Служебният кабинет е балансиран и дистанциран от партиите

Ген. Радев демонстрира политика, която слуша хората, а не шепота на партийните централи

Избирането на проф. Герджиков е знак за примиряване на партийните страсти, които стигат до крайност и тровят обществено-политическия климат

Има едно популярно и в същото време невярно клише. То гласи, че служебното правителство има една задача - да организира нови избори. Всъщност основната задача на служебното правителство е съвсем друга - да осъществява пълноценно текущото управление на страната в период, в който поради изчерпване на доверието в Народното събрание и неспособност на представените в него политически сили да съставят редовно правителство парламентът е разпуснат и са насрочени нови избори, в които гражданите трябва да посочат какъв е пътят занапред.

Организацията на изборите е важна част от задачите на служебното правителство, но съвсем не изчерпва неговото конституционно предназначение. Известни ограничения в неговите функции произтичат именно от непарламентарния източник на неговото овластяване - президента на републиката - и от липсата на действащ парламент, който да приема закони и да осъществява парламентарен контрол върху изпълнителната власт. Служебното правителство следва да се въздържа от актове и действия, които имат дългосрочен, стратегически характер и ангажимент за държавата, освен ако обстановката не прави подобни решения неотложни и абсолютно необходими. Такава е и рамката на служебния кабинет, очертана в практиката на Конституционния съд.

Понякога се чуват мнения, че служебното правителство било ненужен институт. Тъкмо обратното - изключително полезно решение на конституционния законодател е да възложи на държавния глава да назначи правителство, което е по-отдалечено от партиите, които се блокират взаимно и не могат да съставят правителство по парламентарен път. Неспособността да бъде сформирано парламентарно мнозинство, което да излъчи правителство, е същностен белег на политическата криза. Никоя партия няма достатъчно доверие, нито капацитет да сформира мнозинство и правителство. Следователно единственият демократичен път са новите избори. А изпълнителната власт в периода до изборите не може да принадлежи на същите тези партии, заради чиято неспособност да излъчат кабинет се стига до предсрочен вот. Тъкмо затова и конституционната концепция, заложена в българския държавен глава, е концепцията за „неутралната власт“, която е призвана да стабилизира и балансира конституционната система, когато партиите в парламента не могат да сторят това.

В досегашната политическа практика на България служебните правителства като цяло са отговаряли на този конституционен замисъл - да бъдат относително неутрален от гледище на партийни ангажименти, кадри и програми орган, който да преведе страната през политическата криза до произнасянето на народа в преки и демократични избори. Това не означава непременно, че служебните министри трябва да са някакви политически стерилни експерти, защото властта и управлението не са гола технология и изискват ясна ценностна и обществена ориентация.

От тази гледна точка новоназначеният от президента Румен Радев служебен кабинет е своеобразна еманация на така очертания конституционeн замисъл - балансиран, плуралистичен и отдалечен от конюнктурните амбиции или домогвания на партиите. С избирането на проф. Герджиков - широко скроен обществен авторитет, който има държавнически опит, и то в най-успешните управленски мандати на България в годините на прехода - 2001-2009 г., е знак именно за примиряване на партийните страсти, които често стигат до крайност и тровят обществено-политическия климат.

Назначаването на служебния кабинет беше първият значим акт на новия държавен глава. С него, поне според мен, г-н Радев демонстрира правилен прочит на вота на българските граждани, които го избраха. Този вот не беше партиен, а подчертано мажоритарен. Не беше срещу тази или в подкрепа на онази партия, а срещу статуквото въобще. Вот за нов тип политика, която слуша гласа на хората, а не шепота на партийните централи. Търси отговори на легитимните страхове и решения на проблемите на огромното мълчаливо мнозинство, а не непременно задоволяване на партийни властови амбиции. Политика, която дава път на професионализма и експертността, а не само на голото партийно членство.

Върху БСП тегнеха най-много подозрения, че ще се опитва да дирижира назначаването на служебното правителство като преходен период в евентуалното и на този етап все още несигурно връщане на „Позитано“ 20 във властта. Дори и да е имало подобни опити, добре е, че не са се реализирали, съдейки по състава на правителството. Струва ми се, че БСП трябва съвсем целенасочено да се дистанцира от внушенията за партийно влияние върху президента Радев. Не за друго, а защото всичко това би хвърлило сянка върху надпартийния характер на президентската институция. И заедно с това би работило против БСП, защото и най-малката грешка на служебното правителство с основание би могла да бъде приписвана на БСП. Пък е и доста трудно в една предизборна кампания да твърдиш, че си за промяна, а в същото време от трибуната на Министерския съвет да греят твои ярки партийни физиономии.

Въобще отстояването на надпартийния статут и институционален суверенитет беше и първото по-голямо предизвикателство пред новия президент. По всичко личи, че го е издържал успешно.

Най-важната характеристика на служебния кабинет „Герджиков“ е професионалният и обществен опит, който притежават повечето от служебните министри начело със служебния премиер. Едно правителство е прекалено сериозна работа, за да се превръща в забавачница за новоизпечени експерти или за кадри, чийто опит е преимуществено в партийната работа.

Разбира се, оттук насетне предстои да видим доколко балансът, професионализмът и дистанцията от партийни интереси, които очертават контурите на този кабинет, ще се проявяват и в неговите конкретни действия. Ревизия на наследството и промени в невралгични зони на изпълнителната власт трябва да има. Но как и дали ще бъдат проведени те, е въпрос, чийто отговор засега е открит и следва да бъде внимателно следен от обществеността.

Но над всичко, според мен, е отговорността на служебния кабинет да генерира обществено доверие към държавността и институциите. И да зададе онзи тон на стабилност и национално достойнство, който се поизгуби в мътните води на българския партиен живот през последните години.

 

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи