Реформи са възможни със силна власт и благоприятна външна среда

От Костовата приватизация спечелиха триста семейства, повечето „червени“, има и „сини“

Напоследък ГЕРБ поеха кампания за някаква ревизия на извършената у нас приватизация на държавно и общинско имущество. Изгодно за партията мероприятие, получават редица плюсове срещу почти никакви минуси. Главният плюс е чисто политически, ще стане пределно ясно на обществото, че небивалите по мащабите си в историята ни грабеж и разруха са извършени преди тях. А по-точно под прикритието на синьо-червената мъгла, раздухвана от БСП и СДС.

За произхода и същността на тази мъгла и провежданите по това време „реформи“ писахме в „168 часа“ още в началото на 90-те години, после нееднократно и в „Монитор“. Днес срещу острието на атаките е бившият премиер Иван Костов, но трябва да се отбележи, че греховете далеч не са само негови.

При това са едва накрая на един продължителен процес, започнал още в началото на 70-те и скоро след „Чешката пролет“ през 1968 г. Те са били доловим за ръководството на БКП сигнал, че обявената в САЩ за през 1980 г. от съветския водач Хрушчов светла комунистическа действителност няма да се случи. Изглежда по това време Тодор Живков е проумял, че „социализмът е едно недоносче“, тъй като в страната започват сериозни промени в икономиката в посока индустриализация и модернизация по западни технологии.

Направено е много, но без одобрението на Москва, оттам пречат, затова е частично. След идването на Горбачов начело на СССР под манипулативния лозунг „Повече социализъм!“ там обявяват началото на значителни промени, наречени „перестройка“. Подобен, обаче добре обмислен радикален проект за реформи вече е в ход в Китай, също управляван от комунистическа партия. Опитният Живков разбира, че съветският ръководител е политически въздухар без ясна икономическа концепция, който води соцлагера към крах. Че курсът „Перестройка и ускорение“ е политически идиотизъм, зад който прозира предателство.

В България започва нов активен опит за промяна на „недоносчето“ с оглед неговото съзряване. През 1987 г. е изработена Юлската концепция за коренен поврат в икономиката с повече капитализъм. През май с. г. Живков отива с нея първо в Пекин, среща се с идеолога на китайските реформи Дън Сяопин. Боян Трайков, тогава шеф на БТА, цитира думите му: „Живков има интересни, прогресивни виждания, но сериозно ще му пречат, по-добре да действа тайно...“

От Пекин делегацията лети за Москва, реакцията на съветския лидер е недоброжелателна. Въпреки това промените у нас започват. Създадени са задгранични смесени дружества, разпускат се стопанските отдели в партийните комитети.Издаден е Указ 56, целящ плавен преход към пазарно стопанство и частично раздържавяване на предприятия. Според него “стопанската дейност се извършва на основата на всички форми на собственост... основна форма на осъществяване на такава дейност е фирмата... ” Фирмите могат да са държавни, общински, кооперативни, на обществени организации, дружествени и на граждани, т. е. частни.

На всичките се осигуряват равностойни условия за осъществяване на стопанска дейност, като се съобразяват със закона, но и с пазарните механизми. Уточнени са въпросите за акционерната фирма, тези с ограничена и неограничена отговорност, както и на граждани. Интерпретирани са проблемите за несъстоятелността и ликвидацията, за държавното регулиране, чуждестранните фирми, данъците, арендата, ролята на банките и стопанския арбитраж.

Само за шест месеца започват дейност 1500 фирми. Въпреки значителната нормативна бъркотия, бюрократичните спънки и основателните опасения на първите предприемчиви и модерно мислещи людеза заден ход на промените. И не са бармани, подмята Живков. В мнозинството по един или друг начин са свързани с партията и комсомола. Откъде други кадри!

Големи държавни предприятия и цели индустриални обединения се разбиват на части и подготвят за приватизиране до 49% според обявения замисъл. Набелязват се и подготовката за политически промени, считани за неизбежни с напредването на икономическите. Появяват се Комитети за гласност и преустройство, за защита правата на човека и разни други неформални дружества. Естествено със знанието на всесилната тогава власт. С тайното й съгласие, както е препоръчал в Пекин другарят Дън.

