Макар и трудна, ситуацията все още не е катастрофална, но решението ще зависи от множество условия

Сътрудничеството между САЩ и Русия е най-важното средство за постигането на антитерористичните цели на двете страни, включително срещу ИДИЛ и „Ал Кайда“

Години наред страни като Афганистан, Сомалия, Йемен, Ирак са основна арена на международния тероризъм. Т.нар. арабска пролет добави към списъка Либия, Сирия, че дори Тунис и Египет. Географията на тероризма постепенно излезе от полето на Близкия и Средния изток и започна да нанася изненадващи и болезнени удари в Европа, САЩ и Азия. През цялото това време големите сили, международната общност не могат да намерят общо решение за противодействие на ислямския фундаментализъм, да поведат заедно борба срещу терора и екстремизма. А след „разбъркването на картите“ в Близкия изток регионалните сили се опитват да водят по-активна политика, да се еманципират от своите стратегически съюзници, да защитават свои специфични интереси.

Последните събития в Сирия - обвиненията в употреба на химически оръжия от правителствените сили на Башар Асад и ответната бомбардировка на сирийска военно-въздушна база от страна на САЩ - предизвикаха основателно безпокойство, макар че цикличната ескалация на насилието в региона отдавна е престанала да изненадва. Този път обаче това доведе до ново изостряне на напрежението между Русия и САЩ, без да има предварителни индикации в тази насока и без яснота относно намеренията им. Случилото се нанесе пореден удар върху и без това залинелите руско-американски отношения и предизвика въпроса дали е възможно тяхното рестартиране. Отговорът очевидно трябва да бъде намерен основно от Русия и САЩ, но не може да остави безучастна международната общност, включително България.

В така създалата се трудна, макар и все още не катастрофална ситуация всички държави, които твърдят, че подкрепят усилията за регулиране на конфликта, запазване на световния мир и възстановяване на стабилността и сътрудничеството в международните отношения, би трябвало да изхождат от следните позиции - първо, добрите отношения между САЩ и Русия са от решаващо значение за избягване на въоръжен конфликт, включително ядрена война. И двете страни са достатъчно силни, за да си позволи една от тях да пренебрегва другата.

Първият урок от Карибската криза, формулиран навремето от Кенеди, гласи следното: „Преди всичко, при защита на жизнените интереси, ядрените държави трябва да избягват този тип конфронтация, която води опонента до избор между унизителното отстъпление и ядрената война.“ Взаимодействието между двете основни сили е необходимо и за да не попадне ядрено оръжие в ръцете на терористи и екстремисти.

Второ, необходима е рязка промяна на динамиката на отношенията. Русия и САЩ трябва да идентифицират съвпадащите интереси, да се върви заедно в съответните области и да се регулират различията в сферите, където интересите се разминават. За да се очертае горното, е нужна скорошна среща между двамата лидери и възстановяване на работните отношения между дипломатическите и военните ръководства на двете страни.

Трето, сътрудничеството между САЩ и Русия е най-важното средство за постигането на антитерористичните цели на двете страни, включително срещу ИДИЛ и „Ал Кайда“, но и далеч извън пределите на Близкия изток. САЩ и Русия трябва да спрат прехвърлянето на вината и отговорността върху другата страна, взаимните обвинения и желанието да се показва сила в търсенето на по-силни позиции, на козове, преди да се седне на масата на преговорите. Твърде много ресурси се похабиха в тази посока. Това е грешен отговор на тероризма. Терористите искаха точно това и работата им бе свършена до голяма степен.

Четвърто, с цел снижаване на опасността от случаен или непреднамерен конфликт между двете държави в Сирия е необходимо съживяване на споразуменията за избягване на военните инциденти и укрепване на доверието, установяване на правила за кибероперациите и други мерки на регионално равнище. Това изисква тясно сътрудничество между техните военни командвания и разузнавателни служби.

