Политиката срещу режима на Асад е низ от пропуснати шансове

Как ли биха се развили събитията в Сирия, ако Западът беше действал по друг начин? Този въпрос е резонен. Защото той пряко засяга съдбата на безброй хора, които може би сега все още щяха да са сред живите, ако Западът беше заложил на друга стратегия.

Историята на западните решения по отношение на Сирия е низ от пропуснати шансове. Най-известното от тези решения беше взето през 2013: когато започна да става ясно, че режимът на Асад може би е използвал бойни отровни вещества срещу собственото си население, американският президент Обама заговори за “червена линия”, отвъд която не бива да се преминава, и предупреди, че ще има последствия. Но какво стана, когато наистина се разбра, че е имало атака с отровен газ? Какво предприе Обама? Абсолютно нищо. Той игнорира информациите за химическа атака или пък собственото си предупреждение. А може би и двете заедно.

Повече от ясно е: ако се беше стигнало до интервенция в Сирия, тя можеше да има фатални последици. Проблемът обаче е в това, че същото важи и за обратното - за ненамесата. На всички е известно какво се случва сега в Сирия: Русия и Иран поеха нещата в свои ръце и се намесиха така масивно, че Западът просто няма как да се конфронтира със сирийския президент. Исканията за оставка на Асад, отправяни от Вашингтон и от европейските столици, се превърнаха в някаква мантра, изпразнена от съдържание и значимост. Вече няма почти никакво значение какво иска Западът. Или какво не иска.

Въпросът е: каква е поуката от всичко това? Интервенциите на Запада бяха проведени дилетантски и се провалиха по кървав начин - както в Ирак, така и в Либия. Ясно е, че Западът - поне за момента - не е в състояние да провежда смислени интервенции с дългосрочна цел. Той обаче не бива и просто да предава нещата в чужди ръце: обратът, който Русия и Иран наложиха в Сирия, е ненадминат по своя цинизъм.