Междувременно управниците в Москва нанасят на българската икономика тежки удари, като от една страна отказват вноса на договорени наши стоки, от друга налагат разплащане в щатски долари за доставяните оттам суровини. Започват кризисни явления, което е и целта. Съветското посолство и други представителства на Големия брат подмолно клатят властта на БКП, която са поставили предшествениците им преди 45 години.

При това посланик Шарапов действа координирано с американския си колега Полански за свалянето на Живков. Той пък е наясно, че срещу ръжен не се рита, обявява се за болен и по този повод още през 1988 г. си подава оставката. Тогава обкръжението му го задържа, но след падането на Берлинската стена му я приемат, иначе щеше да последва съдбата на румънския си колега Чаушеску.

Москва все още диктува играта в София, поставя на власт свои хора, силният човек става роденият в Москва, родово свързаният със съветските тайни служби небългарин Андрей Луканов. Ускорено започва налагането на Горбачовата перестройка в български условия. Политически се действа за разбиване на компартията и превръщането на остатъка й в евросоциалистическа боза. Както и за създаване от други нейни сегменти и лица на опозиционни клиентели, скоро обединени в СДС.

Указ 56 действа чак до 1996 г., но вече само като параван за ликвидирането на огромна част от българската икономика, за създаване на партийно ангажиран бизнес, на лични „касички“ на лидерите на политклиентелите, но не и за създаването на националноотговорен капитал. Процесите протичат силно противоречиво и хаотично до 1991 г., когато Елцин и компания закриват СССР, а Горбачов обявява, че перестройката се е провалила.

И тук не се състоя продължение на Живковия маньовър с китайски нюанси. Никаква реформа не е възможна без силна власт и външно одобрение. Днес гербаджии и позитанци се опитват да прехвърлят отговорностите за разрухата на Жан Виденов или Иван Костов, но няма да успеят. Както и онези, които опитват да претоварят Корнелия Нинова с вини за криминалната приватизация. Не че не е била използвана за „сини“ цели и няма какво друго да излезе за неяосвен за „Техноимпекс“ и „Техноимпортекспорт“, „Булгартабак“ и „Инко“, БТК и „Международен панаир“ Пловдив. „Няма как да получиш ... външнотърговско дружество, без да си приближен на Костов“, заяви проф. Румен Гечев.

Костов сам се определи за Реформатора, макар да не е завършена никоя от обявените от него реформи. Той беше изваден на политическата сцена още през януари 1990 г., когато в „Работническо дело“ излезе с дописка, озаглавена многозначително „Ръкуване с перестройката“. „България е свърхиндустриализирана и презряла за преход... Необходимо е обезвластяването на комунистическата номенклатура, но запазването на силната държава“, правилно пише той тогава.

През 1992 г. писахме в „168 часа“:... отнеха му историческо време, не му дадоха и минимален властови инструментариум, но го натовариха с излишни надежди.“ Вероятно тогава той се променя и фиксира главно върху личните си интереси. Като заклет безпартиен оглави СДС, с усилията на ръководството на БСП и ДПС през 1997 г. пое комфортно властта.

От масовата и касовата му приватизация спечелиха до триста семейства, повечето „червени“, има и „сини“. Това му продиктуваха обективните обстоятелства, сред тях и външните фактори. Много вини и грехове натрупа като премиер и пръв седесар, добре би било да се извадят на светло, но не е главният виновник за разбойничеството в икономиката и всестранната разруха.

В „Монитор“ изписахме десетки разобличителни статии за синьо-червената мъгла, за „Агнешките главички“ и кръга „Олимп“, за „ капиталците“ и други „братовчеди“, но без особен ефект. В силния си период СДС щяха да пишат синя книга за престъпленията на БСП, но не стигнаха до нея. БСП се постара и през 2001 г. публикува „Корупцията – основен елемент на управлението на СДС“, но тя веднага беше скрита с усилията на Първанов и Станишев.

Сега и гербаджиите ще смотаят ревизията на т. нар. преход до словесни заплахи. Те са съществен елемент от синьо-червената мъглява схема, достатъчно е да се погледне към кадровия им състав. Освен ако външни катаклизмени процеси не взривят статуквото.