Индийският филм взривяваше препълнените киносалони, хората го гледаха по 10 пъти

Раджеш Хана, изпълнил ролята на Раджу, е най-голямата звезда в Индия

Песента „Чъл, чъл о мери хати“ звучи от всяка ромска къща, а децата в училище я знаят наизуст

Тануджа много пуши и никога не е обичала училището

Индийският филм „Слонът, моят приятел“ няма аналог през 70-те години на миналия век. Където и да се появи по света, той чупи всички рекорди по гледаемост. Историята за слона Раму, спасил малкия Раджу, а след това и неговия син, макар и наивна с тривиален сюжет, е сред любимите и на българската публика тогава. И днес почти 50 години след това, песента „Чъл, чъл о мери хати“ може да се чуе от някоя ромска къща. Ето историята на филма и на главните герои – актьорите Раджеш Хана и Тануджа, превърнали се в най-големите кинозвезди на Индия.

Представете си следната картина - пред вас е великолепен червен кабриолет „Шевролет Импала” от 1958 г. и вместо автомобилът да се носи по прашния път, той е бутан от... стадо слонове. Всъщност, животните с хоботи са само четири и със сигурност напълно осъзнават ситуацията, разиграваща се около тях. В кабриото е съвременна красавица със закачлив поглед и леко нацупени устни, а около нея млад индиец, облечен в цикламени дрехи, който с разтапяща усмивка й пее щастливо: „Чъл, чъл о мери хати...” Идилия, пълна идилия! Тази картина е стопкадър от култовия филм от 70-те години на миналия век „Слонът, моят приятел” (премиерата му е през 1971 г.). Та този шевролет се разваля в средата на пътя и, както се случва във филми като този, ставаме свидетели на един класически красив флирт, в който обаче погледът на зрителя е прикован в четирите слона, а не толкова в двойката симпатяги, които естествено че ще се влюбят, както е ясно и за малките деца.

Тази сцена от индийския филм е гледана десетки милиони пъти в ютюб, а самият филм е една от най-касовите продукции на Боливуд, гледани не само в Индия, а и в много други страни по света. В бившия Съветския съюз например той събира повече от 85 милиона зрители, а днес продължава да е след първите 90 най-гледани чуждестранни филма за всички времена. И това е така почти навсякъде, където се появи в кината по света. България не прави изключение от общата лудост, макар че по нашите екрани „Слонът...” е показан чак след три или 4 години. Огромни опашки се вият тогава пред кината, чака се по цял час за заветните билети от 15 до 35 стотинки (на балкона). Летните кина са претъпкани, някои зрители гледат качени на дърветата около тях, а не малка част с усмивка могат да потвърдят, че са гледали филма по пет, а някои дори и по 10 пъти. Хлипащите зрители, преживяващи съдбата на героите от почти 3-часовата боливудска музикална мелодрама, не се стесняват да трият сълзите си и да оплакват видяното на екрана.

„Слонът, моят приятел” е истински феномен в онези години. Вярно е също, че братята цигани успяват да запишат всички песни от филма на магнетофоните и касетофоните си и от всяка ромска къща звучи на макс „Чъл, чъл о мери хати”. В училище няма дете, което да не знае и да не пее песента – на индийски при това. Някои ромски деца дори имат щастието да се сдобият с имената на главните герои Раджу и Тану... Истерията по този филм няма как да се сравни с днешните суперхитове – просто нещата са несравними, защото времената са различни.

Сюжетът на филма е тривиален – по време на катастрофа, предизвикана от крава на пътя, малкият Раджу (около 5-годишен) – изхвръква от колата след удара и попада в джунглата. Той е обречен на гибел – към него се приближава леопард, но в същото време наблизо се оказва слонът Раму, който го спасява. Хваща с хобота си ръката му и го води при хората. Така започва трогателната дружба между Раджу и Раму. След дни детето се връща вкъщи, отваря вратата и влиза с... четири слона – Раму със семейството си. Разбирайки какво е станало, сърцето на бащата не издържа от голямата емоция и точно преди да умре успява да му каже никога да не се разделя със своя спасител и да пази новите си приятели. Така и започват да живеят – Раджу и четирите слона.

