Сградата на болницата в Елена е обявена за продан за 1 млн.лв. Целият сграден фонд на търговското дружество МБАЛ „Д-р Димитър Моллов“, което е в ликвидация, е сложено на тезгяха от синдика Иван Балабанов. Това съобщи във вторник кметът на Елена инж. Дилян Млъзев.

Първоначалната тръжна цена е 1 милион лева, като обявление за продажбата е публикувано в кметската управа. Това реално е размерът на общата сума без лихвите, на която възлизат задълженията на фалиралата лечебница. Парите бившата болница дължи на доставчици на лекарства, на медицинския персонал, който работеше доскоро в нея - за заплати и осигуровки, за електроенергия и др.

"Най-голям е борчът на лечебницата към НАП", уточни още инж. Млъзев.

Градоначалникът изрази мнение, че цената не съответства на пазарната, тъй като е много висока, и че търгът надали ще е успешен. Явно балансът в ценовата оферта не може да се намери, защото преди време огромната триетажна сграда е била обявена за смехотворната сума от 150 000 лева. Само решението на Окръжния съд във Велико Търново за спиране на разпореждане с имуществото на МБАЛ е осуетило стационарът да се изтъргува за такава смешна сума. По неофициална информация, преди няколко години е бил заявен интерес от инвеститори, готови да платят за лечебницата около 400 000 лева, за да я превърнат в дом за стари хора.

В сградата на бившата болница, която е относително модерна и запазена, в момента се помещават хоспис с капацитет за 25 човека, Спешна помощ, медицински център, както и кабинетите на общопрактикуващи лекари. Тези структури обаче не са извадени от активите на дружеството и помещенията не са отделени като обособени части.

По решение на съвета на кредиторите сега на търга сградата е пусната „на цяло“, а не на обособени части. Инж. Млъзев уточни, че община Елена е съсобственик с МБАЛ, която има по-големи дялове, и мажоритарният собственик е длъжен да предложи първо на кметската управа да изкупи сградата или обособени части от нея. Това е единият вариант за запазване на действащия хоспис в бившата болница.

"По отношение на филиала на ЦСМП по проект на Министерството на здравеопазването се подготвя неговото изнасяне извън тази сграда и настаняване в друг обект с ново оборудване. Тази зима е била много трудна за работещите в сградата", сподели инж. Млъзев.

Съдействие са оказали двете горски стопанства – в Буйновци и в Елена, които предоставили дърва.

От общинското ръководство се надяват бившата лечебница да бъде купена , макар и на по-ниска цена от инвеститор, който да запази предназначението на сградата. Тя може да остане като болница за долекуване и рехабилитация, да се превърне в модерен рехабилитационен център, или да се ползват даденостите на чистия планински въздух и да се лекуват белодробни заболявания. „Може да се превърне и в модерен дом за стари хора. Досега обаче не е заявяван инвестиционен интерес от страна на медицински холдинги или фармацевтични компании", коментира инж. Дилян Млъзев.

Болницата в град Елена е с над 120-годишна история и е една от първите болници в България след Освобождението. Открита през 1880 г., в нея са работили известни лекари, които са и основоположници на здравеопазването в новосъздадената държава. Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Димитър Моллов-Елена” ЕООД, е търговско дружество от 2000 година. Към настоящия момент дружеството е в ликвидация и не предлага предоставяне на здравни услуги. Лечебницата в Елена окончателно прекрати дейността си през 2012 г., като нейн последен управител е д-р Йорданка Садинова. Здравното заведение е функционирало успешно с четирите си отделения - АГО, Детско отделение Вътрешно отделение и хирургия. Факторите да стигне до ликвидация са комплексни, като основните са - намаляване на населението, респ. пациентите в района, и липсата на квалифицирани кадри.

Лечебницата носи името на еленският медик д-р Димитър Моллов, основоположник на българското здравеопазване. Той е създател на първия здравен закон (1879), председател на Върховния медицински съвет (1879 – 1882), един от инициаторите за основаването на Александровска болница в София, основател на Българския червен кръст (1883), заместник главен лекар на Българската войска (1884 – 1887), съосновател (1901) и пръв председател на Българския лекарски съюз.