Последният командир кап. I ранг Камен Кукуров още сънува кораба легенда

Едва ли скоро България ще има нова подводница

Kато раздяла с любима жена! Дори много повече! Толкова трогателно беше прощаването на морските мъже с последната подводница на бойния ни флот - „Слава“. На 1 ноември 2011 г. със словото си при раздялата с кораба неговият командир, тогава и командир на дивизион подводници, кап. I ранг Камен Кукуров просълзи всички подводничари, ветерани и граждани. „За мен и моите колеги „Слава“ не е тонове желязо, тя беше наш дом, наша жена, нашият живот“, бяха думите му. С прочувствен военен ритуал беше свален националният й флаг и заедно с гюйса (малкото знаме на носа) бе предаден на Военноморския музей в града. Дори и най-големите оптимисти смятат, че поне в близките 10 години България едва ли ще придобие подводница и ще има ново поколение подводничари . Това мога само да го желая, да мечтая и да го сънувам, казва с неприкрита болка кап. Камен Кукуров. Цял кът със снимки, посветени на „Слава“ и четвърт век от живота му, свързан с нея, е обзавел в кабинета си. Сега е началник на отдел „Подготовка и използване на силите“ в щаба на ВМС във Варна. За него голямото прощаване със „Слава“ е станало на 21 декември 2010 г., когато било последното й потапяне във Варненския залив след разпореждането за извеждане от състава на ВМС . Две години преди това подводницата не е плавала, но командирът й твърдо решил, че така не може да приключи животът й. Трябвало да я изпратят подобаващо. Както се казва, свирил сбор и пръснати по останалите дивизиони подводничари веднага се отзовали до един. За два месеца стегнали кораба за това последно символично плаване, за да мине без рискове и отклонения.

„Виж, аз съм много против това, след като две години не сме се потапяли, но ти си ми командир и ще изпълня всичко“, казал му последният механик на дивизион подводници. Разбрах, че отношението на хората към поддръжката на подводницата може да я направи по-жива отвсякога“, връща лентата назад кап. Кукуров. „Слава“ се потопила на дъното за половин час, в екипажа си разменили прощални думи и изпили по чаша вино. Това беше най-отвратителното вино в живота ми - в буквалния и преносен смисъл, спомня си командирът. На снимките видял, че в този ден морето било равно като тепсия и само на 1 см от повърхността, сякаш точно измерено, се веел флагът на командващия на ВМС, тогава вицеадмирал Пламен Манушев, който дал разрешението за плаване и сам се пуснал с щатния екипаж на дъното. А на връщане в базата били посрещнати от екипажите на всички кораби на ВМС, строени и надули сирени.

„Бях страхотно изненадан, в тишината на пристанището се чуваше само този звук, нямаше човек на борда без сълзи в очите. Така по време на Втората световна война са посрещали подводниците от боен поход, споделя кап. Кукуров, припомняйки и за оня стар и славен филм „Командирът на щастливата щука“. Това, което е висшият пилотаж в небето, подводното плаване е за морските мъже, категоричен е той. Досега на „Слава“ е имало само един инцидент с пожар. По принцип огън на борда на кораба е нещо страшно, а на подводница - още повече. Пожарът пламнал от акумулаторната батерия при доста голямо отделяне на водород и опасност от взрив, а „Слава“ е била на 70 м дълбочина по време на учение. Потушили пламъците, подводницата изплавала, а над тях прелетял вертолет от военната ескадрила. При инцидента реагирах може би обратно на инструкциите, но взех правилното решение, не бяхме в бойни действия, казва командирът. Когато излезли на мостика боцманът го дръпнал настрани и казал: „Командир, благодаря, всичко беше точно.“ Според Кукуров, щом старшията на старшините те е признал, значи екипажът те е разпознал.

В миналото нямаше сегашните модерни тренажори и единствената школа за нашите подводничари бяха дивизионът, животът и работата на кораба, казва Кукуров. Плаванията са били по 120 дни в годината и понякога по шест непрекъснати денонощия под вода. Подводниците от този клас са имали 500 часа подводна автономност по въздух, спускали се на 270 м дълбочина. Ветераните подводничари обичат да си припомнят цитат от стихотворението на Чони Чонев - „глътка въздух се равнява на девет царства“, както и това, че под водата всички са равни, въздухът е еднакъв за всички и няма как за командира да има кюфте, а за матроса - боб. Кап. Кукуров пази една реликва от подводницата - надпис, оставен от руски морски офицер: „Нет нигде такого равенства перед лице смерти как среди экипажа подводной лодки, где либо все побеждают, либо все погибают.“ Гордостта за подводния ни флот е, че нямаме загуба на човешки живот от началото му през 1954 г. до края на 2011 г., припомня Кукуров. А девиз, пожелание, наздравица, парола и код за посветените е: „Броят на потапянията да е равен на броя на изплаванията!“

Подводницата „Слава“ стои още вързана в пункта за базиране Варна и се руши. Все още не е задвижен проектът за превръщането й в музей, за който настоява Съюзът на подводничарите в България.

Подводницата е произведена през 1959 г. в бившия Съветски съюз. На въоръжение в родните ВМС е от края на декември 1985 г. Излизайки от завода в Нижни Новгород тя се е казвала „Ленински комсомол“, след това е била преименувана на „Слава“ с бордови номер 84. Още от първите си дни хората на борда са били наричани „френския екипаж“ заради изключителната задружност, професионализъм, решителност и упоритост. През 1989 г. „Слава“ е обявена за „подводна лодка първенец, отличен кораб на ВМС“. С влизането в НАТО „Слава“ участва в много учения съвместно с корабите на алианса и други партньори, но трудно се случвало да бъде прехващана. Гордост за българските ВМС е, че през 2007 г. „Слава“ изпълнява първото и засега единствено чисто българско учение по спасяване на екипаж на аварирала подводница. Помещенията в подводницата са скромна каюта за командира, по една за старши помощник-командира и механика и койки за матросите по бойните постове.

Най-дългогодишният командир на „Слава“ кап. Камен Кукуров е завършил ВВМУ „Никола Вапцаров“, по-късно Военноморската академия в Истанбул. Освен подводничар той е и запален водолаз и алпинист.