Анализите са на проф. Маруся Любчева и проф. Венелин Терзиев

Динамиката на техническото и технологично развитие изисква динамика на всички съпътстващи системи. Това казват проф. Маруся Любчева и проф. Венелин Терзиев.

„Говорим за Индустрия 4.0, която засяга индустриите и пазарите по целия свят. Това се отразява и върху характера на начина, по който се реализира работната сила. Безпрецедентният достъп до знания, по-голяма процесорна мощ и нарастването на нови видове технологии като дигитализация, изкуствен интелект ще променят коренно производителността и ефективността за следващото поколение работници. Ако не сме в крак с необходимостта от бързо променяща се работна сила, ще се озовем без талант, умения, организационна гъвкавост и способност за иновации, които най-добрите лидери търсят. За да изградим работна сила, която може да издържи на тези промени и да се развива по време на следващата революция, трябва да преосмислим нашия подход към подготовката на специалисти, а впоследствие към кариерното развитие“, обяснява проф. Терзиев.

Според двамата изследователи промените засягат много системи и една от тях, разбира се, е образованието. Не случайно дебатът за връзката между бизнес средата и образованието „върви“ с пълна сила. Все по-активно се дискутира дуалното образование, защото е безспорно, че каквито специалисти подготвяме днес, такива работници и мениджъри ще създават икономиката след няколко години. Логиката на интервенциите в системите е еднаква – динамика, адаптивност, иновации, определящи видово и качествено продуктовия пазар. Всяка от системите организира своите промени по вертикала и хоризонтала, за да отговори на динамиката и все по-нарастващите изисквания.

Въпросът е не само какви, а кога се организират тези промени, за да не се губи ресурс и за да може човешкият ресурс да бъде адекватен. Бързината в образованието се оказва определяща. Говорим за бързо образование в смисъл на адаптивност, за достатъчно образование и за качество в образованието, което осигурява знанията, уменията и компетенции за реализиране в новите индустрии. Мобилните и гъвкави кариери днес, различни от тези през миналия век, промяната на линейния път в кариерата към поемане на по-високи отговорности и набори от умения определят и новият характер на професионално образование. Какво е това ново професионално образование и може ли то да се реализира чрез бърза трансформация на съществуващия модел. Дуалното образование, в чиято полза беше променен и Законът за професионалното образование, трудно си пробива път, е само една стъпка в подготовката на „новата“ работна сила.

„Фактите са няколко: освен в закон, развитието на дуалното образование е включено като приоритетна задача на минимум две институции – министерство на образованието и науката и министерство на икономиката. Положителни примери има и със сигурност ще се появяват и нови, но се питаме достатъчно ли е това!? Какво друго е необходимо, за да се преобърне тенденцията ученици и особено студенти да учат не това, което ще им гарантира добра реализация.

Често явление е преподавател от университет да среща свои студенти и те да му споделят, че нямат добра реализация; че напразно са хабили усилия и средства за получаване на висше образование, след като работят ниско квалифицирана и не по специалността работа (в общия случай непривлекателна работа), което разбира се е тъжно, но със същата сила се отнася и за специалисти със средно професионално образование. Образованието твърди, че бизнесът не е готов със свои изисквания за подготовка на специалисти – кои специалности, колко специалисти, в какъв период от време. Бизнесът твърди, че образованието не подготвя необходимите специалисти – като видове специалности и като качествено обучение. Сагата може да продължава до безкрайност, а разминаването между търсенето и предлагането е безспорен факт.

Десетки действащи професии остават без специалисти, бизнесът внася специалисти от чужбина или търси други варианти за решаване на текущите си проблеми. Колкото и да разчитаме на това, че сме част от единното европейско икономическо и образователно пространство, очевидно е, че проблемът става застрашителен“, коментира проф.Венелин Терзиев.

