Синоптичка е първата жена офицер в бойния флот

На 86 години подполковник Зорка Вълчева пише книга за живота си

 

В ход са тържествата за 138 – годишнината от създаването на ВМС, чиято кулминация по традиция е винаги във втората неделя на август, когато се провежда ритуал за вдигане на Военно-морския флаг и флаговете за разцветяване на бойните кораби.

Празникът е поводът за среща с първата жена офицер във военния флот. Достолепната дама е на 86 години, семпло елегантна, с поддържан маникюр и прическа, с приятно и одухотворено излъчване и със завидна памет. “Аз съм офицер, войник, държа на спретнатия вид и на реда”, обяснява скромно Зорка Вълчева. Тя влиза в редовете на Военно-морските сили (ВМС) като лейтенант, на служба изкарва 39 години и се пенсионира като подполковник от резерва. Детската є мечтата била да стане военен летец или доктор. Преследва първата. В родния си град Варна след завършване на гимназия изкарала курсове за безмоторни летци. От ВВНУ “Георги Бенковски” в Долна Митрополия тогава обявили, че търсят жени за военни пилоти. Морското момиче издържало всички практичeски изпити с въртене в барокамера на летище Враждебна, минала успешно и през прецизния медицински преглед.

Приети били първите 13 момичета, които навлекли съвсем не по мярката им мъжките униформи. Започнали строева подготовка, стрелби, хвърляне на гранати, положили и първата клетва, а помежду си си обещали да не се покажат, че са по-слаби от мъжете, да не се оплакват никога от дрехи, храна и всякакви неудобства. Преди да започнат специалната подготовка на аеропланите излязла заповед на тогавашния генерал Захари Захариев, според която младите дами няма да летят, а ще стават синоптици, защото армията и Родината имат голяма нужда за това. “Не казвам, че не ставате за летци, но в този момент ни трябват синоптици, трябва да помогнете на България”, убеждавал ги военният началник.

Първа решила да остане Зорка, защото знаела, че заради мизерията, на която е обречено семейството є, останало отрано без баща, няма как да продължи образованието си. Останалите момичета я последвали. След завършването на курса само на 20 години с чин лейтенант се представила на командващия ВМС адмирал Бранимир Орманов. Тогава, а и за дълго почти до 90-те години, остава не само първата, но и единствена жена офицер във военния флот. Започва работа в метереологичната и хидрографска служба и бързо стопила мъжкото недоверие към себе си. Появяването є във военната униформа предизвикало голям интерес във Варна. “Хората ме гледаха, спираха ме, разпитваха, децата тичаха след мен и питаха: „Како, ти войничка ли си?”. Отговарях им: „Да, войничка съм”.

В тези над три десетилетия служба има два кошмарни случая, които ще помни до края на живота си. Първият инцидент е на 29 февруари 1963 година, когато времето се влошило, задухал силен вятър, вдигнало се вълнение над 3-4 бала. Зорка Вълчева веднага вдигнала предупреждение за щорм, което се прави винаги, когато ситуацията стане опасна за корабите, а и за вертолетите. Предала предупреждението на оперативния дежурен офицер, за да сигнализира на всички бойни кораби, а и на БМФ и техните търговски кораби. На рейдовата кула на пристанището веднага вдигнали знака на щормовото предупреждение. Но въпреки него кораб “Галата” тръгнал за Балчик, за да товари жито. Вълните обливали едната страна на плавателния съд, който започнал да се обледява заради ниските температури. Когато трябвало да направи маневра на кея в Балчик обледената страна натежала, корабът се обърнал и потънал, а и с него екипажът му от 7-8 човека. Всички се удавили до един. “Много ми беше тежко, плаках, бях си свършила моята работа, а не знам защо пренебрегнаха предупреждението за опасно време”, все още не може да прежали загиналите подполковник Вълчева. Само след три години отново на 29 февруари и пак във високосната 1966 г. станал инцидент с вертолет на летище “Чайка” пак заради неспазено предупреждение за щорм. Имало съвместно учение на корабите с вертолетите на ВМС. Провело се при хубаво време, приключило, военните дали отбой и корабите се прибрали. Но изведнъж обстановката се променила - вълнение, силен вятър, индикации за обледяване и дамата-офицер вдигнала предупреждението за опасно време. “Зоре, моля те снеми го, за 15 минути се прибираме на летището, после пак вдигни предупреждението”, обадил се по телефона командирът на вертолетната ескадрила подп. Алексиев. Тя отказала категорично: “Как ще го снема вятърът вилнее с 25 м /сек, а вашите вертолети са за до 18м/сек, а и нямате апаратура срещу обледяване”. След малко чула шум на вертолет и изтръпнала: “Ах, Боже, те летят!”. Обадила се в базата, откъдето я успокоили, че първият вертолет е кацнал. След малко чула, че лети вторият вертолет, за който от летището є казали, че се приземил благополучно и той. Но на третия от силния вятър и обледяването перката му се прекършила и той полетял надолу като камък във Варненското езеро. Тогава загинали и тримата от екипажа - командирът на ескадрилата, началник-щабът на базата и пилотът. Отново го изживях много тежко, казва военната синоптичка и започна да ридае за жертвите.

Като дежурен синоптик по време на наряд не е мигвала 24 часа. Най-много се притеснявала , когато дадена прогноза за времето или избърза, или закъснява. По време на нейно дежурство на 16 февруари 1954 г. е замръзнало морето във Варненския залив. Заледяването станало при температура на водата минус 7-8 десети от градуса под нулата.

Самата Зорка през годините се е научила да усеща всяка промяна на времето-получавала силно сърцебиене, главоболие. Ако колегите й не откриели веднага студения фронт по картата от сателита, я питали :”Кажи Зоре, какво прогнозира твоята синоптична глава?”.

Първата жена офицер във ВМС не е била булка с бяла рокля. С мъжа си Велчо се венчали в общината –той в морска униформа, тя с авиаторска. Сключили брак през януари 1952 г. и тогавашният кмет трябвало лично да потвърди, че военната є книжка може да свърши работа вместо лична карта, каквото още не била извадила след казармата. Загубила мъжа си, който бил едва на 52 години и станал жертва на рака, а след това и единствената си дъщеря в същия ден, но години по-късно - също от коварната болест.

Сега живее съвсем сама, има сестра в Англия и племеник тук, който є помага в домакинството. Винаги е почитала празника на ВМС, но от години са спрели да я канят. Сега пише автобиографичната си книга “За моя живот”, която скоро ще излезе от печат. Има издадени още три книги - „С капризите на времето в двубой” за курсантските си години и за работата си във ВМС, “По ритъма на сърцето” - стихосбирка, и “Приключенията на Перкито”, книжка за деца и е посветена на любимия говорящ папагал, донесен от съпруга є при едно от неговите плавания. “В залеза на живота” е другата издадена стихосбирка на подполковника от резерва. Дамата посещава литературен кръжок, пее и до днес във вокалната група “Прибой” към Съюза на запасните офицери във Варна.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лица