В допълнение над 12% от гласоподавателите на вота са подали невалидни бюлетини (вариантът „не подкрепям никого“ по френски)

„Макрон - президент, Макрон - президент” ревеше екзалтираната тълпа от стотици хиляди французи, събрали се в манежния двор на Лувъра в неделя вечерта. Гласовете им бяха подети от тълпите по площадите и улиците на Париж и големите градове на Франция и отвъд границите на страната. Откровено смахнатата и на моменти съмнителна предизборна кампания приключи, скокът в неизвестното е направен, всички да си поемат дъх, остава радостта от победата!

Новоизбраният държавен глава излезе на подиума в Лувъра под звуците на химна на Европейския съюз „Одата на радостта“, свидетелство за ангажимента му към общия проект, на който Франция е основател. Пък и да затвори темата „Фрекзит”. За никого няма съмнение, че след като Европа „прескочи” вотовете в Холандия и Франция, и бюрократите от ЕС, наравно със здравомислещите хора, дишат малко по-спокойно. Засега поне. Вярно, френският политически живот ще изживява дълъг катарзис, но временно възходът на популистката тенденция на Стария континент беше блокиран. А с него и големият риск за целостта на Съюза. Най-малкото на фона на предстоящите преговори за Брекзит. Така че, победа!

Пък и редът на поздравленията, както излизаха по международните агенции, говори сам по себе си (предположението за тона на разговорите е свободна интерпретация). В първия час след избирането на Макрон на телефона бяха по реда на номерата Ангела Меркел, канцлер на Германия (стегнато и прагматично - „честито”, „опазихме го“, „идват избори и у нас“), Жан-Клод Юнкер, председател на Еврокомисията (облекчено и във възторг, в крайна сметка заплатата ще продължава да се трупа в сметката в Люксембург), Доналд Туск, председател на Съвета на ЕС (благодарен на всеки европейски лидер за поста, на който е назначен, и обещаната му пенсия), и… Тереза Мей, премиер на Великобритания (е, няма начин, 1000 години „отношения” са това, със или без ЕС). Но да не четем повече между редовете, а да се върнем на Еманюел Макрон, новия президент на втората по сила икономика на Евросъюза.

Който сигурно беше прекарал някаква част от трите часа между обявяването му за победител и излизането му на подиума в двора на Лувъра в дълбока медитация. Речта му беше много по-стегната, отколкото след първия тур на вота. Дикцията му беше премерена, без излишен патос (доколкото това е възможно за френски политик, който скандира „Да живее Републиката” пред възторжените си сънародници, които са го избрали за свой държавен глава). В очите му се четеше решимост и увереност. В крайна сметка, както сам отбеляза Еманюел Макрон, преди една година влезе в кампанията „като аутсайдер”, незаемал избираема позиция никога. Който с банкерския си усет капитализира от всички грешки и слабости на опонентите си, и избирателите, за да застане през следващата неделя на прага на Елисейския дворец.

Шапо! С изпяването на „Марсилезата” пред всички вече започва наистина сложното. Преминаването от думите към делата и реалното убеждаване на френските граждани, а оттам Европа и света в намеренията и възможностите на новия държавен глава на Франция.

Защото ако Макрон победи с две трети от гласовете (66,1 %), избирателната активност на втория тур беше най-ниска от десетилетие насам, малко над 65 на сто. В допълнение над 12% от гласоподавателите на вота са подали невалидни бюлетини (вариантът „не подкрепям никого” по френски). Не е като французите досега да са му гласували съвсем сляпо доверието си. И първият тест за това ще се парламентарните избори на 11 и 18 юни (депутатите във Франция се избират мажоритарно, на два тура), през които Еманюел Макрон трябва да преведе своето новосъздадено политическо движение „Напред!”.

Резултатът от тях ще е формулата, от която ще зависи може ли Макрон наистина да е активен в изпълнението на обещанията си, или ще е зависим от разпокъсано или дори враждебно настроено Национално събрание (т.нар. управленческо съжителство), през което да ги одобрява. Президентът вече обяви, че „Напред!” ще издигне кандидати във всички избирателни области във Франция, т.е. ще се бори да постигне собствено парламентарно мнозинство (289 от 577 места), което да прокарва законодателните му инициативи. Ако не го постигне, най-вероятно центристът Макрон ще търси коалиция в традиционното ляво пространство (социалисти и близките им по идеологии по-малки фракции - еколози, комунисти и др.), откъдето първоначално се отцепи. Но може и съвсем да промени схемата.

Влизането на „Напред!” като политически фактор в Националното събрание на Франция при всички положения ще промени много разположението на силите, най-вече в ущърб на социалистите и техните съюзници, които досега държаха мнозинството. Традиционната левица се очаква да запише най-нисък резултат от 1993 г. насам, с около 60 места в следващия парламент на Франция при 292 досега. Което на теория би „подковало” допълнително републиканците и десницата въобще. Проучвания обаче показват, че и те губят избиратели в полза на Макрон и не могат да се надяват на повече от 150 места (при 199 в момента). Това няма да ги спре да предложат подкрепа за правителство на „Напред!” по германски модел, ако виждат как да го обърнат в своя полза в един момент.

На базата на разпределението на гласовете, подадени за новоизбрания президент по региони, засега се предвижда „Напред!” да спечели между 200 и 230 места (практически от нищото), повече от половината от които със сигурност ще бъдат оспорвани на втори тур, срещу кандидати от целия политически спектър. Разбирайте, прогнозите за възможните резултати на партията на Макрон спрямо всички други играчи са в условно наклонение поради липса на база за сравнение. И дори дезертьорите, преминали на негова страна, не носят сигурни гаранции.

В уравнението има и допълнителни неизвестни; от една страна, кандидатът на крайната левица Жан-Люк Меланшон на първия тур на президентските избори записа резултат, равен с този на републиканския кандидат Франсоа Фийон, и несъмнено неговите „млади партизани“ планират влизане в законодателното събрание. От друга страна, Марин льо Пен, която не само подобри двойно постижението на баща си Жан-Мари по подкрепа на втори тур (33,9% срещу 17,8% за патриарха през 2002 г.), но планира този път да вкара Националния фронт и в парламента с предугаждани между 20 и 50 места. Излъчването й на пресконференцията в неделя, на която поздрави Макрон за победата, беше повече от искрящо, триумфално - 10,6 млн. французи бяха гласували за нея срещу 20,7 млн. за Макрон. Както и да го погледнеш, говори за сериозен политически потенциал, който може само да се укрепва и разраства, ако управлението на новия френски президент не тръгне и върви „по мед и масло”.

Парламентарните избори през юни ще са само едно от изпитанията пред новия президент на Франция Еманюел Макрон в първия му месец в Елисейския дворец. Преди тях все пак му предстои дебют на международната сцена на срещата на върха на НАТО в Брюксел в края на май и ръкуване пред камерите с всички, барабар с Доналд Тръмп, който също по повода ще прави новобранското си посещение в Европа като президент на САЩ. Интересни кадри, интересни времена, несъмнено!