Слабите политици слушкат, силните маневрират

Лесно е да се проследи мощното, често императивно влияние на актуалния хегемон върху избора на висшите ни управници, а оттам и върху българската политика

ГЕРБ загубили президентските избори миналата есен, защото не са искали да ги спечелят. Не било добре за демокрацията, когато една партия печели и трите власти. Това заяви тези дни премиерът Бойко Борисов. Очаквано от ръководството на БСП бурно се възмутиха, с признанието си Борисов им отнема „голямата победа“ на президентските избори. И стават смешни.

„Труд“ още на 10. 8. 2016 г ., една година преди Борисов да сподели горната истина и доста преди ГЕРБ да посочи своя кандидат за президент, писа: „Ако летецът стане президент, Борисов печели, не БСП... Радев е много по-близък с него, отколкото някога ще бъде с Нинова, с нея май въобще не се познават и нямат общи теми за разговор... тарикатското допитване през юли до низините ще се възприема от повечето партийци като подигравка... смирено очакват кандидата на ГЕРБ, но може и него да освиркат както Цецка Цачева на Рожен...“

Два месеца по-късно беше издигната точно Цачева. Комично и за майка на нацията, че да е по-демонстративно, какво именно се цели. Съответно и кампанията организираха, представяйки очевидния американски човек за руска креатура, предвид проруските симпатии на значителна част от избирателите. Така ГЕРБ подкрепи и друга щатска симпатия - Корнелия Нинова. Толкова удобна като политически противник, колкото и Сергей Станишев, когото с лекота побеждаваха 13 пъти подред.

Остават й 12, ако преди това БСП под нейното еднолично ръководство окончателно не се спомине. Името й идва от древноримския род на Корнелиите - Рогатите (лат. cornu=рог). Диктаторът Луций Корнелий Сула е първият, който през 82 г. пр.н.е. превзема Рим с оръжие. Първата му работа е била да издаде проскрипции - „огласяване на списък на лица, обявени извън закона“ с последващи конфискации на имуществото и лишаване на потомците им се от граждански права.

Почти всички впоследствие са били ликвидирани, а на тяхно място са издигнати покорни на диктатора люде. Нинова чрез поправка в партийния устав просто отстрани от ръководните органи почти всички авторитетни и опитни партийци, като ги замени с угодничещи безличия. Без като Сула да се е проявила преди това като забележителен стратег и голям политик, чуждото съдействие се оказа достатъчно. Борисов след признанието си за президентските избори едва ли ще понесе жестоки последствия вътре в партията и пред хората, както тя заяви. По-скоро ще ги понесе тя, за „рогата“ политика са нужни истински рога.

На 6. 10. м. г, веднага след посочването на Цачева за кандидат-президент, „Труд“ писа : „Не е точен ген. Румен Радев , тя не е Борисов в пола и с очила, а по-скоро е Плевнелиев с тези дамски атрибути... с оглед неговата избираемост, кандидатът следва да е не само някой предан евроатлантик като Плевнелиев, но поне на пръв поглед и мимико-пантомимически да не напомня за него.“ Контрастен на Плевнелиев беше генералът, затова и победи с безспорно превъзходство.

И пак в „Труд“ на 10. 11. м. г. : „Можеше обаче безпогрешно да се предположи, че пак ще благословят някой предан евроатлантик... Стига да е проверен за „правоверност“ в някоя свързана с Амбасадата организация у нас или още по-добре да е преминал някакво обучение в САЩ... обективно успехът на американския човек въобще не е победа на позитанските тарикати или на Корнелия Нинова, както несъмнено ще се опитат да го изкарат.“ Те друго нямат, освен да опитват, но лековерните намаляват.

Лесно е да се проследи мощното, често императивно влияние на актуалния за даден период хегемон върху избора на висшите ни управници, а оттам и върху българската политика. Царят Освободител Александър Втори любезно ни предлага първия монарх за Третото българско царство Александър Батенберг. Вярно, много успешен за България княз, активно участвал в руско-турската война в частите на ген. Гурко. Обичан от мнозинството българи, допринесъл и за велико дело за страната – обединението на две нейни части. Нелюбим обаче на следващия руски император, затова и фактически отстранен пряко желанието на населението.

