Скандалният бестселър за Доналд Тръмп е тук

Книгата „Огън и ярост. Белият дом на Тръмп отвътре” с българско издание

24-1

Скандалната книга на журналиста Майкъл Улф „Огън и ярост. Белият дом на Тръмп отвътре” излезе и на български, издадена от „Колибри”. Световният бестселър предизвика огромни вълнения в САЩ и си навлече гнева на президента Доналд Тръмп. „Огън и ярост. Белият дом на Тръмп отвътре” стана една от най-продаваните и обсъждани книги от началото на годината. Според рекламната информация за книгата, журналистът Майкъл Улф е имал извънредно широк достъп до Белия дом на Тръмп. Той твърди, че разказва историята на най-противоречивата президентска администрация на нашето време, видяна отвътре. Според него първите девет месеца от мандата на Доналд Тръмп са бурни, скандални и абсолютно вцепеняващи. В експлозивната си книга Улф смята, че предлага изобилие от нови подробности за хаоса в Овалния кабинет, като дава отговори на следните въпроси:

- Какво действително мисли за президента Тръмп собственият му екип?

- Кое кара Тръмп да твърди, че разговорите му са подслушвани от президента Обама?

- Защо в действителност е уволнен президентът на ФБР Джеймс Коми?

- Защо главният стратег Стив Банън и зетят на Тръмп Джаред Къшнър не понасят да са в една и съща стая?

- Кой в действителност ръководи стратегията в администрацията на Тръмп след уволняването на Банън?

- Каква е тайната на общуването с Тръмп?

- Кое е общото между администрацията на Тръмп и филма „Продуцентите”?

Никога преди президентство не е разделяло до такава степен американския народ. „Огън и ярост” на Майкъл Улф има амбицията да ни покаже как и защо Доналд Тръмп се превръща в краля на разногласието и разединението.

Кой е Майкъл Улф

25-1

Американският журналист Майкъл Улф е получавал много награди за работата си, включително два пъти Награда на националните списания. Водил е редовни рубрики за “Ванити Феър”, “Ню Йорк”, “Холивуд Рипортър”, британското списание, издавано в Ню Йорк “GQ”, “Ю Ес Ей Тудей” и “Гардиън”. Автор е на шест предишни книги, включително бестселърите “Финансови загуби” и “Човекът, който владее новините”. Живее в Манхатън и има четири деца.

Откъси от книгата

на Майкъл Улф

„Огън и ярост. Белият дом

на Тръмп отвътре“

Един от многото нови покровители на Джаред Къшнър беше Тони Блеър, бившият британски премиер; Къшнър се бе запознал с него през 2010 година на брега на река Йордан, когато двамата бяха присъствали на кръщаването на Грейс и Клои Мърдок, малките дъщери на Рупърт Мърдок и тогавашната му съпруга Уенди.

Джаред и Иванка също така живееха в една и съща, построена от Тръмп, сграда със семейство Мърдок. (За семейство Мърдок това бе временен апартамент под наем, докато течеше ремонтът на луксозния им триплекс на Пето Авеню, който продължаваше вече четири години.) Иванка и Уенди бяха станали първи приятелки. Блеър, кръстник на Грейс, впоследствие щеше да бъде обвинен от Мърдок, че е имал интимна връзка с жена му и че е станал причина за разрива им. При развода семейство Тръмп се паднаха на Уенди.

Но попаднали веднъж в Белия дом, дъщерята и зетят на президента станаха обект на подновено усилено култивиране, по една ирония на съдбата едновременно от страна на Блеър и Мърдок. Тъй като на Къшнър му липсваше влиятелен кръг в почти всички от многото сфери на управление, в които сега бе ангажиран, той бе податлив на култивиране и отчаяно се нуждаеше от съветите, които имаха да му предложат култивиращите. Блеър сега имаше филантропични, частно дипломатически и бизнес интереси в Близкия изток, така че с голям ентусиазъм напираше да насочва Джаред в неговите близкоизточни инициативи.

През февруари Блеър посети Къшнър в Белия дом. При това си посещение дипломатът на свободна практика, горящ от желание да се докаже пред новата администрация колко е полезен, предложи пикантни сведения. Спомена за вероятност британците да са държали под наблюдение предизборния щаб на Тръмп, да са следили телефонните им разговори и други начини на комуникация, включително на самия Тръмп. Това беше един вид Теорията на разузнаване сред неевреите с използване на Шабат. На Шабат ревностните евреи не можеха да включват светлините, нито да помолят друг да включи светлините. Но изразяха ли мнение, че на светлина би се виждало много по-добре, и ако се случеше неевреин да включи осветлението, то това би било добре. И тъй, макар администрацията на Обама да не би накарала британците да шпионират кампанията на Тръмп, то на британците е било дадено да разберат колко полезно би било да го сторят.

Не беше ясно дали информацията на Блеър е слух, негова собствена догадка или самата истина. Но така или иначе, тя тровеше съзнанието на президента, затова Къшнър и Банън отидоха в централата на ЦРУ в Лангли да се срещнат с Майк Помпео и заместника му Джина Хаспъл да проверят сведението. Няколко дни по-късно от ЦРУ постъпи замъглен доклад, че информацията не била коректна, била следствие от „погрешна комуникация”.

Още отпреди ерата на Тръмп изглеждаше, че политиката се превръща в борба на живот и смърт. Сега тя бе антагонистична, с нулево коопериране: когато едната страна печелеше изгода, другата губеше. Победата на едните бе смърт за другите. Старото схващане за политиката като алъш-вериш, разбиране, че някой друг има нещо, което желаеш, и единственият спорен въпрос е цената, бе вече демоде. Сега тя представляваше двубой между доброто и злото.

