Тя е дом на 20 млн. души, от които 2 млн. християни

Течащата турска операция на територията на Сирия породи различни дискусии както у нас, така и в чужбина. Експерти изказаха становища, че, изтегляйки се от Северна Сирия, САЩ са направили услуга на Путин. Чуха се и тези, че с действията си американският президент предава дългогодишните американски съюзници в борбата с Ислямска държава в лицето на кюрдското население и неговите милиции. Анализатори изразиха притеснения, че всичко това ще подрони американския авторитет и ще накара бъдещите партньори на САЩ да се замислят сериозно, преди да встъпят в съюзи с тях. Дали обаче това е така?

Предават ли САЩ Сирия на Путин? С изтеглянето си от Сирия САЩ оставиха контрола на близкоизточната страна в ръцете на Русия. Те обаче не са поднесли Сирия на Путин. Арабската република не е контролирана от САЩ и не е техен съюзник, за да бъде подарявана. Дълго време Сирия е била съюзник на Съветския съюз, а след разпада му е съюзник на Русия. През 2015 година в съответствие с международното право след официална покана Руската Федерация се намеси в сирийския конфликт и оказа ценна военна и дипломатическа помощ на сирийското правителство. Присъствието на САЩ на сирийска територия обаче не е санкционирано от Съвета за сигурност на ООН и не е по покана от местните власти, което технически го превръща във военна агресия. Дълго време под предлог за налагането на демократични ценности чрез програми, като спряната от Тръмп през 2017 г. Timber Sycamore, САЩ предоставяха помощ на сирийските бунтовници, много от които изповядващи радикална идеология. Със сигурност присъствието в държавното управление на радикални представители на сирийското общество не може да бъде окачествено като сериозен успех, а американската подкрепа за кюрдското население, изповядващо комунистическа идеология, отново е в пълен дисонанс със западните демократични и либерални ценности.

Западните медии и войнолюбците. Западните медии в момента разглеждат ситуацията в Сирия като изключително важно геополитическо дерби между Русия и САЩ, което трябва да бъде задължително спечелено от Америка. Те виждат арабската държава като бижу, което се полага на САЩ по право, но им е отнето от Путин. Западните войнолюбци и пригласящите им анализатори от комфортните им офиси по света обаче не могат да осъзнаят простия факт, че преди да бъде геополитическо бижу, Сирия е дом на над 20 милиона души, от които 2 милиона християни. Техният живот бе разбит и съсипан с любезното съдействие на Запада и поради това важно става именно тяхното желание за връщане към предвоенния нормален живот. Ходът на президента Тръмп ги приближава към това.

Правилни ли са действията на Тръмп? Изтеглянето бе от малкото останали полезни ходове на САЩ в Сирия. Въпреки огромните си усилия, американската политика не успя да наклони везните на сирийския конфликт в своя полза и в последно време единствено кюрдите бяха неин лост за влияние върху процесите в близкоизточната държава. Реално от много време САЩ единствено следват хода на събитията в Сирия и само се опитват да му пречат по различен начин. Всички запознати с военното дело и теорията на игрите знаят, че една такава стратегия неминуемо предвещава провал. От друга страна, силното залагане на кюрдската карта бе на път да влоши съществено отношенията на САЩ със сериозен съюзник на югоизточния фланг на НАТО в лицето на Турция и да я тласне силно в ръцете на Путин. Така пред алтернативата да загубят влияние в Турция, с решението си да изоставят кюрдите, тоест на практика да загубят и без това вече трудната за печелене Сирия, САЩ подходиха рационално и предпочетоха по-малката геополитическа загуба. Въпреки текущия дипломатически натиск на САЩ върху Турция, сирийските кюрди платиха и вероятно ще плащат горчива цена заради стратегическото преориентиране на САЩ, което определено не излъчва добър сигнал към международната общност. Историята обаче показва, че, изключвайки отношенията с Израел и Саудитска Арабия, политиката на САЩ в Близкия Изток е твърде противоречива, непостоянна и винаги е била водена от моментните геополитически интереси на официален Вашингтон, а не от сантименти или съчувствие. На този фон един хипотетичен обратен сценарий на продължаваща подкрепа за кюрдите и установяване на кюрдска държава в Североизточна Сирия би могъл да донесе някакъв частичен успех за САЩ. Той обаче също е далеч от оптималното, защото при него кюрдите в Турция, Ирак и Иран щяха да поискат същото, което значи нова дестабилизация на целия близкоизточен регион. Следователно решенията на Тръмп отново изглеждат правилни и добри за региона.

Какво ни очаква? Противно на заплахите си президентът Ердоган няма да пусне към Европа сирийските бежанци, разположени на територията на Турция. Те му трябват, за да се опита чрез повторното им заселване в Северна Сирия да отдели кюрдското население на своя територия от това в Сирия и така да намали натиска на кюрдите вътре в самата Турция. Дипломацията на САЩ чрез споразумението за задържане на турската операция в Сирия се опитва и вероятно ще успее да защити до известна степен своите кюрдски съюзници, но преориентирането u към интересите на Турция вече е факт.

Русия ще поеме ролята на гарант за предотвратяване на сблъсъци между турските и сирийските сили и ще продължи да инкасира всички възможни геополитически ползи от намесата си в Сирия.

Крачка към нормалността

Случващото се на североизток от река Ефрат е по-скоро крачка към нормалността в тази част на света. Ситуацията в момента може да не дава признаци за това, но развоят на събитията е именно в тази посока. А изтеглянето на САЩ от Сирия беше поредното изборно обещание на Тръмп, което той спази.