Запознайте се с Джон Станкомб. Той е напълно сляп 46-годишен англичанин. Въпреки своето затруднено положение, британецът не се предава, а напротив - постоянно обикаля страната, за да „гледа“ футболни срещи. Става въпрос за двубои, които не се излъчват по телевизията. Мачове от аматьорските дивизии на Острова, които остават извън полезрението на масовия футболен запалянко, но не и за Джон. Той посети над 1640 двубоя. Именно обичта му към най-великата игра остава прозорецът светлина в неговия живот сред тъмните стени.

„Карам десети футболен сезон, в който съм напълно сляп - каза Станкомб. - Не виждам абсолютно нищо от 2006 г. Когато загубих зрението си, просто седнах на един стол у дома и не се показах в продължение на цяла година. Осъзнах, че вече не мога да отида навсякъде и трябваше да разчитам на някой друг да ми помогне. Това почти ме прекърши и бях депресиран. Как можеш да избягаш от тъмнината? А аз обичах да ходя на мачове и да пиша репортаж за всеки един, който съм посетил. Вече не можех да правя това, но... Не се отказах. Започнах да обикалям стадионите с магнетофон в ръка, а не с тефтер и химикал.“

Джон ходи на футболни срещи с Артур, неговото куче-водач. Тръгва няколко часа преди началото на предварително избрания от него двубой. Когато пристигне на стадиона, моли някого от присъстващите да обясни какво вижда - като детайлите около терена, особеностите на сградата на стадиона, броят на прожекторите, разположението на феновете, цветовете на екипите, настроението и емоциите по трибуните.

„Това ми помага да създам една картина в съзнанието си, която мога да „видя“, добавя Джон.

В повечето случаи, Станкомб прави компания на някои радио-коментатор. Така незрящият запалянко е наясно с това, което се случва на игрището. Записва всичко на своя магнетофон, а след време всичко ще събере в книга. Все пак става въпрос за човек, който в продължение на 30 години е посетил над 1600 футболни срещи в аматьорските дивизии и въпреки че е сляп, той е „видял“ много повече от всеки друг.

„Първият ми доклад беше за мач на „Уимбълдън“ в старата Дивизия 1, но когато хулиганството бе в разгара си през 1980 г. се насочих към Исмиън лигата, аматьорска дивизия обхващаща Лондон, както и Източна и Югоизточна Англия. Тя е най-вече за полу-професионални клубове и съществува от 1905-та година.“

Джон посещава училище за незрящи от 16-годишна възраст. Тогава не вижда частично, но решава да е готов за по-лош сценарий.

„Реших да бъда подготвен, но признавам, че въпреки това изпаднах в депресия - казва още Джон. - Сега обаче съм добре и ето, че през миналия сезон посетих 29 срещи или по-точно от 1575-та до 1614-та, посетени от мен. Успях да събера пълни детайли около всеки мач. Имам билети, програми и рекламни брошури от срещи, за които много хора дори не знаят, че съществуват.“

Голямата любов на Станкомб към футбола идва от баща му.

„Той е с нарушено зрение, а майка ми е напълно сляпа - продължава да разказва историята си британецът. - След ерата на хулиганството преустановихме посещенията си на мачовете, защото беше трудно за хора, като нас да бъдат по стадионите. Когато „Уимбълдън“ се изкачи до Първа дивизия, сегашната Висша лига, стана опасно. Полицията третираше всички фенове на тима като банда откачени, а трябва да призная, че играчите бяха по-опасни от запалянковците. Спомням си един мач срещу „Дарби“. Полицията ни беше наобиколила от всички страни, за да не мърдаме. Бяхме като в капан. След двубоя ни съпроводиха до гарата като най-големите престъпници. 30 човека фенове бяха бутани и блъскани от пъти повече тежковъоръжени униформени. Ето защо се насочих към ниските дивизии. Там всички фенове са приятели и се наслаждават на играта. Състезателите са на терена от любов към футбола, а не мислят за големите си заплати или колко ще пари ще вземат от следващата реклама.“

И така до днес. Преди дни Джон посети мач номер 1640. Запалянкото „гледа“ „Сандбах Юнайтед“ и „Стокпорт Таун“ в двубой от десето ниво на футбола в Англия. Рекордът на запалянкото е 3 посетени срещи в един ден. Гледал ги е в Корнуол, графство в региона Югозападна Англия.

„Направих го веднъж и повече няма да повторя - признава Станкомб. Дори и за напълно зрящ човек е трудно да следи разписанията на влаковете.“

Има дни, в които се раждат хора за възхищение. Такива, които са рядкост и правят света малко по-цветен. Въпреки че е на 46-години, Джон се е „родил“ през 2006-та. Онзи ден, в който губи зрението си напълно. Ден, в който много хора биха загинали. Но не и Джон.

„Ако нямах цел, просто онзи период прекаран у дома нямаше никога да свърши - добавя британецът. - Най-лесно е човек да се предаде и да отиде в близката кръчма, за да прегърне чашката. Далеч съм от мисълта обаче, че е по-добре да пиеш от сутрин до вечер, отколкото да продължиш да живееш. Като всяко дете се страхувах от тъмното, но видях, че там няма нищо страшно. Сигурен съм, че ако виждах щях да видя много повече ужасни неща...“