Сирачето Раджу в компанията на своите четирима приятели трябва да работи по улиците, за да оцелее. След смъртта на баща си той губи и своя дом. Като пораства, решава да направи зоологическа градина „Светът на любовта”, в която има различни диви животни – лъвове, тигри, маймунки, но разбира се главната роля се пада на слона Рану... Случайността го среща с Тану – докато играе футбол със слоновете, топката попада в ръцете на минаващата наблизо с кабриолета си красавица (този момент разказахме в началото). След това е ясно – двамата се влюбват. Богатият баща на Тану – Ратанлал (в ролята е актьорът Мадар Пури), се противопоставя на този съюз, но впоследствие се успокоява и позволява на младата двойка да се ожени. Раджу обаче категорично отказва финансова помощ от своя тъст и подкрепян от младата си съпруга разработват зоологическата градина и така успяват да спечелят достатъчно. По законите на Боливуд не може всичко да е в розово. Тану започва да се чувства пренебрегвана заради любовта на съпруга си към неговите приятели слоновете. Нещата в отношенията на двойката се влошават след раждането на сина им, защото Тану се страхува за живота на детето си – слоновете все пак са животни и могат да го увредят. И заявява категорично на Раджу – да избере тях или семейството. Когато Раджу избира своите приятели, зрителят става свидетел на цялата драма, гарнирана и с много музика и песни. Добрият Раму обаче решава да събере отчуждената двойка отново, той дори спасява бебето им от змия. Но заради злодея Саруан Кумар (в ролята актьорът К.Н. Сингх), който иска да убие Раджу, слонът ще трябва да пожертва живота си. Смъртта на Раму събира отново семейството, а болката на Раджу по своя най-добър приятел е показана по сърцераздирателен начин на екрана.

Филмът е заснет в най-добрите традиции на Боливуд. Наивен, трогателен, проникновен – такъв, какъвто трябва да бъде един филм за всемирната любов в онези години. Наистина актьорският състав е блестящ – Раджеш Хана и Тануджа, които изиграват съответно ролите на Раджу и Тану, се превръщат в най-големите любимци на Индия. Хана е великолепен и в добротата, и в яростта, и в любовта си. А Тануджа е толкова млада, искрена и красива.

Индийската версия на „Таймс” изчислява и умопомрачителните приходи на този филм на много места по света. В Индия например през 1971 година, когато е премиерата му, лентата успява да спечели рекордните тогава 35 милиона (за сравнение - 70 милиона е бил брутният вътрешен продукт на Индия!), което през 2017 г. с инфлацията е преизчислено на 3,65 милиарда долара. 40 години след премиерата на филма през 2009 година „Таймс” отбелязва, че „Слонът, моят приятел” остава несравним с магията си, а киноиндустрията на езика хинди, на който е сниман той, все още не може да направи подобна детска продукция с такъв феноменален успех.

Интересна е съдбата и кариерата на актьорите, изпълнили главните роли - Раджеш Хана и Тануджа Самарт, известна като Тануджа. Хана без преувеличение може да се нарече най-голямата звезда на Индия. Някои познавачи сигурно биха репликирали, че известният Радж Капур е по-голям от него, но няма да са прави. Раджеш Хана е не само актьор, той е изключително влиятелен филмов продуцент, той е и политик. Роден е на 29 декември 1942 година в днешния щат Пенджаб с името Джатин, което по-късно чичо му променя на Раджеш за първата му роля. Обявен е за първата и най-голяма суперзвезда на Индия, твори най-вече на езика хинди. Играе главна роля в 127 филма, а в десетки други има второстепенни роли. Дебютът му на екрана е през 1966 г. във филма „Aakhri Khat”, който е предложен за номинация за наградата „Оскар” за чуждоезичен филм.

Хана е отгледан от роднини на биологичните му родители. Неговите осиновители работят в железопътна компания близо до Мумбай. Още в гимназията започва да играе в училищни театрални постановки, печели много награди и като студент. Раджеш е един от осемте финалисти от над 10 000 участници в конкурса „Индия търси талант”. След като го печели, кариерата му тръгва стремително нагоре. Играе в 17 поредни хитови продукции, за да стигне до „Слонът, моят приятел” през 1971 г., който чупи всички рекорди. За периода 1970-1987 г. Хана е най-високоплатеният индийски актьор. През 80-те всъщност най-големите звезди на Индия са той и Амитаб Бачан. По време на върховата си кариера Раджеш участва в много публични изяви, които в Индия се превръщат в истинско стълпотворение. Местата, на които се появява, веднага са окупирани от десетки хиляди фенове – те целуват колата му, жените я покриват цялата с целувки от червило, застават на пътя, скандирайки името му. Хана получава писма, написани с кръвта на най-заклетите му фенки. Не са малко тези, които в лудостта си се омъжват за... снимката му. Жените се качват по масите, по дърветата, за да го видят, когато минава. Стоят на опашки пред студията на Боливуд, за да зърнат за секунда любимеца си. Хана винаги се нуждае от полицейска защита, за да се предпази от любовта на феновете си, когато е на публично място. След като се жени през 1973-а за Димпъл Кападиа, милиони индийки са в истински траур.

Музиката остава една от големите атракции през цялата кариера на Хана. Саундтраците на филмите му се разпродават в милионни тиражи. Всъщност, песните се изпълняват от Кишоре Кумар, който до смъртта си през 1987-а е гласът на Раджеш. Би Би Си прави филм за него още през 1973-а – „Суперзвездата от Мумбай”, а в Мумбайския университет специално се изучава „харизмата на Раджеш Хана”. Освен в романтични мелодрами, той играе и в доста социални филми – някои от тях срещу корупцията, което още повече издига реномето му. Друга голяма мегазвезда на Боливуд – Камал Хасан – негов много добър приятел, споделя за тяхно общо преживяване през 1985 година. По време на снимките на филма „Роякът” присъства и Раджеш – „звездата на хилядолетието”. До последно се пазело в тайна, че Кхана е там. Но публиката, която се събира винаги около снимки на филми, разбира и изведнъж хората стават хиляди. Хана отказва да избяга и неизбежното се случва – Кемал разказва за истинския ад, през който е минал, за да опази приятеля си от народната любов. Той се превръща в негов бодигард, докато го води през тълпата. Ризата му е разкъсана, одраскан е до кръв, но Хана се наслаждава на всичко, дори се смее като малко дете. През 80-те той е помолен от правителството да изтегли печелившия номер от Държавната лотария на стадион. Препълненото от над 50 000 души спортно съоръжение е разтърсено от възгласи, когато публиката вижда своя любимец. Той е като Цезар за тълпата.

Хана има и политическа кариера. По настояване на Раджив Ганди той се включва в кампанията през 1984 г. В изборите през 1991-а за седалището на Конгреса в Делхи губи само с 1589 гласа, като има големи съмнения за измама. Провеждат се допълнителни избори и на следващата година Хана печели с 25 000 гласа преднина. След 1996 г. обаче актьорът решава, че повече не се интересува от активна политика. След напускане на парламента той е само активист на партията до 2012 г.

Личният му живот също е на показ. В началото на 70-те Хана се влюбва в модната дизайнерка и актриса Анжу Махендру, с която имат връзка 7 години. След внезапната си слава, Раджеш настоява Ажу да напусне актьорската си кариера и това е краят на любовта им. По-късно Хана се жени за начинаещата актриса Димпъл Кападиа. Двамата имат две дъщери, но след 10 години се разделят неофициално – и този път Хана настоява съпругата му да стане домакиня. Следващата връзка на Хана е с младата Тина Муним. Раджеш обаче отказва да се ожени за нея, защото смята, че бракът им би имал лошо влияние върху дъщерите му. През всичките тези години Раджеш и Димпъл поддържат приятелски взаимоотношения и накрая отново се събират. И двете му дъщери минават през киното, но в крайна сметка по-голямата Туинкъл започва да се занимава с интериорен дизайн, а по-малката Ринке се омъжва за инвестиционен банкер в Лондон.

През юни 2012 г. Индия разбира за влошеното здраве на своя екранен кумир – диагностициран е с рак. На 18 юли, ненавършил 70 години, Раджуш Хана умира в дома си, обграден от семейството си. На погребението му на следващия ден се събират десетки хиляди. Феновете идват от цяла Индия, дори от Калифорния, Сингапур и други места. Полицията трябва да контролира огромната тълпа, събрала се на шествието от къщата на Хана до крематориума, която плаче неистово. Дори появилият се дъжд не може да ги уплаши. Кладата му е осветена от неговия внук Арав с помощта на зет му - известният актьор Акшай Кумар, омъжен за голямата му щерка. Последните думи на Кхана били „Времето свърши. Съберете се“. Малко преди да умре Хана прави и специално записано послание към всички свои почитатели, в което благодари за любовта им към него. Споделя как е станал успешен актьор без да има никой известен кръстник зад него. Излъчено е по време на погребалната процесия. Пепелта му е потопена в реката Ганг след седмица от неговата съпруга Кападиа и от дъщерята Ринке.

Тануджа, другата любимка на индийските зрители, която изиграва любимата на Раджу в „Слонът, моят приятел“, също има интересна съдба. Макар да няма славата на Хана, тя също е много известна актриса, която играе в над 112 филма. Родена е в семейство на кинаджии на 23 септември 1943 г. и дебютира в киното още 7-годишна. В него тя участва със сестра си Нутан Бел и с майка си Шобна Самарт. 42 години по-късно Тануджа повтаря историята и също участва в дебютния филм на дъщеря си Каджол. Там двете играят майка и дъщеря.

Съпруг на Тануджа е режисьорът Шому Мукерджи. Цялата й фамилия е от актьори и режисьори – родители, братя, сестра, лели, чичовци, дъщери, племенници... Актрисата обожава да пуши и никога не се притеснява да прави това дори на неприемливи публични места. Тануджа признава, че не е обичала училището, но винаги е имала афинитет към чуждите езици. Когато учи в Швейцария, тя пише писма до баща си на немски. Напуска го на 16 години и започва филмова кариера, защото иска да помогне на семейството си, което е заплашено от финансова криза. Тануджа не се е възприемала много сериозно като актриса, но затова пък остава с мечтата си да бъде голям художник. Със съпруга си живеят заедно 10 години, след което се разделят неофициално. Тануджа е истински социален работник и в последните години тя активно се занимава с екологичните проблеми. Двете й дъщери са много известни в родината си – първата е Каджол – една от любимите актриси в Индия, а другата - Таниша, в момента е известна телевизионна водеща.