Сред тогавашните родни елити естествено пониква русофобия, следващият княз вече е одобрен от западните велики сили. Към обучаваните в руски военни училища наши офицери се добавя вълна от обучавани в Италия, Австро-Унгария и Германия. Засилва се западното влияние върху нашата политика, на Запад получават висше образование дълга редица наши лекари, икономисти, историци, културтрегери. Русия неколкократно ни наказва много болезнено, твърдо играе срещу нас в полза на Сърбия, Гърция и дори Румъния.

Сблъсъкът между русофили и русофоби логично и трайно се вкоренява сред българското общество и конфликтно оцветява политическия живот. Как се управлява държава, разкъсвана от две често напълно противоположни външни тенденции и минирана отвътре със съответните филии и фобии? Как се угажда едновременно на Хитлер и на Сталин? Маневрирайки доста ловко ту като Кобурга, ту като кръстник на папа Лъв XIII, ту като кръщелник на император Николай Втори, Борис успява да опази България от Източния фронт, да изкрънка и Южна Добруджа.

И други добри дела е имало през царстването му, имало е и лошотии, проливана е кръв между двете войни. Борис Трети несъмнено е отговорен и за лошото пред историята, но с хладен разсъдък следва да се оценява в контекста на тоталитарното обкръжение на страната и изострените филии и фобии вътре в нея. Синът му Симеон Втори дойде от Запад, мина ритуално през Москва и от мнозинството българи беше приет радушно. Показателно! След премиерстването му днес хората не хвърлят камъни по Врана, партизанският син Сергей Станишев го хвали обилно, недоволно мърморят само остарели бивши комунисти и седесари-костоваци.

След 1945 г. великите се гмурнаха в студена война, завлякоха повечето държави в нея, естествено и нас. Попаднали под съветско влияние, станахме „народна демокрация“ отначало без никакъв, а после с ограничен суверенитет според доктрината „Брежнев“. Съответно и Първия в България, и част от кръга на вторите уставно или демократично биваха „избирани“ съгласно указанията на новия над нас хегемон.

Изпращат от Москва на власт видни дейци на Коминтерна, агентура на съветските тайни служби, някои работили и лично за Сталин. Те се обкръжават с партизани, нелегални и прочие верни на партията и правителствата на народната власт. Под съветски натиск се прокарва тоталитарно управление. Почти поголовно прочистват от „монархофашисти“ целия държавен апарат, макар там такива реално да е имало много малко.

От друга страна повечето от „мерките на народната власт“ са ставали с одобрението на Междусъюзническата комисия, действала тогава в България и в която е имало не само лица от СССР, а и представители от САЩ, Англия и Франция. Всички присъди на Народния съд, например, са одобрени от тази комисия. Същевременно заради послушанието на другарите „народни демократи“ в София СССР не се съгласява с отнемането на близо 30% от територията ни по настояване на Югославия и Гърция.

Не е било „черна дупка“ и времето на авторитаризма на Тодор Живков след 1956 г. Премахнати са политическите лагери, в рамките на ограничения суверенитет се създават дипломатически и икономически отношения със западни държави, особено обилни с ГФР и Италия. Доколкото е можело, поддържани са полезни връзки с Гърция и Турция, с Иран и редица арабски страни, с Япония, Индия и Китай.

Както каза през 2010-а сегашният Първи, „една стотна от направеното от Живков да сторим, да достигнем икономическия ръст на тогавашното държава, ще е голям успех“. Иска им се, плахо предполагаме, на сегашните пределно послушни управници, но времената са други, новият хегемон все под себе си загребва. Максимално се угажда и на Брюксел - безцеремонно ни посочиха и трите еврокомисарки, мачкат ни за приемането на крайно неизгодни за нас политически позиции и решения.

Практически напълно сме лишени от суверенитет, управлява ни видимо откъсната от народа разноцветна политолигархия. В сравнение с предишни централизирани управления в България, удушаващата примка на либералната лъжедемокрация в още по-голяма степен препятства властимащите днес да сторят нещо добро и за България. Може да бъдат разбрани, Батенберг, Борис Трети и Живков по един или друг начин бяха осъдени. Но не и да бъдат оправдани сегашните, защото, загрижени за собствените кожици, дори не опитват.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи