Славянството е лек за болното човечество

На аудиенция при Негово Високопреосвещенство Йоан – Варненски и Великопреславски митропорит.

Любомир Левчев и Ирина Бокова поздравиха участниците в международен фестивал във Варна

С любов може да се постигне всичко - с този призив към участниците в Единадесетия международен фестивал на поезията „Славянска прегръдка – 2017” завърши аудиенцията при Негово Високопреосвещенство Йоан – Варненски и Великопреславски митропорит, която се проведе на 24 май, веднага след празничното шествие по централните булеварди на Варна. За пореден път морската ни столица беше гнездо на славянската поезия: пристигнаха 30 поети от 12 държави: Сърбия, Словения, Полша, Беларус, Русия, Латвия, Армения, Черна гора, Хърватия, Република Сръбска (Босна и Херцеговина), България. Участваха дори поети, които са със славянски произход, но живеят в Италия и Франция. В предишни години фестивалът беше притегателно място за изява и на полски поети, живеещи в Лондон, както и на чешки творци, граждани на САЩ. Очевидно духовната територия на славянството продължава да се разширява. А именно диалогът между различните култури се превръща във фактор на неафишираната междудържавна политика.

Тази атмосфера се чувства съвсем ясно по време на „Славянска прегръдка”, където се говори на езика на високото художествено слово, с една равнопоставеност между езиците, родствени в своята основа, но толкова богати и уникално различни в литературно отношение.

В трите дни на фестивала варненската публика можа да чуе няколко рецитала – поетите четоха свои творби, в оригинал и превод. Територия на тяхната изява беше Икономическият университет – Варна, Пленарната зала на Община Варна, Руското консулство, Градска галерия „Борис Георгиев”.

За значимостта на този форум говори фактът, че тази година той се проведе под патронажа на Ирина Бокова – генерален директор на ЮНЕСКО. Нейното приветствие беше прочетено на откриването лично от Ана-Луиза Томпсън-Флорес, директор за Европа по въпросите на науката и културата в ЮНЕСКО: „Този фестивал е не само празник на поезията, но и един ежегоден израз на полифоничността на културите, затова генералният директор на ЮНЕСКО дава своята подкрепа. От 2007 г. Варна е място за среща на най-изтъкнати и талантливи поети, които споделят своите постижения, но и популяризират силата на културата. Варненският фестивал има съществен принос за развитието на изкуството в славянските страни, обединяват се творци с различна етническа и религиозна идентичност. Това е една невероятна палитра на културно многообразие за поддържане на мира чрез творчество. Специални благодарности към Елка Няголова, която оставя неизличими следи в световната култура.“

Фестивалът започна с кратки слова от поетите на различните езици. А официалното откриване беше дело на Коста Базитов – зам.-кмет на Варна, който приветства гостите от името на кмета Иван Портних: „В духовния живот на града ни явлението „Славянска прегръдка” обогатява с поетични отношения празника на Славянската писменост. Толкова близки прозвучаха обръщенията на поетите, казани на украински, полски, руски, сръбски, хърватски и български! Това звучене отново ни припомня притчата, че когато снобчето от пръчки е заедно, никой не може да го прекърши. Дано словото ни помогне да бъдем хора в този тъй бързо променящ се свят. Елка Няголова вече 10 години неуморно събира приятели, създавайки метафорични и реални мостове.”

Както всяка година, поетите дискутираха по актуални международни проблеми по време на Кръгла маса с надслов „Словоприношение – 1190-годишнина на Св. Кирил”. Те изказаха мисли за ролята на славянството в глобалистична Европа, за делото на Кирил и Методий, без които нямаше да съществуват в днешния им вид славянските култури. Изразиха мнение за културните процеси в техните страните, за промените в езиците вследствие на агресивното навлизане на англоезичната култура, за общите корени на славянските езици и как днес те намират хармония, самочувствие и нови инвенции за лично творчество. Поетите Радомир Уляревич (Черна гора), Марко Кравос (Словения), Даница Додич (Сърбия, Франция) и Енерика Бияч (Хърватия), акад. Ристо Василевски (Сърбия), Лиана Шахвердян (Армения), Максим Замшев (Русия), Ян Рихнер (Полша), Предраг Белошевич (Република Сръбска, Босна и Херцеговина) разказаха за инициативи в чест на Кирил и Методий, които те провеждат, за поетични фестивали, литературни списания, преводи и други културни формати.

Елица Виденова представи четвъртия том на книгата на проф. Анчо Калоянов „Славянска православна цивилизация”, посветена на Великата църква на Царевград Търнов (1185 – 1626). Книгата е издадена в ограничен тираж, според броя на пожелалите спомоществователи.

Романтиката върви ръка за ръка с поезията – в Руското консулство звучаха емблематични руски песни в изпълнение на Оля Василенко и Камерния хор при храм „Св. Атанасий”. Програмата включваше стихове и биографични акценти от живота на известни руски поети дипломати: Фьодор Тютчев, граф Игнатиев, Сергей Лавров. Проявата беше с участието на Генералния консул на Русия Н. Пр. Сергей Лукянчук и на ексконсула и един от основателите на фестивала „Славянска прегръдка” Анатолий Щелкунов.

Какво е фестивал без бардове? В рубриката „Поезия в петолиние" концерт изнесоха поетите, които са автори и изпълнители на песни: Александър Петров (съвсем млад поет, но вече автор на издадена стихосбирка), Анна Тураносова (Литва), Давор Гргулич (Хърватия).

В Икономическия университет своя изложба живопис под мотото „Водата, която ни свързва”, представи Дени Орманова. На фона на нейните излъчващи божествена светлина водни импресии всички поети прочетоха стихове, сред които бяха и нашите поети Надя Попова, Ели Видева, Димитрина Кюркчиева, Елица Виденова, Росица Кунева, Радостина Драгоева, Милена Белчева.

Негово Високопреосвещенство Йоан прие участниците във фестивала и получи в дар новоиздадената антология „Словоприношение” с техни автографи. Дядо Йоан благодари за това уникално издание и припомни исторически факти относно постепенното признание на Светите братя Кирил и Методий. Той изрази загриженост, че нашата църква изостава в обучението на новите поколения: „Ние сме в дълг към световната общественост и би трябвало отново да припомняме делото на Светите братя. В територията на Църквата Майка ние сме едно, не трябва да се противопоставяме едни на други в тази сложна обстановка – дано политическите проблеми между Украйна и Русия се решат... Българската православна църква трябва да вземе пример от Сръбската. Тяхното ръководство още преди 30 години започна обучение на стотици млади свещенослужители, като ги изпращаше в гръцките и руските богословски училища. В Сърбия богословското образование е на много високо ниво, казвам това съвсем отговорно. Ние изостанахме. Нашето монашество почти изчезна. Във Варна имаме само три действащи манастира – общо с 12 монаси за цялата епархия. Няма желаещи да постъпят в манастирите. Благодаря ви, че чрез поезията припомняте връзката на човека с Бога, ще ви подкрепяме винаги! Славянската идея е важна, особено в сегашната сложна политическа обстановка. Добрият тон и Христовият дух трябва да бъдат водещи, чрез любов може да се постигне всичко!” Елка Няголова благодари на Дядо Йоан, който заедно с митрополит Амфилохий (Черна гора) е почетен член на „Славянска академия”: „Имаме идея това лято да започнем една свята обиколка из храмовете на Черна гора, където ще звучи поезия заедно с православни песнопения.” Присъстващите поети положиха в антологията своите подписи и благопожелания към митрополит Йоан.

В заключителната вечер, преди да бъдат обявените лауреатите на фестивала, Елка Няголова представи луксозното издание „Словоприношение” и разказа за възникването на идеята: „Тя не е просто книга, която е събрала 194 славянски поети от 28 държави. Това е едно събиране на камъни, но не онези, библейските... Това са живи камъни от разпръснатия по цялата земя славянски архипелаг. И всеки е пренесъл със себе си своя език, бит, култура, вяра, неповторим емоционален свят. Освен стихове, биография и снимка, всеки автор е положил своя манускрипт с послание до славянския свят. Няма така книга в световната литература! Още преди отпечатването написах писма до големи библиотеки и ги информирах за този предстоящ труд. Интересът е огромен от целия свят. Нашият фестивал е общ поклон пред светите братя Кирил и Методий, и обща молитва за един корен, душа, вяра, прегръдка. Ние всички сътворихме през годините една територия на духа. Ще мине време и следващите след нас ще си дадат сметка колко е важно да държим пъпната връв, да държим корена, без който голямото ни родово дърво би изсъхнало. Тази територия на духа започна във Варна, но тя продължава и в другите братски страни – тя ни свързва по един удивителнен начин, омесва нашите славянски думи, връща ни към нашия праезик, преди разселението на славяните, когато предците ни са тръгнали отнякъде да търсят земя. Славянството не е евтина и променяща се територия, то е духовност. То не е само история, нито само лингвистика. Днес, когато човечеството е болно от липса на идеи и достатъчно обич, славянството е метеор на добротата, защото ние сме надарени с повече чувствителност, любов и отдаденост. Затова и нашата нова антология се нарича „Словоприношение.”

На финала на фестивала зам.-кметът на Варна Коста Базитов обяви, че по негова идея от следващата година Община Варна ще връчва своя награда и ще продължи да подкрепя този уникален международен формат.

НАГРАДИ

Голямата награда „Летящо перо” на Славянска академия –

Радомир Уляревич – Черна гора

Сребърно Летящо перо” – Веролюб Вукашинович – Сърбия

Сребърно Летящо перо” – Даница Додич – Франция

Специалната Награда на Синдиката на българските учители –

Анна Тураносова-Абрас – Литва

Специалната награда на БНР (Програма „Христо Ботев”) –

Анна Мартинчик – Беларус

Специалната награда на Фонд „Устойчиво развитие за България” –Людмила Снитенко – Русия

Специалната награда на Икономически университет – Варна –

Давор Гргурич – Хърватия

Специалната награда на Съюза на българските писатели –

Марко Кравос – Словения

Почетни реверни знаци на Славянска академия: Надя Попова – за преводаческо майсторство; Анжела Димчева – за медийно партньорство

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Култура