Синоптици скочиха срещу решението на Националния институт по метеорология и хидрология при БАН за затварянето на легендарната станция на връх Мусала. Те са изготвили петиция срещу „консервирането“ на съоръжението. Само няколко часа след пускането й е подписана от 1000 души.

В петицията пише, че със затварянето на станцията на връх Мусала „се погребва един от най-големите символи на българската наука, на българския туризъм и планинарство“. Според авторите на текста консервирането на Мусала е само началото на затварянето на станции в страната и това ще е съдбата и на останалите 40.

„Не се е обсъждал такъв въпрос при нас. Ще бъдат инсталирани автоматични уреди за измервания, но те няма да заместят тези, които се правят от хората, а ще дават по-точни данни“, заяви пред „Труд“ ръководителят на департамента "Прогнози и информационно обслужване" към НИМХ при БАН проф. Христо Георгиев. Той отново повтори, че липсата на добре подготвен персонал е причината за затварянето на станцията на Мусала.

„Има хора, които са професионалисти и са съгласни още сега да бъдат пратени на станцията на Мусала“, заяви синоптикът Красимир Стоев и отново изрази съмнение в изтъкнатите от ръководството на НИМХ твърдения.

Вълна от недоволство заради затварянето на станция „Мусала“ залива интернет. „Христо Брънзов първо съсипа агрометеорологичната мрежа в България, след това посегна на радара в Гелеменово, а сега посегна на най-високата метеорологична станция в Югоизточна Европа“, пише гневен потребител на портала stringmeteo.com.

Междувременно на сайта на НИМХ към БАН беше публикувано становище на директора проф. Христомир Брънзов, който в понеделник не вдигаше телефона си, защото е в чужбина. В него той отново изтъква като причина за затварянето на станцията липсата на подготвени за тежките зимни условия специалисти. Освен това обяснява, че твърденията за това, че има бизнес с автоматични метеостанции, са спекулации и че дейността му не е в конфликт на интереси с поста му в НИМХ-БАН.

Из архивите

Цар Борис III дарил пари за създаването на станцията

Станцията на връх Мусала е открита през 1932 година, след като се оказало, че на Балканския полуостров няма кой да предава данни за метеорологичната обстановка. Тогава лично цар Борис III се заема с процеса и дарява пари за създаването й, става ясно от справка в архивите.

В писмо от 7 септември 1933 г. четем: “Полезните и ценни съвети на Негово Величество, голямото Му внимание и интерес към наблюдателницата “Мусала”, разрешението да се строи на Негови собствени места, разрешението да се предават по Неговата телефонна линия резултатите от наблюденията, паричните помощи и редицата други подаръци, двата хелиографа, помощта на охраняващата рота в Чам Кория, накрай голямото Му благоволение да награди с висок орден Председателя на Българския туристически съюз за заслугите му към делото “Мусала” и др. др...цялата тази редица от помощи от страна на Негово Величество туриха основата и гарантираха успеха на делото “Мусала”.

При освещаването от името на царя слово е произнесъл д-р Иван Буреш - директор на Царските природонаучни институти. В него се казва: "Новият научен и културен институт да пребъде във вековете, да бъде огнище на чиста и полезна наука, интернационалният характер на която наука да разнася доброто име на малка България из цела Европа, из цел свет.“