Той допълва, че според бизнесът връзките са спорадични; образованието отговаря само донякъде на съвременните изисквания на бизнеса; рядко представители на бизнеса са канени в професионални училища и университети за участие в подготовка на учебни планове програми, лекции и др. вид дейности; професионални училища и университети рядко се обръщат за съдействие при изучаване на новости в технологиите; задължително е необходимо адаптиране на завършилите при започване на работа, в някои случай и ново обучение; трудно се намират кадри и най-вече квалифицирани работници, технолози и технически специалисти, инженери; бизнесът има ясни изисквания към специалистите, които търси и назначава на работа; бизнесът има яснота по отношение на уменията, които трябва да притежават специалистите, които търсят – важни са „меките“ умения: умения за убеждаване, за вземане на решения, да не предизвикват конфликтни ситуации, да обучават други, да работят в екип, да решават проблеми, да са отворени към нови инициативи.

„От своя страна пък от образователната система са категорични, че бизнесът рядко се интересува от това, какво се прави в образованието; бизнесът рядко заявява необходимост от кадри пред училищни и университетски власти, понякога прави това на местно или регионално ниво; по отношение на интереса на бизнеса и предложения към професионални училища и университети за практическо обучение на ученици и студенти образованието е разделено почти поравно – да и не; има полза от практическо обучение на ученици и студенти, но все още не е голяма; по отношение на предложения от страна на бизнеса за промяна на учебни планове и програми образованието е разделено почти поравно – да и не.

Какво казва образованието за своите възпитаници: самооценката на образованието е висока.) образованието подготвя своите възпитаници в отговор на съвременните изисквания; включват се „меките“ умения в подготовката на ученици и студенти; младите хора са подготвени да започнат работа веднага след завършване на образованието си; по специалността се реализират едва 1/3 от завършващите, почти толкова заминават за чужбина, другата 1/3 се реализират не по специалността“, разкриват професорите.

И бизнесът и образованието считат, че взаимодействието трябва да се осъществява съвместно и в синхрон, но нито едната нито другата страна имат конкретни предложения.

„Сериозният проблем при обсъждането на взаимодействието между бизнеса и образованието или качеството на професионалното образование се състои в това, че се констатират проблеми, дефицити, но няма системна разработка, която да създаде тренд за промяна, или ако има предложения, те са откъслечни и временни.

Активността по отношение на дуалното образование не скрива проблемите, които се констатират от липса на взаимен интерес по отношение на учебни планове, програми и стажове.

Отчуждението от определени професионални направления и професии доминира над съсредоточаването какви умения трябва да притежават младите специалисти и това буди сериозна тревога за развитието на икономиката.

Продължава да не се експлоатира сериозно темата за професионалното ориентиране, чрез което могат да се преодолеят тенденциите на „модерност“ в някои професионални направления“, подчертава проф.Маруся Любчева.

Учените предупреждават, че не се правят задълбочени анализи, въз основа на които да се изработят механизми и конкретни мерки за преодоляване на проблемите. На този етап всяка от системите се спасява поединично. Все още пазарът на труда и образователният пазар се развиват паралелно, или ако имат, то те са малко пресечните пространства.

„Наложително е да се изработи стратегия за икономическо развитие на страната, според чиито приоритети да се наложи подготовката на кадри със съответната образователна степен и тази приоритетност задължително да се въведе в изпълнение от средните училища и университетите като подготовка на кадри. Не е тайна, че многократно преработваните закони не обслужват достатъчно качествено нито сферата на образованието, нито тази на икономиката. Сега, докато чакаме резултатите от закона за предучилищно и училищно образование, определени професионални направления на всички нива ще продължават да се обезлюдяват и дори статутите „защитена професия“ няма да могат да решават проблемите“, казват изследователите.

По думите им сериозно безпокойство сред младите специалисти пораждат условията на труд, следователно това е въпрос, който трябва да претърпи сериозна промяна към подобрение. Страхът от увреждане на здравето при професионалната реализация е доста развит у младите хора. От една страна здравословните и безопасни условия на труд не се изучават в нашата образователна система, а от друга, изпълнението на Закона за здравословни и безопасни условия на труд е спорно на много места.

