Зеят дупки и в социалното ни законодателство

Ако загинеш, може да ти издигнат паметник, ако пострадаш, ставаш военноинвалид, ако стигнеш до пенсия, си забравен в повечето случаи. Това са по-голямата част от перспективите пред един военен, които неминуемо засягат и семейството му.

Тези дни парламентът гласува на първо четене промяна в Кодекса за социално осигуряване. Прозира обаче опасността в желанието си да подпомогнат определена група граждани, депутатите да регламентират със закон една несправедливост спрямо други. Промяната цели родителите на загинали военнослужещи в операции и мисии зад граница да имат право на наследствена пенсия. Забележете, така както сега е при родителите на починали при наборна военна служба военнослужещи.

Прави впечатление, че законопроектът е внесен от депутати от различни парламентарни групи: Корнелия Нинова, Цветан Цветанов, Таско Ерменков, Петър Витанов, Константин Попов, Жельо Бойчев и Спас Панчев. На този етап промяната има отношение към родителите на 23 военнослужещи. В Камбоджа през 1992-1993 г. загинаха 10 военнослужещи, а в Ирак – 13 през 2003-2005 г. Те ще получават пенсия за военна инвалидност при трайно намалена работоспособност над 90 на сто, т.е. за редници и сержанти 150 на сто върху социалната пенсия за старост, а за офицери – 160 на сто. Смята се, че финансовото изражение на законодателната промяна към момента ще бъде 55 589 лв. годишно при условие, че всички 23-ма загинали са офицери.

На практика това е изключение, което дава допълнително право на осигурени лица да се отпусне пенсия. В случая става дума за военнослужещи, които изпълняват военна служба в операции и мисии извън страната, на основата на сключен договор, поради което попадат в кръга на социално осигурените лица, а наследниците им имат право на пенсия за инвалидност при трудова злополука. Аналогията се прави с наследствените пенсии за военна инвалидност за починали по време на наборна военна служба, които са осигурени лица. Очевидно е, че депутатите търсят равнопоставеност, което заслужава подкрепа. И едните, и другите изпълняват волята на държавата и губят живота си в резултат на нейните политически решения.

След като се отива към разширяване на кръга на правоимащите лица в това направление, би могло да се помисли за включване и на други категории военнослужещи. От Министерството на отбраната предлагат да получат такова право и родителите на загиналите курсанти и школници от военните и сержантските училища. Вярно е, че образованието е по личен избор, но същото се отнася и за участието в операция зад граница. Част от обучението обаче се смяташе за наборна военна служба, а курсантите и школниците изпълняваха редица задачи, които имаха пряко отношение към военната служба и отбраната на страната. Темата за статуса на курсантите е друга и много широка. Държавата все още не може да се реши да ги признае за професионални военнослужещи, които подготвя за свои нужди. И от това, разбира се, да последват месечни възнаграждения и редица други социални придобивки.

Идеята на депутатите е да запълнят една дупка в социалното законодателство по отношение на служилите във Въоръжените сили и техните семейства. Лошото е, че не се отива към цялостно решаване на тази болна тема, а както и в други случаи, се работи на парче. Тук попадат военноинвалидите, военнопострадалите, ветераните от войните и пенсионираните военнослужещи. Много от тях са на последното социално стъпало. Решението на пръв поглед е в по-големите пенсии, но не и само в това. Много от тях се нуждаят от грижи, от лечения и отдих. Точно в това отношение законодателите следва да бъдат много внимателни. Предишният състав на парламента, например, промени така Закона за ветераните от войните, че той вместо да помага пречи. Нещо повече, вече година и половина след поправките компетентните институции не са променили Правилника за прилагане на закона, което създава условия за различни тълкувания на неговите разпоредби. Все още в правилника е записано, че ветераните от войните имат право на отдих и лечение веднъж годишно в санаториумите на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта, Министерството на здравеопазването, Националния осигурителен институт и на общините. С промяната на закона, обаче, депутатите ограничиха това право на 14 дни. Има и други такива несъответствия между регламентиращите документи, които отежняват и без това нелекия живот на бившите фронтоваци, които днес са на вързаст между 95 и 100 години. От сериозна актуализация се нуждаят текстовете в Закона за военноинвалидите и военнопострадалите. Без определени в закон права, особено в здравно и социално отношение, са пенсионираните военнослужещи, което е още едно обяснение за недостатъчния интерес към военната професия и големия недостиг от кадри в армията. Така че е време законодателят да се обърне с лице към всички пропуски в социалното законодателство, което би трябвало да е в интерес на всички, които са свързани по един или друг начин с отбраната на страната.

Въпросът не е само в новата техника

Очевидно е, че не само сделките за самолети, кораби и бойни машини трябва да вълнуват обществото, когато става дума за армия. Младият човек, който постъпва във Въоръжените сили, си прави сметка какво го очаква, след както излезе от тях. И ако вижда в бъдещето си днешните грижи на държавата за служилите в армията, включително за ходилите на война или загубили здравето си в мирно време, е логично да се раколебае в избора си.