Любопитно, че за човек, който сякаш оглавяваше движение, основано на гняв и разплата, Тръмп беше до голяма степен политик от стария модел (или вярваше, че е такъв) – от типа „хайде да се разберем някак”.

Ти ще ми почешеш гърба, а аз твоя. В съзнанието си той беше върховен тактик и винаги знаеше какво иска другият.

Стив Банън го бе насърчавал да възприеме Андрю Джаксън като свой популистки модел и го снабди с куп книги за Джаксън (които така си останаха непрочетени). Но неговият истински идеал беше Линдън Джонсън. Той бе голяма работа, можеше да наказва сурово, да води сделки, да подчинява по-слабите на своята воля. Принципът беше: изтъргувай го така, че всеки да получи по нещо, а по-добрият преговарящ да прибере малко повече. (Тръмп не схвана обаче иронията докъде стигна Линдън Джонсън накрая – бе един от първите съвременни политици, които понесоха и фактическо, и морално поражение.)

Но сега, след малко повече от седем седмици управление, Тръмп смяташе, че съдбата му е уникална и забележителна. Като никой друг президент преди (макар с известни уговорки да правеше изключение за Бил Клинтън) беше жестоко преследван от враговете си. За старшите му служители това винаги бе надеждна тема, която да подхванат при разговор с него – мъченичеството на Доналд Тръмп.

Във вечерните си телефонни разговори той постоянно се оплакваше колко е нечестно и повтаряше какво е казал Тони Блеър. Всичко се връзваше. Срещу него имаше заговор.

Със сигурност най-близките до Тръмп служители схващаха неговата лабилност и бяха разтревожени от нея. В дни на неблагоприятни политически развития понякога имаше прояви на съвършено неразумно поведение, което всеки би признал. Когато това се случваше, той бе сам в гнева си и никой не можеше да достигне до него. Старшите му служители се справяха с тези мрачни часове, като се съгласяваха с него, каквото и да кажеше.

Ако някои се опитваха да опонират, то Хоуп Хикс никога не го правеше. Тя приемаше абсолютно всичко.

Колко ниско падна

президентът

Вечерта на 3 март в Мар-а-Лаго президентът гледаше по „Фокс” интервюто на Пол Райън, провеждано от Брет Бейър. Бейър попита спикера за доклад, публикуван в онлайн новинарския сайт „Сирка”, собственост на консервативната група за радио- и телевизионно излъчване „Синклер”. В него се твърдеше, че „Тръмп Тауър” е била обект на проучване по време на кампанията.

На 4 март започнаха ранните сутрешни постове на Тръмп в туитър:

Ужас! Току-що узнах, че Обама е накарал да правят записи на телефонните ми разговори в Тръмп Тауър точно преди победата. Нищо не са открили. Това е маккартизъм! (4:35 ч.)

Законно ли е действащ президент да подслушва кандидат за президент преди изборите? Нещо, което по-рано е било отхвърлено от съда. ПО-НИСКО НЕ БЯХА ПАДАЛИ! (4:49 ч.)

Колко ниско падна президентът Обама, че да ми подслушва телефоните по време на свещения избирателен процес. Това е Никсън/Уотъргейт. Лош (или болен) човек! (5:02 ч.)

В 6:40 часа той се обади на Прибъс и го събуди.

– Видя ли постовете ми в туитър? – попита го. – Спипахме ги на местопрестъплението! – После президентът задържа телефона си така, че Прибъс да чуе плейбек на предаването на Бейър.

Той не проявяваше никакъв интерес към прецизността. Това си беше чисто възклицание към обществеността, даващо израз на болката и негодуванието му.

С правописните грешки и използване на терминология от 70-те години – „записване на телефонни разговори” извикваше образа на агенти на ФБР, скупчени във ван, паркиран на Пето Авеню – създаваше впечатлението на фарс. От многото си постове в туитър, с които Тръмп се беше изложил от гледна точка на медиите, разузнавателната общност и извънредно доволните демократи, тези за записването на телефонните му разговори най-силно го уличаваха в невежество и несъстоятелност.

Според CNN „двама бивши държавни служители бързо отхвърлиха обвиненията на Тръмп като абсурдни, а бивш старши разузнавач ги нарече „пълни глупости”.” В Белия дом цитатът „пълни глупости” се приписваше на Бен Роудс, изречен със самодоволството на котка, изяла канарче.

Райън от своя страна каза на Прибъс, че няма представа за какво е говорил Бейър, така че просто е маркирал отговори по време на интервюто.

Но ако подслушването на телефоните на Тръмп не беше истина в буквалния смисъл, внезапно се породи усилие да се открие нещо, което е, и в Белия дом трескаво изровиха статия в „Брайтбарт”, която бе свързана с материал от Луиз Менш, бивш британски политик, която сега живееше в Съединените щати и бе станала нещо като Джим Гарисън по темата Тръмп–Русия.

Имаше и опити агресивно да се върне топката към администрацията на Обама. Но накрая и това се оказа пример колко трудно му бе на президента да функционира в буквален, дефиниран, законен, управляван от причинно-следствени връзки политически свят.

Беше повратна точка. Досега най-близките на Тръмп бяха склонни да го защитават. Но след постовете в туитър за подслушването всички, може би само с изключение на Хоуп Хикс, преминаха в състояние на постоянна мълчалива почуда.

Шон Спайсър например повтаряше всекидневно, ако не и всекичасно своята мантра: „Такова не можеш го измисли”.

##########

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лайфстайл