гръб, защото в ръцете му е следващия петел.

Големите жертвоприношения са на десетина метра по-долу. Малко плато се е превърнало в удобно място за колачите. От години пространството там е култивирано, че да е удобно за работа – простори, на които да се закачат ченгелите, маси – за да чакат поклонниците в наздравици.

Към храма идват все повече вярващи. Семейство спира в подстъпите към светото място и си прави селфи с агънце. Други две момичета седят и гледат величествената гледка към река Мтквари. Далеч в ниското се вижда и огромен, модерен затвор.

В началото празникът би се сторил на всеки прекалено кървав, но това е, ако не познаваш историята на грузинците, тя определено е доста кървава. Християнството и свети Георги са ги спасявали във всички трудности и препятствия в дългата им история и те никога не са се отказвали от името си, от вярата си, от свободата си.

Свети Георги е обезглавен по заповед на император Диоклециан, както се смята на 6-и май 303-а. Мъченията обаче започват на 23 ноември предната есен и всеки ден мъчителите мислели, че е мъртъв, но на сутринта той се раждал наново и правел чудеса. След смъртта си светецът продължава със своите чудеса, които не спират и до днес. Затова го наричат Свети Георги Победоносец.

Негова братовчедка е света Нино (св. Нина). С двамата е свързано и приемането на християнството от Грузия още през 317-а година. Събитието, което преобръща историята на страната, се случва точно по тези хълмове около Мухрани.

Света Нино пристигнала в царство Иверия, когато царувал Мириан I. Когато дошла вестта за мъченическата смърт на нейния братовчед Георги, Нино започвала да разказва за чудесата на светеца и как той брани хората. Все повече езичници ставали християни.

Нино правела чудо след чудо. Христовата вяра приела дори царица Нана, но цар Мириан се страхувал от нея и решил да прогони християните, така както се случвало из цялата римска империя.

Царят решил да направи заговор, защото много хора в двора вече били покръстени и тръгнал на лов в мухранските гори с вярна дружина. Когато се изкачили на хълма Хтоти се извила страшна буря. Гръмотевица ударила част от свитата му, другите са разбягали и той останал сам. Царят започнал да се моли на своя идол Амраз, но нищо не се случвало. Тогава се обърнал към Христос с думите: “Боже на Нино, разсей тъмата пред мен и аз ще прославя името ти!”

Чудото се случило и според грузинците това се случило на 6-и май 316 година. Когато се завърнал в Мцхета, Иверийското царство приело християнството за официална и единствена вяра.

Нино разказала на Мириан, че Свети Георги го е закрилял през цялото време и така Иверия вече имала свой закрилник. Първият храм на светията в света е построен в малко село в Кахетия – Бодбе, край Сигнахи. Днес там се намират гробът на света Нино.

Грузинците строят църкви на името на светията от онова време. Те обикновено са на хълмове, край пътищата и са стотици. Светецът е толкова важен за страната, че иконата му е в щита на герба, а четири герьовски кръста са на знамето. Те са четири, защото след едно от поредните чудеса край Мцхета, Нино заповядала от дърво на хълма Джвари да се направят четири кръста и да се поставят на четири места в Грузия. Единият от тях се намира на хълма Тхоти, където днес има църква на нейното име.

Този хълм се вижда от нашия, този на който с Афтандил чакаме ред за жертвения агнец. Идва и неговия ред. Прекръства се, а след това налива по чаша ракацители.

Следобяд ще започнат истинските тостовете, а в първите четири винаги има един “за да има мир, за да няма война, за да можем да живеем щастливо”.

От църквата Свети Георги се вижда Южна Осетия. Точно преди 10 години руските войски стигат до Мухрани, а след това отхапват това парче грузинска земя и остават там май завинаги. Това е поредната кървава война по тези земи и всички тук помнят това време. Дори и децата.

Обратно по пътя към Мцкхета срещаме търговците. Мука вече е в състояние близо до жертвените телета – само мучи. Тълпата тръгнала към хълма е все по-голяма. Долу до река Ксани спира хладилно камионче със сладолед. Двама ентусиасти нарамват чантите и тръгват пеша към хълма, а до тях огромно стадо овце е притихнало в очакване на децимацията. Агнетата едва ли знаят, че така поемат греха на хората.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Репортажи