Сирийското блато излекува руската мечка

Изненадващо за мнозина наблюдатели, Кремъл вместо да потъне, обра всички дивиденти

В света на илюзиите, за да направиш своя номер, трябва да отвлечеш вниманието на публиката. Разсейване на вниманието, а крайната цел е престиж.

Доналд Тръмп обяви за столица на Израел град Йерусалим. Това стана малко преди Конгресът да гласува искането за импийчмънт на президента.

Малко след като обяви, че ще се кандидатира за пореден мандат за държавен глава на Руската федерация, Владимир Путин изненадващо се появи в Сирия, където обяви победа във войната с „Ислямска държава“. Владимир Путин изглежда искаше да каже „Ако искате империя, която да ви носи гордост от победите – ето ме!“

След катастрофалните години на постсъветската ера, руската мечка се бе свила в бърлогата си и ближеше дълбоките си рани. Ловджиите бяха я наобиколили, тя ръмжеше, но само толкова. Така се случва с всяка империя в разпад. Всеки къса колкото се може живо месо от владенията й.

Един път руснаците се опитаха да се намесят във външни конфликти и бяха наритани, при това с политически инструменти. Става въпрос за Косово през 1999-а. Тогава щурмоваци окупираха летището край Прищина, за да могат да осигурят плацдарм за руски десант, но представете си колко зле е била руската държава, щом един Иван Костов успя да ги спре с елементарен отказ до въздушно пространство над България.

Няма никакво съмнение, че след странните години на управление на Борис Елцин, президентът Путин върна

самочувствието на сънародниците си, възроди най-малкото военната мощ, която винаги е плашила всеки на изток, запад и юг. На север няма кого. Въпреки това на всеки километър по непростимо дългата руска граница имаше проблеми. Всяко едно главоболие за Кремъл идваше от бившите братски съветски социалистически републики и автономни такива. Войни в Чечня, Приднестровието, Осетия, Абхазия, участие в Карабах – проблеми за вековни терзания.

През това време САЩ се разхождаха по световната карта – на сляпо да я пипнеш, ще уцелиш приблизително място на американска военна операция. Те бяха много, при това в огромната си част успешни.

Точно затова беше доста изненадващо за всички специалисти по световните дела, политици, държавници, когато Русия анексира Крим и остави Украйна на плещите и бюджетите на западните държави. Цената също беше доста тежка – сериозните икономически санкции на почти целия богат свят, свалиха в нокдаун руската икономика.

Още по-неочаквано Русия влезе и в сирийския конфликт, при това съвсем на истински и съвсем легитимно – чрез покана на режима в Дамаск. Русия беше първата външна на района държава, която влезе в директен сблъсък с „Ислямска държава“, прати спецназ-а на терен и анпасан помля и опозицията на Башар Асад. Невинните жертви (съпътстващи щети, по американски) бяха стотици.

Точно преди две години се чуваха доста сериозни говорители, които предупреждаваха Кремъл, че ще затъне в блато, което може да го повлече на дъното. Имаше и обективни причини да се правят подобни анализи. Войната е скъпа, а Изтокът – деликатно занимание. Последната намеса на руснаци извън собствената територия беше Афганистан – авантюра, която костваше имиджа и съдбата на Съветския съюз. Така казват.

Интересен паралел може да се направи днес с онова време и сега. През 1980-а СССР беше домакин на Олимпиадата и западният свят бойкотира игрите. Днес Русия е отлъчена от предстоящата зимна Олимпиада, макар и по други причини, които в крайна сметка са също политически. Така им върви на руснаците – на откриването на Олимпиадата в Пекин започна войната между Грузия и Русия за Осетия, по време на Олимпиадата в Сочи Кремъл влезе в Крим, а днес…

Седмица след решението на МОК за отлъчване на целия руски отбор за зимните игри в Пьонгчан, Владимир Путин кацна във военно-въздушната си база в Сирия.

Руският лидер се срещна с Башар Асад, обяви че действията на неговите войски там приключват и отправи заплахи към терористичните организации в стил Доналд Тръмп към Северна Корея, с малката разлика, че всички са наясно с факта, че Путин не пита Думата за своите решения. Просто получава аплодисменти.

Ако драснем чертата, ето какво спечели Кремъл от тази война дотук. Първо, върна се на световната политическа сцена. Гарантира си добри съюзници в лицето на Иран и Сирия, а успя не просто да стопли отношенията си с Турция – най-голямата натовска държава след САЩ, а да води изключително активна политика с Анкара в Близкия изток. Така издигна авторитета си в Азия и Близкия изток, като получи признанието на държава, смело втурнала се в битка с „Ислямска държава“.

По време на войната Русия тества нови образци оръжия, ракети, ПВО и космически технологии. Това повиши самочувствието на войската, а рейтингът на ВПК на страната скочи и днес Русия продава в над 50 държави, като държи дял от близо 23% , според данни на Международният институт за изследване на мира в Стокхолм.

Оказва се, че онова блато, за което казваха, че ще погълне голямата мечка, всъщност я излекува като поморийска кал.

 

Путин кацна с Ту-214СР

Президентският самолет, с който Владимир Путин кацна тайно в Сирия, е Ту-214СР, конструиран в казанския завод. От този модел са произведени три екземпляра, като два от тях са предадени официално на администрацията на президента на Русия с тържествена церемония. За разлика от серийния вариант, Ту-214СР се управлява от четирима, а не от трима пилоти, оборудван е с допълнителни резервоари за гориво, които увеличават максималната далечина на полета от 7 на 10 хиляди км. Апаратурата, която се крие на борда, е известна на малцина. Това е всъщност летящ команден пункт на въоръжените сили. Президентският самолет беше ескортиран от изтребители Су-30.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи