За приликата между псевдо-еколозите и култур-протестърите

На българския казан в ада няма дявол-пазач

През късните есенни месеци обикновено пиша статии за най-големите открития на българската археология през изминалия сезон. Читателите на „Труд“ знаят, че последните петнадесетина години са особено силни за нашата наука. И не само заради чисто научната стойност на направените открития. Именно археологическите постижения легнаха в основите на прохождащия български културен туризъм. Та нали заедно с Италия и Гърция сме сред трите европейски страни с най-богато древно наследство. И много ни се иска бързо да достигнем останалите две!

За съжаление за пореден път се оправдава старата сентенция защо на българския казан в ада няма дявол-пазач. Идващите от Европа милиони за превръщането на културно-историческото наследство в обект на туризма буквално подлудиха мнозина. И се започна едно плюене по всичко и всички, които се опитват да свършат нещо. Не че не е имало грешки и дори груби нарушения при т. нар. „усвояване на средствата“. Но в протестърските кампании винаги се набляга само на негативните случаи, а многобройните успешни примери съзнателно се пропускат. Та нали добрата новина не е новина! В това отношение протестите срещу културно-историческите проекти много си приличат с тези на доста от набедените еколози.

Ето защо реших да започна моя обзор за археологическия сезон 2018 с един скандал, който разтресе обществото през пролетта и лятото. Става дума за разкопките на колегата доц. Здравко Димитров край Благоевград по трасето на строящата се магистрала „Струма“. Известно е, че по долината на реката още от дълбока древност минават важни пътища и при обхожданията са регистрирани селища от различни епохи. Но какво да се прави – при създаването на жизненоважната съвременна инфраструктура е необходимо да се жертват части от тези обекти. Естествено това става след компетентната експертиза на археолозите.

Доц. Димитров имаше само 7 работни месеца, за да проучи огромния участък, по който щеше да мине магистралата в регистрираното още преди десетилетия селище от римската епоха. Още през ноември 2017 г. аз посетих обекта, за да се запозная с резултатите до този момент. С интерес разгледах останките на обширния архитектурен ансамбъл от римската епоха, който се появи под кирките на строителите. Тогава Здравко Димитров още не бе сигурен какво точно разкрива. Едната хипотеза е, че това е богата аристократична вила. Не бе изключено обаче той да бе попаднал на отдавна диреното тържище Скаптопара, споменато в открит през 1868 г. надпис от 238 г. сл. Хр.

Съдържанието предава писменото оплакване на неговите жители до император Гордиан ІІІ. Те вероятно са били романизирани траки от племето дентелети, населявали средното течение на река Струма. В текста се описва „много привлекателното място“, в която се намирал Скаптопара. Там имало гори и полета, както и „топли води, най-пригодни не само за разкош, но и за здраве и гледане на телата...“ Но най-важно за поминъка на жителите било „прочутото тържище“, продължавало цели 15 дни.

Данните от провежданите разкопки и от надписа ме накараха да се запозная по-подробно с миналото на днешния център на Пиринска Македония Благоевград. През античната епоха освен споменатото тържище Скаптопара са идентифицирани селища на територията на съвременния град, както и край близките села Бистрица, Падеж, Лешко и др. Самият Скаптопара съществува до VІ-VІІ в., когато местните траки са претопени в придошлото славянско море.

Разкопките си вървяха нормално и през пролетта на 2018 г. след няколкомесечното прекъсване заради зимния период. Обектът трябваше да бъде предаден по план на строителите през юли. Междувременно стана ясно, че повечето открити сгради са паянтови и са запазени доста зле. Сред тях се открояваха останките от една късноантична баня, малка църква и раннохристиянска гробница.

И точно тогава гръмна скандалът. Отнякъде изникна „инициативен комитет“ и на 1 май неколцина протестъри се появиха на разкопките. Лавината бързо се затъркаля чрез Фейсбук и след ден вече имаше петиция за спиране строежа на магистралата, за да се опазели старините и да се създаде културно-исторически туризъм край Благоевград. И веднага заваляха обвинения срещу учените, че не пускали т. нар. „граждани“ да снимат разкопките. Падна и първата жертва от нашите среди. Благоевградският археолог с многогодишна практика Георги Кулов бе обсипан с храчки, че по неговата експертиза такива обекти край града „се срещат под път и над път“.

На 5 май премиерът Борисов се опита да укроти страстите на място. Той обясни, че ситуацията е ясна още от 1973 г. и преди никой не е протестирал. Показа на протестърите и алтернативата – средствата отиват към „Хемус“, а Благоевград остава с половин магистрала.

Към средата на май събитията ескалираха. Петдесетината протестиращи добиха самочувствие и поискаха градски референдум. Кметът Камбитов не знаеше какво решение да вземе и на два пъти промени позицията си. В крайна сметка се стигна до обществена дискусия и учените изразиха ясно становище. Не си заслужава да се съсипва толкова важен за България проект като магистрала „Струма“ заради периферията на едно не толкова значително селище от римската епоха. Мнозина археолози, включително и аз, изразихме становището си, че две от по-запазените сгради могат да бъдат преместени край магистралата. А община Благоевград да поеме задълженията си и да осигури средства за разкопки на основната част от селището, намиращи се извън трасето на аутобана.

Последваха още няколко протестърски акции, където учените-експерти бяха обвинени в какво ли не. Археолозите били поставени под натиска на правителството и не искали да загубят парчето хляб, което им подхвърляли. Изнасяха се откровени спекулации как преместването на магистралата щяло да струва само 4,5 млн евро (!) при официалната оценка от 80 млн. и цели години отлагане във времето.

В крайна сметка след редица комисии най-накрая през октомври се стигна до единствено възможното решение. Най-важните останки от селището ще бъдат преместени в близост до магистрала „Струма“. А тя ще се строи, защото е важна за цялата ни страна. Вярно е, че у нас всички разбират от история, футбол и жени, но все пак нека се доверим на специалистите!

За малко не пропускаме милиони в центъра на София

Класически пример за протестърство е атаката на столичното „Ларго“ през ноември 2015 г. Тогава по-малко от 50 души щяха да провалят проект за десетки милиони, по който се реставрираха античните руини в центъра на София. Слава Богу това не случи и днес пространството пред ЦУМ е любимо място на българите.

Мусолини унищожава Форума на Мира на император Веспасиан

При изграждането на съвременната инфраструктура понякога е необходимо да се направят жертви. Така фашисткият диктатор Бенито Мусолини създава модерната улична мрежа в центъра на Рим, при което са унищожени доста старинни паметници. Такава е съдбата на заложения при император Веспасиан в 69 г. Форум на Мира, замислен в чест на неговата победа в Юдейската война.