Преди много често се карахме за грешките една на друга - признава Стефани Стоева. - Но вече отдавна се разбираме само с поглед. Научихме се да бъдем един отбор.

Само преди 15-ина дни Стефани и по-голямата й сестра Габриела донесоха първа европейска титла за България на двойки в бадминтона.

На първенството в испанския град Уелва дуетът бе изключително убедителен – записа пет победи, като не даде и гейм на съперничките си.

„В техническо отношение сме почти равностойни на азиатките, остава да сме по-стабилни и в чисто психологически аспект“, допълват момичетата.

А показателно за класата на българките е и фактът, че в Азия вече не искат да тренират с националките преди световното през август, за да не им разкриват козовете. През март Стоеви победиха първите ракети на Тайланд на открития шампионат на Германия и конкуренцията вече внимава кого кани на лагери.

„Получихме отказ, сега нашият треньор Михаил Попов преговаря да тренираме в Сингапур преди мондиала“, разкриват момичетата.

Именно наставникът е причината, Стоеви да заиграят по различен начин и да са равностойни на най-добрите в света.

„Той ни научи да бъдем екип, а първата година изцяло акцентира върху физическата ни подготовка – признават хасковлийките. - Стояхме предимно във фитнеса и тренирахме нашата издържливост. Така че да умеем два часа да престоим на корта срещу елитните азиатски състезателки, които са най-добри в нашия спорт.“

И тъй като Попов живее и работи в Париж, по-голямата част от времето си сестрите също прекарват във френската столица.

Когато обаче се захващат с бадминтон изобщо дори не подозират, че един ден може да обикалят света и да се разхождат край Айфеловата кула.

„За първи път чух за този спорт покрай моя приятелка, бях втори клас – спомня си 22-годишната

Стефани. - В началото всичко възприемах като хоби. Истински се запалих по спорта след 2006-а, когато спечелих и първата си републиканска титла. Хареса ми, защото е динамичен, ненатоварващ. А в същото време се забавляваш“.

Първоначално по-голямата с година и два месеца Габриела не е изобщо въодушевена от играта с перцето. Тренира спортни танци и си казва, че никога няма да се захване с бадминтон. Но веднъж отива в залата заедно с майка си, за да плати таксата на сестра си. Става й интересно. И с всяка следваща седмица все по-често започва да се отбива в залата.

„Бях близо до Стефани и това ми харесваше, а когато започвахме и да печелим наистина заобичах бадминтона“, признава Габи.

Всъщност момичетата толкова добре се сработват, че си имат свои ритуали и вярват, че те им носят късмет. Преди всяко голямо състезание са с нов маникюр. Стефани предпочита зеления цвят, а Габриела – синия. Момичетата са и една от двойките в света, които най-често сменят екипировката си на турнир. В първия кръг, например, играят в червено, във втория са в жълто. Дори спонсорът им - японският спортен гигант „Йонекс“ се съобразява с техните предпочитания. Двете са фенки и на татуировките. Имат по пет. Хорото повежда Стефани, която прави първата на десния си крак. Тя е на китайски и гласи: Вярвай в себе си.

И наистина момичета вярват, че заедно може да покорят редица върхове.

Най-дългата им раздяла обаче е миналата година. Тогава за 27 дни се състезават за различни отбори в Индийската лига, които ги придобиват на търг. Но пък имат щастието да играят с най-добрите в света. Габриела си партнира с олимпийския шампион Ли Йон Де, чийто голям фен е Стефани.

„Имаше период, в който бяхме в един хотел, на различни етажи и нямахме право да се виждаме“, разкрива с усмивка Стефани. - Но пък се върнахме оттам с автентични индийски рокли.“

Амбицията на българките е тази година да покорят и световния връх. А мечтите на момичетата не спират до тук. Искат да попаднат на финалния турнир в Китай, където отиват първите 8 дуета на планетата. От четвъртък Стоеви ще станат № 9.

„Харесва ни да пътуваме, но не сме се замисляли след време къде искаме да се установим – казват сестрите. - Макар че най-много ни харесва в Сингапур. Пак обаче ще сме някъде заедно. Ще имаме къща, едната ще живее на единия етаж, а другата на другия....Но засега това е някъде далеч. Погледите ни са насочени към голямата ни цел – олимпийски медал, ако не на тези игри в Токио, то на следващите в Париж 2024!“