Пето, необходима е кардинална промяна на подхода към конфликта в Сирия - от военните решения в подкрепа на която и да било от страните да се премине към насочване на общи усилия срещу тероризма и постигане на стабилен баланс в региона. Това ще изисква по-активно ангажиране на САЩ в разрешаването на конфликта, като в същото време се гарантира на Русия, че интересите и ролята й в региона са защитени. Сега е моментът водещите световни държави да заработят в по-тясно единодействие, да начертаят ясни приоритети и да се фокусират върху дългосрочните проблеми, повечето от които са икономически и социални, едновременно със стабилизирането на рисковите региони, от които произлизат и се разпространяват споменатите проблеми.

Шесто, военната конфронтация не е в интерес на САЩ и Русия, на регионалната и международната сигурност. Правителството на Асад и опозицията не изглеждат обаче готови да спрат войната, не са се уморили от нея, не са готови да преговарят. Фрагментацията на местната опозиция и „омешването“ й с терористите затруднява процеса. Но вместо да спорят кой е инициаторът и движещата сила на конфликта, САЩ и Русия трябва да накарат съюзниците си да прекратят военните действия и да спрат да ги подпомагат военно и финансово. Да се концентрират върху задачата за регулиран мирен преход (преходна администрация, конституция, избори), осъществен от хора, които могат да го извършат, при евентуално споделяне на властта за определен период. Освен влиянието, което всяка от тях трябва да упражни поотделно в рамките на възможностите си, без координация помежду им задачата ще бъде трудно изпълнима.

Седмо, без взаимодействие с регионалните играчи - Иран, Турция и Саудитска Арабия - общоприемливо решение няма да се получи. За да бъдат те убедени да приемат и да подкрепят мирния план, с тях и между тях също следва да се намерят компромиси - по устройството на следвоенна Сирия, кюрдския въпрос, съдбата и наследството на Асад и пр. Колкото и да е трудно намирането на общ знаменател, основното е всички участници в процеса да осъзнаят и да насочат усилията си към опасността ИДИЛ. За това ще е нужна находчива дипломация с участието на хора, които споделят такова виждане.

Осмо, диалогът САЩ - Русия не е единственият възможен формат за преговори по Сирия. За успеха на мирния процес своята роля ще продължат да имат Съветът за сигурност на ООН, който с резолюция 2254 очерта елементи на неговата „пътна карта“, специалният пратеник на ООН, международната група по Сирия, механизмите за контрол върху химическите оръжия, агенциите, отговорни за бежанците, и други хуманитарни организации.

Девето, формирането на глобална коалиция под егидата на ООН е непременно условие за постигането на траен успех в борбата с тероризма. В нея би следвало да участват в рамките на възможностите си максимален брой държави. В рамките на НАТО е необходимо да се проведат спешни консултации с Русия с оглед създаване на максимална и ефективна координация на военните действия срещу истинския общ враг в лицето на „Ислямска държава“. Необходимо е да бъде възстановена работата на съвета НАТО - Русия с цел изработване на съгласувани мерки и предприемане на съвместни действия в борбата срещу настъплението на радикалния ислям и международния тероризъм, регулирането на различни кризи и конфликти по света, неразпространението на оръжия за масово унищожаване.

Десето, постигането на победа над ИДИЛ без колективна международна стратегия за региона под егидата на ООН няма да бъде възможно (мини план „Маршал“). За това ще са необходими не само надеждни военни структури и присъствие на терена, но и компоненти на т.нар. мека сила, осигуряващи на населението работни места, образование, здравеопазване, инфраструктура и най-важното - очертаване на алтернатива на ислямския радикализъм и като виждане, и като устройство на живота, и като перспектива за развитие. Но без агресивно противопоставяне на традиционните възгледи и обичаи, без силово налагане на ценности и императивни назидания, а чрез съпричастност, позитивни послания, подход на сътрудничество и зачитане на мненията на партньорите.