„Може би е време за един нов закон за професионалното образование, както и нов закон за висшето образование /все пак висшето образование е част от професионалното/ и в този ред на мисли тези закони да се включат постановките за преимуществено. Чрез законите трябва да се постигне баланс между различните квалификационни равнища. Независимо от повишеното търсене на специалисти с висока квалификаця, все още има достатъчно нужда от по-нискоквалиициран персонал. Ранното профилиране може да даде шанс за работни места, особено на ученици, потенциални от преждевременно напускане /ранно напускане/ на училище. Въвеждане на безплатни обучения по специалности от висок интерес, с осигурени работни места, ще бъде важна стъпка в тази посока. За бизнеса трябва да се предвидят благоприятни възможности за създаване на „първи“ работни места.

Важна част от усилията е да се създадат възможности бизнесът да разкрива свои центрове за обучение, като по този начин се прекъсне не дотам изрядната практика различни организации, нямащи нищо общо със съответни направления да обучават и раздават свидетелства за квалификация. Това би засилило интереса на бизнеса към качествена подготовка на кадри, както и да се сведат до минимум практиките професионални училища да обучават срещу заплащане и да дават свидетелства за квалификация извън своите обучителни програми“, коментира проф.Терзиев.

Според двамата професори важен елемент от новите инициативи трябва да заемат професионалните колежи. От една страна започвалото обновяване на класификатора на професии, от друга страна да се организира ускорена процедура по регистриране на колежите и бързо започване на функционирането им.

„Търсенето на правилни и верни решение трябва да се осъществи в максимално кратък период и не само да отговори на още по-силно притискащите ни нужди от това, по-скоро за комплексно решаване на възникналите проблеми от този характер“, категорични са експертите.

Професор Маруся Любчева

Завършва образованието си с професионална квалификация „инженер-химик“, специалност „Технология на полимерите“. От 1972 г. е докторант във бургаския Висшия химикотехнологичен институт „Проф. д-р Асен Златаров“. През 1977 г. доктор и има над 50 научни публикации в реферирани списания, множество публикации в националния и местния печат.

В периода между 1977 и 1987 г. е научен сътрудник. Доцент от 1987. От 1989 до 1991 г. е декан на Отделението по следдипломна квалификация в Университет „Проф.д-р Асен Златаров“. Била е декан на Факултет „Органични химични технологии“ от 1991 до 1993. След това до 1995 г. е ръководител на Катедра „Материалознание“ в същия университет.

От 1991 до 1995 г. е бургаски общински съветник. От 1995 до 2005 г. е заместник-кмет на Община Бургас. От 2005 г. е депутат в 40-ото народно събрание. На 1 януари 2007 г. става член на Европейския парламент от България до 2009. От 2013г. до 2014г. отново е евродепутат.

Доц. Маруся Любчева е член на 4 комисии в Европейския парламент: Комисията по международна търговия, Комисията по бюджетен контрол (пълноправен член), и Комисията по бюджети и Комисията по правата на жените и равенството между половете (заместник-член). Тя е член и на Делегацията в комитетите за парламентарно сътрудничество „ЕС – Казахстан“, „ЕС – Киргизстан“ и „ЕС – Узбекистан“ и за връзки с Таджикистан, Туркменистан и Монголия и заместник-член в Делегацията в Комитета за парламентарно сътрудничество „ЕС – Украйна“. Тя е почетен професор.

Професор Венелин Терзиев

Той е изследовател, посветил голяма част от трудовете си на теми, свързани със социалната политика и социалното подпомагане. Венелин Терзиев е доктор на икономическите науки, доктор на науките (Национална сигурност) и доктор на науките по социални дейности. По настоящем е професор в Русенски университет „Ангел Кънчев“ и в Националния военен университет „Васил Левски“ в гр. Велико Търново. Заемал е редица ръководни длъжности в Министерството на труда и социалната политика, Министерство на културата и в частния бизнес.

Има повече от 800 научни публикации в различни издания на български, руски, английски, френски и немски език, като голяма част са в реферирани издание на SCOPUS иWeb of Science.