Случаят с лекоатлетката Силвия Дънекова, дала положителна проба в Рио при доста странни обстоятелства, е под № 10 в черната статистика на български спортисти, уловени с непозволени стимуланти на олимпийски игри. За последно наши състезатели бяха засечени в употреба на допинг по време на олимпийски игри преди 16 години в Сидни.

Тогава в Австралия ден преди началото на състезанията става ясно, че Ива Пранджева е дала положителна проба. Това е второто нарушение на единствената българска лекоатлетка с два медала от световно първенство (Маебаши 1999 – в зала) и тя е наказана доживот. 4 години по-рано Пранджева също дава положителна проба на игрите в Атланта. Тогава обаче тя се подготвя да стартира, името й е в списъка и състезателните й права не са спрени, защото втората проверка още не е извършена. Пробата обаче е отворена извънредно и когато резултатът отново е положителен пловдивчанката е спряна от участие.

В Сидни 2000 гръмна третият пореден олимпийски допинг скандал с българска марка във вдигането на тежести. Любопитно е, че предишните са точно през 12 години – в Сеул 1988 и Монреал 1976.

Иван Иванов, Севдалин Минчев и Изабела Рифатова стават жертви на аферата с лекарството ороцетам, за което се твърди, че е било замърсено и употребата му е довела до положителните проби. Всъщност наказанието е заради засечен непозволен диуретик фуросемид. Диуретиците са в забранителния списък, защото приемането им изхвърля от организма други забранени медикаменти и по този начин маскира взимането на допинг.

Спечелените медали от тримата щангисти са отнети. Иванов и Рифатова се разделят със златните си отличия, а Маринов – с бронз.

След игрите Българската федерация по вдигане на тежести опитва да съди производителя на медикамента, но до санкции не се стига. Скандалът в Сидни слага край на кариерата на големия треньор Иван Абаджиев в националния отбор по вдигане на тежести.

12 години по-рано точно Абаджиев си е поставил изключително амбициозна цел. Той иска през 1988-а година в Сеул всичките български щангисти да спечелят златните медали в десетте категории. Говори се дори, че така било нарушено „споразумение“ за паритет със Съветския съюз и домакините от Република Корея в турнира по вдигане на тежести, но това са непотвърдени слухове.

Факт е, че в Сеул нашите щангисти стартират с 4 поредни титли – по реда на категориите на Севдалин Маринов, Митко Гръблев, Борислав Гидиков и Ангел Генчев. Първият и третият (Маринов и Гидиков)  дават отрицателни проби, докато на Гръблев и Генчев резултатите са положителни и двамата са принудени да върнат медалите. По-нататък българският отбор е спрян от участие.

Още 12 години по-рано – на олимпийските игри Монреал 1976 са заловени щангистите Благой Благоев и Валентин Христов. Всъщност резултатите от пробите им стават ясни чак две седмици по-късно. И след това са анулирани титлата на Христов и среброто на Благоев. Това всъщност е и първият допинг случай с български спортисти на олимпийски игри. И двамата са убедени, че в случаите им има много тъмни петна и неизяснени неща, както и че проверката е била съпътствана с много процедурни нарушения.

Имаме и случаи с допинг в навечерието на олимпийските състезания. Буквално няколко дни преди игрите Пекин 2008 идва новината за положителната проба на лекоатлетката Даниела Йорданова. Резултатът е след проверка на пратеници на WADA в София. Йорданова и треньорът й Димитър Василев са абсолютно сигурни, че състезателката е чиста. И затова като научават ден по-рано, че има допинг ченгета у нас, не се притесняват въобще. До този момент Йорданова няма самоотлъчка от тест (да не е на заявеното предварително от нея място – три отсъствия са равни на положителна проба) и при най-малкото съмнение атлетката е могла да избегне проверката. Малшансът в неизяснения и до днес случай лишава Йорданова от почти сигурна олимпийска титла на 1500 метра. Към онзи момент резултатите й са много силни, а няколкото най-добри рускини в дисциплината са спрени от участие заради допинг и не бягат в Пекин.

Близо два месеца преди състезанията в китайската столица с един и същ допинг (анаболният стероид метандианон) са уловени 11 щангисти от националния отбор – 8 мъже и 3 жени.  Резонно страната ни няма представители в щангите на игрите. България получава право да се състезава отново на големи първенства, след като е платена глоба от 500 000 долара на Международната федерация по вдигане на тежести.

Преди Атина 2004 с допинг е засечен щангистът Алан Цагаев. Първоначално случаят е покрит и отсъствието му от игрите е обяснено с половин уста със спешна коремна операция. По-късно обаче става ясна истинската причина за липсата на Цагаев в гръцката столица – наказание за употреба на анаболния стероид станозолол.

Наши спортисти с допинг на олимпийски игри

Монреал 1976  Благой Благоев          вдигане на тежести

                            Валентин Христов      вдигане на тежести

Сеул 1988          Митко Гръблев          вдигане на тежести

                            Ангел Генчев              вдигане на тежести

Атланта 1996    Ива Пранджева лека атлетика

Сидни 2000       Иван Иванов               вдигане на тежести

Севдалин Минчев     вдигане на тежести

Изабела Рифатова     вдигане на тежести

                            Ива Пранджева лека атлетика

Рио 2016           Силвия Дънекова      лека атлетика

Хванати с допинг преди олимпиадите

Атина 2004        Алан Цагаев                вдигане на тежести

Пекин 2008       Даниела Йорданова лека атлетика

                            Ивайло Филев, Демир Демирев, Мехмед Фикретов, Иван Стоицов, Георги Марков, Иван Марков, Алан Цагаев и Величко Чолаков, Милка Манева, Донка Минчева, Гергана Кирилова                                вдигане на тежести