Оздравителният план на община Сливен вече е бил обсъден със служебния финансов министър Кирил Ананиев - съобщиха от местната администрация. Общината е поискала безлихвен заем от държавата за 17,5 млн.лева, с които да бъдат погасени просрочията по текущите разходи. Вместо тази сума, Сливен ще получи 5 млн.лева. Кметът Стефан Радев обаче се надява разговорите за размера на безлихвения заем да продължат и с редовното правителство, тъй като "това, което е съгласувано, е крайно недостатъчно, за да се нарече планът оздравителен".

Сливен е сред 36-те български общини, които подлежат на реанимация заради тежкото си финансово положение от наследени задължения и просрочия от предходни управления. Осмият по големина град бе обявен за рекордьор в страната по поетите ангажименти за бюджетни разходи. Според Закона за публичните финанси, те не могат да надхвърлят 50 на сто от средногодишния размер на отчетените разходи за последните 4 години.  Сливен обаче ги е надвишил с 220,8 на сто. През лятото на 2016 г. общината изготви оздравителен план, който бе върнат за известни поправки. В него бе записано, че към този момент задълженията възлизат общо на 26 млн.лева по капиталовата програма и текущи разходи. Дълговете по капиталовата програма администрацията изплати с нов облигационен заем. Но просрочията за текущи разходи, които към юни м.г. бяха за 12 млн.лева, не могат да се погасят с банкови заеми.

Оздравителният план ще бъде внесен за одобрение в общинския съвет до края на април, за да бъде спазена процедурата. Някои от заложените в него мерки вече бяха изпълнени с пласирането на облигационната емисия на общината, както и с увеличението на някои местни данъци. Имотният данък скочи от 1,6 и 1,9 на 3,2 промила за жилищните и нежилищните имоти, като с това очакваните приходи от него нарастнаха на 7 млн. лева или с с над 3 млн.лева повече в сравнение с предходния размер на налога. Данъкът върху превозните средства поскъпна с 15 процента, което увеличи приходите на 4 млн. лева или с 560 хил.лева годишно.  Таксата за смет засега не е променяна, но се предвижда тя да расте до края на мандата с по 17 процента на година. Вече бяха орязани драстично и парите за издръжка на структури в сферата на културата и социалните дейности.